3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ . 285
София, 17.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 858 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Д. Л. Д. от [населено място] против определение на състав на първо търговско отделение на ВКС № 508 от 06.07.2011год., по ч.т.д.№ 370/2011 год., с което е оставена без разглеждане частната и касационна жалба с вх. на СГС № 17774/01.03.2011 год., подадена срещу въззивното определение на Софийски градски съд от 28.012011 год., по ч.гр.д.№ 13540/2010 год. за потвърждаване разпореждането на СРС от 08.01.2010 год., по ч.гр.д.№ 9548/2008 год..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, обосновано със съображения за допуснато от СГС нарушение на процесуалния закон, свързано със срока, в който същият е следвало да се произнесе по частната жалба на настоящия частен касатор, предвид настъпила по силата на ЗИДГПК, обнародван в ДВ. бр.100/21.12.2010 год., промяна в нормата на чл.274, ал.4 ГПК, във вр. с чл.280, ал.2 ГПК и уредените с нея изключения от факултативен касационен контрол над съдебни актове на въззивния съд.
Ответната по частната жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред друг тричленен състав на ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение тричленният състав на първо търговско отделение на ВКС е приел, че въззивното определение на СГС, предмет на същата е изключено от приложното поле на касационното обжалване по силата на чл.274, ал.4 ГПК, във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, в редакцията на закона, обнародвана в ДВ бр.100/2010 год..
Изложени са съображения, че доколкото въведеното от законодателя с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, в редакцията и обнародвана в ДВ , бр.100/21.12.2010 год., ограничение важи и за съдебните актове, постановени в заповедното производство, поради съществуващата връзка между последното и исковото производство, образувано по повод установяване вземането на заявителя или по оспорване вземането от страна на длъжника, то преценката за допустимост на предприето обжалване на определението на въззивния съд в разглежданата хипотеза следва да се извърши съобразно обективния критерий на чл.280, ал.2 ГПК и цената на обективно съединените искове по чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 ГПК, която в случая е под обжалваемия размер за търговски дела от 10 000 лв., определен от законодателя.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Законосъобразно е разбирането на предходния тричленен състав на ВКС, че щом вземането, заявено със заявлението на [фирма] гр. София, за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.2 ГПК , произтича от абсолютна търговска сделка по см. на чл.365, ал.1 ГПК, във вр. с чл.1, ал.1, т.7 ТЗ и всяка една от сумите, които го формират -главница по договор за кредит и лихва за забава, са под установения в чл.280, ал.2 ГПК необжалваем минимум, по силата на чл.274, ал.4 ГПК в редакцията на нормата, обнародвана в ДВ бр.100/21.12.2010 год. в полза на настоящия частен жалбоподател, поради въведеното от законодателя ограничение за факултативен касационен контрол, не е възникнало процесуално потестативно правомощие на частна жалба и подадената такава на 28.02.2011 год. се явява процесуално недопустима, по арг. от § 25 от ПЗР на ЗИДГПК/ДВ бр.100/21.12.2010 год./.
Що се касае до наведените доводи, свързани всъщност с лишаване на страната от конституционно гарантирания и достъп до правосъдие, поради забавено изготвяне на съдебния акт от СГС, то освен, че този достъп е осъществен с двуинстанционното разглеждане на делото, същите дори и евентуално основателни са ирелевантни за приложението на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК/ДВ бр.100/21.12.2010 год./ и сами по себе си не биха могли да обосноват различен от постановения от предходния тричленен състав на ВКС краен правен резултат.
Водим от гореизложеното настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК, във вр. с чл. 274, ал.2, пр.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 508 от 06. 07.2011 год., по ч.т.д. № 370/2011 год. на тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: