О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
гр. София, 10.05.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на шестнадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2747 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Дъга 2004” ЕООД срещу решение №48 от 12.06.2018 г. по в.т.д.№91/2018 г. на АС Бургас. С обжалваното решение е потвърдено решение №311 от 04.08.2017 г. по т.д.№549/2014 г. на ОС Бургас, с което са отхвърлени предявените от „Дъга 2004” ЕООД срещу „Банка ДСК” ЕАД искове: за признаване несъществуване на вземанията, за които са вписани договорни ипотеки, обективирани в нотариален кат №191, т.5, рег.№5987, н.д.№865/28.11.2011 г. на нотариус М. В., с район на действие РС Царево и нотариален акт №125, т.3, рег.№7582, н.д.№475/29.11.2011 г. на нотариус Б. К., с район на действие РС Бургас и за прогласяване на нищожност на вписаните договорни ипотеки, като сключени при липса на съгласие за обезпечаване на вземане на банката в размер по-голям от 50 000 евро и лихви и разноски върху тази сума.
В жалбата се излагат съображения, че решението е недопустимо, поради произнасяне на въззивния съд по искане, различно от заявеното, евентуално неправилно поради нарушение на материалния закон, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, спрямо които се поддържа селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК: 1. Отпада ли нуждата от обезпечаване с ипотека, след заплащането на кредитора на сумата, за която е извършено вписване на ипотеката. 2. Може ли кредиторът да се ползва от ипотечното право, след като вече е получил плащане на сумите, за които е вписана ипотеката. 3. Има ли третото лице, собственик на имота правен интерес да заплати сумата, за която е извършено вписване на ипотеката и води ли това до погасяване на ипотечното право. 4. Разполага ли кредиторът с право на предпочително удовлетворение от цената, получена от публична продан на имота, след плащане на сумата, за която е вписана ипотеката.
Ответникът по касация – „Банка ДСК” ЕАД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предмет на делото, с оглед дадените в определение №76 от 07.02.2017 г. по ч.т.д.№1999/2016 г. на ВКС, ТК, Първо отделение указания, е иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.179, ал.1 от ЗЗД за признаване несъществуване на вземанията, за които са вписани процесните договорни ипотеки в полза на ответната банка, както и иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на двете сделки поради липса на съгласие. Посочил е, че страните не спорят относно обстоятелството, че на 10.09.2008 г. е сключен договор за банков кредит, по силата на който „Банка ДСК” ЕАД е предоставила на „Сан сити” ООД кредит в размер на 3 500 000 евро, като кредитът бил обезпечен с договорни ипотеки върху недвижими имоти, обективирани в нотариален кат №191, т.5, рег.№5987, н.д.№865/28.11.2011 г. на нотариус М. В., с район на действие РС Царево и нотариален акт №125, т.3, рег.№7582, н.д.№475/29.11.2011 г. на нотариус Б. К., с район на действие РС Бургас. Изложил е съображения, че в текста и на двата договора са залегнали констатации за отпуснатия кредит в размер на 3500000 евро и условията по него, като в чл.2 на договорите се съдържа уговорка, че ипотеката се учредява „за обезпечение на част от дадения кредит в общ размер на 3 500 000 евро, а именно за обезпечаване на сумата от 50 000 евро заедно с лихвите и разноските по кредита, включително и за бъдещи промени по кредита”, а съгласно чл.3 от договорите за ипотека, страните са се съгласили, че на основание чл.174 от ЗЗД ипотеката обезпечава вземането, независимо от промените в него, но до размера на сумата, посочена в чл.2 на ипотечния акт, а именно: 50 000 евро заедно с договорената лихва върху нея. Установил е, че през 2013 г. кредитополучателят е апортирал ипотекираните имоти в капитала на ищеца /вписване в ТР на 24.04.2013 г./, като по образуваното срещу кредитополучателя за събиране на дълга по кредита изпълнително дело №20138040400892 на ЧСИ Д. Н., ищецът е заплатил общо сумата 236 118.55 лв., представляваща левова равностойност на сбора от изчислени от ЧСИ суми: 2 х 50 000 евро за всяка от двете договорни ипотеки + 2 х 7 110.76 евро + 2 х 6360.34 лв., лихви, неустойки и разноски върху главница от по 50 000 евро. Посочил е, че с влязло в сила решение по т.д.№11/2014 г. на ОС Бургас, сделката, с която ищецът е придобил ипотекираните имоти е била обявена за недействителна на основание чл. 135 ЗЗД по отношение на банката-кредитор. При тези безспорни между страните факти е счел, че исковите претенции са неоснователни – съгласно чл.174 от ЗЗД ипотеката обезпечава вземането независимо от промените в него, като обезпечението е до размера на сумата, за която е извършено вписването. Приел е, че с оглед уговорките в договора за кредит и разпоредбата на чл.3 от нотариалните актове, която е категорична и систематически следва тази на чл. 2, в случая вземането, което се обезпечава, е вземането на банката по договора за банков кредит за сумата 3 500 000 евро заедно с договорената лихва, а 50 000 евро е сумата, за която се вписва ипотеката, която е неделимо право следващо да обезпечи определено вземане до размера на сумата, за която ипотеката е вписана – вписването на конкретна сума, за която ипотеката се учредява има за предназначение и цел да определи максималния размер на сумата, която ипотекарният кредитор може да получи от цената на имота при публична продан. Счел е, че тъй като в случая ищецът е придобил ипотекирани имоти, а съгласно чл. 150 ЗЗД в ипотеката следва обезпеченото вземане и се погасява, ако то се погаси, ищецът се явява трето лице, чийто имоти са ипотекирани за обезпечаване на чужди задължения. Ако третото лице има интерес да избегне публична продан на ипотекирания имот, то разполага с възможност да удовлетвори кредитора и да се суброгира в правата му по отношение на длъжника /чл. 155 ЗЗД/, като изрично предвидената възможност за суброгация на платилото трето лице в правата на кредитора срещу длъжника, е още един аргумент за това, че ипотечното право може да се погаси само с плащане на целия дълг, а не само до размера на сумата, за която е вписана ипотеката. В този смисъл и тъй като ищецът е платил част от обезпеченото задължение на своя праводател, но това не е довело до погасяване на ипотечното право, а до намаляване на дълга, а след като няма погасяване на ипотечното право, няма основания за заличаване на ипотеката, е достигнал до извод, че ищецът като трето лице – ипотекарен длъжник, не отговаря за дълга по кредита изобщо, но върху имота му лежи вещната тежест да обезпечи чуждия дълг до размера на вписаната сума. По отношение на исковете за нищожност на договорите за ипотека е изложил съображения, че в случая не е налице „липса на съгласие” като основание за нищожност на сделка по чл.26, ал.2 от ЗЗД предвид обстоятелството, че в двата нотариална акта и в предходния договор за банков кредит, кредитополучателят е изразил ясно воля да учреди в полза на кредитора ипотека върху описаните имоти за обезпечение на предоставения му кредит, като страните са постигнали и ясно изразили съгласие относно същественото съдържание на договорите за ипотека, респективно претенциите за прогласяване нищожност на същите са неоснователни.
С оглед изложените мотиви и предвид съобразяване на съда със задължителните указания на ВКС, дадени в определение №76 от 07.02.2017 г. по ч.т.д.№1999/2016 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, не се установява твърдяната вероятна недопустимост на решението, а обуславящ правната воля на съда е третият от въпросите, свеждащ се до уточнения от настоящия състав, съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпрос: Погасява ли се ипотечното право, ако третото лице, собственик на ипотекирания имот, заплати на кредитора сумата, за която е извършено вписване на ипотеката. По отношение на посочения въпрос /останалите въпроси не са обусловили решаващата воля на съда/ касационно обжалване на решението в частта, по исковете по чл.124 от ГПК, следва да бъде допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за проверка съответствието на възприетото от въззивния съд, с разрешението, дадено в служебно известното на настоящия състав решение №61 от 16.07.2012 г. по т.д.№678/2011 г. на ВКС, ТК, Второ отделение.
В останалата част решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №48 от 12.06.2018 г. по в.т.д.№91/2018 г. на АС Бургас в частта, с която е потвърдено решение №311 от 04.08.2017 г. по т.д.№549/2014 г. на ОС Бургас, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Дъга 2004” ЕООД срещу „Банка ДСК” ЕАД искове за признаване несъществуване на вземания в общ размер на 236 118.55 лв., за които са вписани договорни ипотеки, обективирани в нотариален кат №191, т.5, рег.№5987, н.д.№865/28.11.2011 г. на нотариус М. В., с район на действие РС Царево и нотариален акт №125, т.3, рег.№7582, н.д.№475/29.11.2011 г. на нотариус Б. К., с район на действие РС Бургас.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №48 от 12.06.2018 г. по в.т.д.№91/2018 г. на АС Бургас в останалата част.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 4722.37 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внасяне на таксата, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.