О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
София, 09.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№790 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №1720 от 21.10.2015г. по в.гр.д.№2142/2015г. на Варненския окръжен съд е отменено решение №100 от 18.06.2015г. по гр.д.№920/2014г. на Девненския районен съд и е уважен предявеният от И. Р. П. срещу [община] дол установителен иск за собственост – признато е за установено, че ищцата е собственик на поземлен имот №012072 с площ 5,054 дка, находящ се в землището на [населено място], [община] дол, област В., местност „К. с.“, по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност.
Въззивният съд е приел, че макар и изключен от регулация с плана на [населено място] от 1966г., имотът не е имал селскостопански характер към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, тъй като е бил застроен с къща, в която живеел нейният собственик И. Т., а в съседство имало и други застроени имоти. Тези имоти не са били включени в ТКЗС и не са били одържавявани. През 1990г. И. Т. продал имота си на ищцата с частен писмен договор и тя е установила владение върху него, като съборила къщата и започнала да го обработва. Това владение продължило до 2014г. Прието е, че този имот не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ и по тази причина не би могъл да бъде придобит от общината на основание чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ. Обратно – не е имало пречка за ищцата да го придобие по давност с изтичане на 10 годишен срок от 1990г. За последиците на изтеклата придобивна давност е без значение обстоятелството, че през последните 2 стопански години /2013 – 2015г./ имотът е бил обработван от ЗК „Прогрес“, тъй като срокът на давността е изтекъл преди това.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от [община] дол. Общината счита, че е станала собственик на имота на основание чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, тъй като той представлява земеделска земя, която не е заявена за възстановяване от бившите собственици. Ищцата не я могла да я придобие по давност, тъй като не е демонстрирала владение по отношение на общината.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1 ГПК по въпроса за прилагането на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ. Не е посочена практика на ВКС, на която обжалваното решение да противоречи.
Ответникът в производството И. Р. П. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Правният въпрос, който обуславя изхода на делото, е дали земя, която се намира извън границите на населеното място, но има характер на селищен имот към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, подлежи на реституция по този закон. Само ако бъде даден положителен отговор на този въпрос, би се стигнало до разсъждения за прилагането на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, в случай, че земята не е била заявена за възстановяване от бившия собственик. Обуславящият въпрос не е поставен в изложението към касационната жалба, а не може да бъде въведен и служебно от ВКС, съобразно приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Затова по него не може да се допусне касационно обжалване на соченото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Нещо повече – въззивният съд е отговорил на този въпрос в съответствие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК, която е цитирал в решението си – решение №488/19.12.2011г. по гр.д.№1403/2010г. на ВКС, I ГО; решение №202 от 24.06.2011г. по гр.д.№1193/2010г. на ВКС, II ГО; решение №883 от 14.12.2010г. по гр.д.№1432/2009г., I ГО; решение №427 от 21.07.2009г. по гр.д.№3255/2008г. на II ГО. Ето защо не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото, на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените разноски.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1720 от 21.10.2015г. по в.гр.д.№2142/2015г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА [община] дол да заплати на И. Р. П. от [населено място], област В., сумата от 600лв. по договор за правна защита и съдействие от 20.01.2016г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: