1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
гр.София, 01.10.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3126 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба от М. Г. Р. за отмяна на Определение №547/16.09.2013г., постановено по ч.гр.д.№4196/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., с което в производство по чл.274 ал.3 т.1 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение по възз.ч.гр.д.№3141/2013г. на СГС. С последното съдът е потвърдил първоинстанционното определение за прекратяване на производството по делото и връщане на исковата молба на ищеца, поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск за собственост. Искането за отмяна се поддържа на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК.
Ответницата по молбата за отмяна Т. Г. Р., представлявана от адв.Д. Г., изразява становище, че молбата за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение от 17.01.2013г., постановено по гр.д.№27424/2012г. на Софийския районен съд е прието, че предявеният от М. Р. отрицателен установителен иск за собственост по чл.124 ал.1 ГПК с предмет – описания в исковата молба недвижим имот – е недопустим за разглеждане, поради формирана сила на присъдено нещо между същите страни и по отношение на същия имот, въз основа на влязло в сила съдебно решение постановено по предявен от Р. иск с правно основание чл.108 ЗС, който е отхвърлен като неоснователен.
Първоинстанционното определение е потвърдено от въззивната инстанция, като е прието, че за ищеца липсва правен интерес от търсената защита по отрицателния установителен иск. С Определение №547/16.09.2013г., постановено по ч.гр.д.№4196/ 2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., в производство по чл.274 ал.3 т.1 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на определението на СГС.
При тези данни настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение, намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. На отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК подлежат само влезли в сила съдебни актове, които се ползват със сила на присъдено нещо. Определението на ВКС по ч.гр.д.№ 4196/ 2013г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното определение на СГС, не формира сила на присъдено нещо по отношение принадлежността на правото на собственост върху недвижимия имот и не препятства възможността молителят да защити правата си в друг процес /при наличие на предпоставките за това/. С него не се разрешава материалноправен спор по същество, поради което съдебният акт не е от тези, ползващи се със сила на присъдено нещо относно спорното материално право. Такава правна последица не пораждат и определенията на първата и въззивната инстанция, с които е прието, че заведеният отрицателен установителен иск е недопустим, поради липса на правен интерес от избраната защита, с оглед формираната между същите страни и за същото спорно право сила на присъдено нещо по разрешения спор с правно основание чл.108 ЗС. Поначало в съдебната практика се приема, че определението по чл.288 ГПК, с което ВКС се произнася по допускане на касационното обжалване не подлежи на инстанционен контрол и отмяна по чл.303 ал.1 ГПК, тъй като то не е от категорията съдебни актове, с които се разрешава материалноправен спор, съответно не се ползва със сила на присъдено нещо /за разлика от някои определения, които имат такава характеристика – напр. определението за прекратяване на производството по делото поради отказ от иска/. Определението по чл.288 ГПК, аналогично на което е и настоящото определение по чл.274 ал.3 т.1 ГПК, макар и необжалваемо, т.е. представляващо влязъл в сила съдебен акт, не подлежи на отмяна, тъй като с него не се установява съществуването или несъществуването на твърдяно или отричано от ищеца материално право и поради това, както се посочи, то не се ползва със сила на присъдено нещо. То съдържа произнасяне само по процесуален въпрос – налице ли са предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК, а не и по въпрос относим към материалното правоотношение между страните. То не разрешава материалноправен спор. С постановяването на определението, с което е отказано да се допусне касационно обжалване, въззивният съдебен акт влиза в сила. Поради това, именно този акт би подлежал на отмяна, ако са налице предпоставките за това, респ. ако той е от категорията актове, за които е предвидено, че страната може да използва реда за извънинстанционен контрол по чл.303 и сл. ГПК и не на последно място – ако са налице някои от основанията по чл.303 ал.1 ГПК.
Поддържаното в случая основание по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК, мотивирано с изгубването на съдебни книжа /конкретно – изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на молителя, което не е било приложено по ч.гр.д.№4196/2013г. на ВКС, ГК/ не би могло да обоснове допускането на отмяната в посочената хипотеза, тъй като както се посочи, касае се за съдебен акт на касационната инстанция, неподлежащ на инстанционен и извънинстанционен контрол.
По изложените съображения следва да се отмени определението за даване ход на делото по същество, а молбата за отмяна като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението от 18.09.2014 г. за даване ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима молбата на М. Г. Р., представляван от адв.В. С. от САК, за отмяна на Определение №547/16.09.2013г., постановено по ч.гр.д.№4196/2013г. на ВКС, ГК, Трето гражданско отзделение, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение №4796/13.03.2013г. по възз.ч.гр.д.№3141/2013г. на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.