1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
София, 12.05.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 576/ 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 43 от 11.07.2014 г. по гр.д.№ 130/2014 г. на Кърджалийски районен съд, потвърдено с решение № 224 от 10.11.2014 г. по гр.д.№ 229/ 2014 г. на Кърджалийски окръжен съд ответникът Г. Я. Е. е осъден да заплати на [фирма] сумата 8458,38 лв., представляваща парична равностойност на четири броя млекоохладителни вани.
Ответникът Г. Я. Е. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като го намира за необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че многократно е правил опити да предаде на ищеца процесните вещи, поради което изводът на съда, че не се намират в него и че дължи тяхната равностойност, е необоснован. Оспорва и размера на присъдената сума, тъй като съдът неправилно оценил ваните като българско производство, без ищецът да е доказал този факт.
С последното обстоятелство е свързан и поставеният от касатора правен въпрос за разпределението на доказателствената тежест, като счита, че съдът се е произнесъл по този въпрос в нарушение на постоянната съдебна практика, според което всяка страна трябва да докаже обстоятелствата, които твърди и от които извлича за себе си изгодни правни последици. Като такава практика сочи р.№ 52/ 22.05.2009г. по т.д.№ 695/2008 г,. І т.о., позовава се и на четири определения на различни състави на ВКС, постановени по реда на чл.288 ГПК, които обаче не формират съдебна практика по смисъла на ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът [фирма] оспорва жалбата, като счита, че не са налице основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По делото е установено, че ищецът [фирма] е предал на ответника четири броя млекоохладителни вани във връзка с дейността на последния по изкупуване от производителите на прясно мляко и предаването му на ищеца като млекопреработвателно предприятие. След приключване на доставките ответникът не върнал ваните на ищеца, което е довело до предявения иск за ревандикацията им, или евентуално за заплащане на тяхната равностойност. С оглед събраните по делото доказателства и преценката за процесуалното и извънпроцесуално поведение на страните, както и дадените от тях обяснения, съдът е достигнал до извода, че вещите са собственост на ищеца, но не се намират при ответника и затова присъдил тяхната парична равностойност, определена според допълнителното заключението на вещото лице от 2.06.2014 г. Касаторът поддържа, че в тази част решението е постановено в нарушение на процесуалните правила и е необосновано, тъй като ищецът не е доказал, че се касае за вани- българско производство, каквито е оценила експертизата.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че поставеният правен въпрос за разпределение на доказателствената тежест не обосновава допустимост на касационното обжалване. За оценката на ваните са били изслушани две експертизи, като съдът е изложил съображения, че възприема втората от тях, тъй като оценените вещи по описание съответстват на даденото в извлечението от балансовата сметка към момента на предаването им на касатора, а в съдебно задание вещото лице е обяснило, че е направил и проучване на пазара за този вид стока. С оглед на тези данни твърдението за нарушаване на правилата за разпределяне на доказателствената тежест е неоснователно, тъй като всяка от страните по спора е представила доказателства, с които обосновава своите искания. Обстоятелството, че вещото лице е изхождало от цената на ваните като българско производство не е оказало съществено влияние върху оценката на тяхната равностойност, тъй като вещите са описани и цената им е преценена и с други индивидуализиращи ги белези- вместимост, време на придобиване, отчетна стойност и др., които са позволили съдът максимално точно да определи тяхната равностойност. Същевременно първото заключение на вещото лице не би могло да послужи за определяне равностойносттта на вещите, тъй като то е оценявало вани, каквито не са описани в балансовата сметка.
Представеното р.№ 52/ 22.05.2009г. по т.д№ 695/ 2008г. на І т.о. не сочи на противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, тъй като по това дело касационното обжалване е било допуснато по друг правен въпрос, а именно дали основанието, на което е сключен определен договор, може да се презюмира, или подлежи на доказване от страната, която се позовава на него- въпрос, който не стои по настоящото дело, докато изводът за противоречива съдебна практика може да се направи само при сравняването на различни разрешения, дадени по един и същ правен въпрос
С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 224 от 10.11.2014 г. по гр.д.№ 229/ 2014 г. на Кърджалийски окръжен съд.
Осъжда Г. Я. Е. от [населено място] да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [община] разноски за касационното производство в размер на 300 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: