ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 284
София 18.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 49/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “С” О. – гр. Н. срещу Решение №59 от 12. Х.2009 г. по гр.д. № 140/ 2009 г. на Бургаски апелативен съд, с което е отменено Решение № 10 от 7.V.2009 г. по гр.д. № 520/ 2008 на Сливенски окръжен съд и е постановено друго, с което Е. ”Сорико М/Р – М. М. ” – гр. Н. и “С” О. – гр. Н. са осъдени солидарно да заплатят на Д. К. Ц. – от гр. Г. сумата 106 845 лв. – левовата равностойност на 54 629 евро, със законната лихва от 17.VІ.2008 г., с оплакване за неправилност и необоснованост на решението. Жалбоподателят в Изложение за касационни основания сочи, че съдилищата са се произнесли по въпроса: трябва ли при връчване на нотариална покана лицето, отправящо поканата, да се яви лично пред нотариуса и кой може да е молител по чл. 592 ал. 1 изр. 1 ГПК, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като по него няма съдебна практика. Жалбоподателят поддържа, че съдилищата са се произнесли по въпроса: може ли да се иска връщане в лева на заем, даден в евро, без да има такова споразумение между страните, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, като има съществена разлика в размера на законната лихва по задължения в лева, и във валута, по какъвто въпрос ВКС е допуснал касационно обжалване с Определение №246 от 9.ІІІ.2009 г. по гр.д. №153 /2009 г. Жалбоподателят сочи, че по процесуалноправния въпрос: може ли с разписка или друго едностранно волеизявление, обективирано писмено, да се установи сключен договор за заем, без да е представен самият договор и без в разписката да е посочено наличието на такъв, е налице противоречива съдебна практика – ВКС в едни решения приема, че не може да се установи договор за заем, без да е представен самият договор и в разписката да е посочено наличието на такъв: Р. №37/ 25.VІ. 1969 г. по гр.д. № 32/1969 г. на ОСГК и Р. № 1167/19. ХІІ.2008 г. по гр.д. № 3484/2007 г., а в други – че разписката е достатъчна за установяване на договора за заем: Р. №425/30.ІV.2009 г. по гр.д. №252/2008 г. и Р. № 161/10.ІІ.2006 г. по гр.д. №47/2005 г., по който въпрос ВКС е допуснал касационно обжалване с Определение №110/17.ІІ.2009 г. по т.д. № 695/2008 г. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Д. К. Ц. – от гр. Г. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и основателността на жалбата по същество, а ответникът по жалбата М. Т. М. – Е. с фирма “Сорико – М/Р – М. М. ” – гр. Н. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен осъдителен иск, който е уважен, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд е уважил иска с правно основание чл. 240 ал. 1 ЗЗД, като е приел, че М. М. – Е. ”Сорико М/Р – М. М. ”- гр. Н. с Писмо от 30.VІІ.2003 г. до К. М. , е потвърдил валутирането на получен фирмен кредит към 30.VІ.2003 г. в размер на 54 629 евро, използван за посочените цели, който частен документ, е оспорен от ответника, като симулативен, което оспорване не е доказано. По съображения, че Писмото установява договор за заем – предоставен на първия ответник фирмен кредит, който към 3.VІ.2003 г. е в размер на 54 629 евро, съдът е приел, че ответникът дължи връщането на сумата, за което срок не е уговорен и на основание Договор за цесия, с който К. М. е прехвърлил вземането си на ищеца, съобщен на длъжника с нотариална покана, е уважил иска за претендираната левова равностойност на сумата.
Изложеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос: може ли с разписка или друго едностранно волеизявление, обективирано писмено, да се установи сключен договор за заем, без да е представен самият договор и без в разписката да е посочено наличието на такъв, може да е важен, но не е релевантен за делото. Въззивният съд не е направил извода за установени между праводателя на ищеца и първия ответник отношения по договор за заем само въз основа на Писмото от 3.VІ.2003 г. на първия ответник до К. М. , а като е взел предвид характера на Писмото на частен писмен документ и като е обсъдил събраните доказателства във връзка с оспорването на документа от ответника, останало недоказано. Жалбоподателят с представените копия от съдебни актове не доказва да е налице противоречива съдебна практика, нито че ВКС в едни решения приема, че не може да се установи договор за заем, без да е представен самият договор и в разписката да е посочено наличието на такъв, а в други – че разписката е достатъчна за установяване на договора за заем. В Р. №37/25.VІ.1969 г. по гр.д. № 32/ 1969 г. на ОСГК на ВС е прието, че не може да се презюмира договор за заем, в Р. № 1167/19. ХІІ.2008 г. по гр.д. №3484/ 2007 г. на ВКС е отхвърлен иск, предявен на основание договор за заем, защото от съдържанието на разписката не може да се изведе, че е налице договор за заем и че се дължи връщане на сумата, и в тежест на ищеца е да докаже заем. В Р. №425/ 30.ІV.2009 г. по гр.д. №252/2008 г. на ВКС въз основа на представена разписка съдът е приел, че със задължаването на ответника да върне сумата, е налице признание на договор за заем, а ако ответникът твърди, че е обективирано задължение по друг договор, ответникът следва да го докаже. Р. №161/10.ІІ.2006 г. по гр.д. №47/ 2005 г. касае сключен договор, а не едностранно изявление, поради което няма отношение към настоящото дело. С Определение №110/17.ІІ.2009 г. по т.д. № 695/2008 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като произнасянето от въззивния съд е било в противоречие на Р на ОСГК на ВС № 37/ 1969 г., и ВКС с решението по чл. 290 ГПК №52/ 22.V.2009 г., е приел, че сключеният договор не е за заем, че ищецът не поддържа, че сумата е дадена в заем, а съдът не може да презюмира, че задължението за връщане произтича от договор за заем.
Изложеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос: трябва ли при връчване на нотариална покана лицето, отправящо поканата, да се яви лично пред нотариуса и кой може да е молител по чл. 592 ал. 1 изр. 1 ГПК, не е релевантен за делото, тъй като въззивният съд е приел, че цесията е съобщена на длъжника, без да прави изводи за начина на връчване на нотариалната покана. Въпросът е ирелевантен за делото и защото съобщаването на цесията има значение, ако длъжникът е платил на стария кредитор, а в случая няма плащане.
По изложения материалноправен въпрос: може ли да се иска в лева връщане на заем, даден в евро, без да има такова споразумение между страните, не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като по този въпрос има създадена съдебна практика: ТР № 2/1997 г. на ОСГК на ВКС, посоченото от жалбоподателя Определение № 246/9.ІІІ.2009 г. по гр.д. № 153/ 2009 г. на ВКС и др. Въззивният съд по този въпрос не е изложил съображения защо уважава иска за левовата равностойност на 54 629 евро, както е предявен, тъй като не е имало възражения от ответника, че не дължи левовата равностойност. Неоснователно жалбоподателят се позовава на Определение № 246 от 9.ІІІ.2009 г. по гр.д. №153/2009 г. на ВКС, с което е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, по което дело с последващото Решение № 61/ 1.ІІ.2010 г., постановено на основание чл. 290 ГПК, което има задължителен характер, ВКС е приел, че съгласно т. 4 на ТР №2/1997 г. на ОСГК на ВКС, даването на заем в чужда валута, не е пречка да се претендира връщане на сумата в левова равностойност.
Искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК е неоснователно. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №59 от 12. Х.2009 г. по гр.д. № 140/ 2009 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: