О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
София, 01.07. 2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1462/2016г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. С. и Я. И. С., чрез пълномощника им адвокат И. Ж., срещу въззивно решение №8/14.01.2016г. по гр. дело № 602/2015г. на Добричкия окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поставят следните правни въпроси : може ли предявен отрицателен установителен иск от лице със самостоятелни права върху имот, предмет на принудително изпълнение, срещу длъжник и кредитор да бъде оттеглен по отношение на кредитора поради прекратяване на изпълнителното производство, но производството по делото да продължи срещу лицето, формално легитимирало се като собственик на имота; дължи ли ищецът разноски по делото, ако ответникът с поведението си е станал причина за предявяване на иска, но производството по делото е прекратено поради отпадане интереса от търсената защита в хода на процеса. Твърди се, решаването на поставените въпроси е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба П. С. Б. и М. П. Б., чрез пълномощника си адвокат Т. Т. оспорват касационната жалба и считат, че не следва да се допуска касационно обжалване по съображения в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба М. К. К. я оспорва като неоснователна в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е обезсилено решение №3/2015г. по гр.д.№2406/2013г. на Добричкия районен съд и е прекратено производството по делото. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от В. С. и Я. С. срещу М. К. К., П. Б. и М. Б. иск с правно основание чл.440,ал.1 ГПК за признаване за установено, че М. К. – длъжник по изп.д.№20097390401654, по описа на ЧСИ, рег.№ 739, район на действие ОС- Д., не е собственик на недвижим имот – магазин с площ 30.7 кв.м. /подробно описан.
Въззивният съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че процесният магазин е обект на изпълнение по изпълнително дело, образувано срещу ответника М. К. за събиране на съдебно установени в полза на взискателите П. и М. Б. парични вземания в общ размер от 22 590.88лева. Изпълнението е насочено върху процесния имот с налагането на възбрана от ЧСИ, а легитимацията на длъжника К. като собственик на магазина е основана на договор от 20.10.2005г. за покупко-продажба, обективиран в н.а. №13/2006г. Ищците твърдят, че длъжникът по изпълнителното дело М. К. не е собственик на имота защото договорът за покупко-продажба е нищожен поради липсата на валидно упълномощаване от страна на прехвърлителите и защото ищците са придобили имота по давностно владение, считано от 1999г. С оглед насоченото принудително изпълнение върху техния имот искат установяване по отношение страните в изпълнителното производство, че длъжникът не е негов собственик. Искът по чл.440 ГПК е установителен и е предвиден като способ за защита на трето на изпълнителното производство лице срещу материално правната незаконосъобразност на изпълнителния процес. С тази защита разполага трето лице, чието право е заплашено от предприетите изпълнителни действия. П. от третото лице право, заплашено да бъде осребрено за погасяване на дълг, за който третото лице не отговаря, обосновава интереса на това лице от установяване липсата на материална законосъобразност на изпълнението, т.е. липсата на правото на собственост на длъжника върху осребряваната вещ, поради което тя не може да служи за удовлетворяване на взискателя. Предмет на установяване е правото на собственост на длъжника, а не на третото лице. Същевременно доказателствената тежест на иска по чл. 440 ГПК не се припокрива с тежестта на доказване на отрицателните установителни искове, защото материалноправната предпоставка за уважаване на иска е налице, ако третото лице докаже, че правото на собственост върху вещта му принадлежи. Целта на иска по чл.440,ал.1 ГПК е запазване на спорното имущество; то да не послужи за удовлетворяване на взискателите по изпълнителното дело. За да е допустим този иск е необходимо изпълнителното производство да е започнало и да е насочено изпълнение за събиране на парично вземане върху имущество, предмет на иска. Наличието на правен интерес е задължителна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.440 ГПК, който трябва да е налице както към момента на завеждането му, така и на постановяване на решение по него. В случая е бил налице такъв към момента на постановяване на първоинстанционното решение. В хода на въззивното производство с постановление от 01.09.2015г. изпълнителното производство е приключено поради погасяване на паричното вземане на взискателите, а процесният имот е освободен от възбраната на 02.09.2015г., съгласно удостоверение на ЧСИ. Това обстоятелство има значението на новонастъпил факт, относим към предмета на делото, така както е индивидуализиран той със заявените основание и петитум на иска и като такъв факт той следва да бъде зачетен от въззивната инстанция. С приключването на изпълнителното производство е отпаднал правният интерес от предявеният иск, обоснован с предприетите изпълнителни действия. Последващото отпадане на правния интерес има за последица недопустимост на предявения установителен иск, което налага обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на съдебното производство. Оттеглянето в съдебно заседание на 14.12.2015г. на така предявения иск по отношение на взискателите П. и М. Б. поради отпадане на правния интерес от предявяването му с оглед приключилото изпълнително производство, не може да бъде съобразено като изменение на специалния иск по чл.440 ГПК /предпоставка за допустимост на който е и съвместната пасивна процесуална легитимация на длъжника и взискателя, съгласно чл.440 ал.2 ГПК/, в установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК за разрешаване на спор само между ищците и М. К. относно принадлежността на правото на собственост върху магазина. На основание чл.78, ал.4 ГПК в тежест на ищците следва да бъдат възложени сторените от насрещната страна разноски в двете инстанции- възнаграждения за един адвокат и такси.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., по тълк.д №1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Той следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. В разглеждания случай първият въпрос – може ли предявеният отрицателен установителен иск по чл.440 ГПК да бъде оттеглен по отношение на кредитора поради прекратяване на изпълнителното производство, а производството по делото да продължи срещу лицето, формално легитимирало се като собственик на имота, не може да предпостави допускане касационно обжалване на решението. Това е така, защото производството по делото не е прекратено поради оттегляне на иска спрямо единия от ответниците, което да е направило недопустим процесът срещу другия ответник – необходим другар. То е прекратено поради недопустимост на процеса при констатирана липса на правен интерес – прекратяване на изпълнителното производство и вдигане на възбраната върху спорния имот. Така поставеният от касаторите въпрос всъщност касае изменение основанието и петитума на иска във въззивното производство, което е недопустимо, съгласно разпоредбата на чл.214 ГПК и практиката на ВКС. Вторият въпрос относно разноските, също не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението. Това е така, защото приетото от въззивния съд е в съответствие с установената съдебна практика. Според нея ответникът има право на разноски при прекратяване на производството по делото.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
С оглед изхода на спора на ответниците по касация П. С. Б. и М. П. Б. следва да се присъдят направените за настоящото производство разноски в размер на общо 1000 лева, видно от приложения договор за правна защита.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №8/14.01.2016г. по гр. дело № 602/2015г. на Добричкия окръжен съд.
ОСЪЖДА В. И. С. и Я. И. С. да заплатят на П. С. Б. и М. П. Б. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на общо 1000 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: