О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
София 18.02.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1331 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. И. С. чрез пълномощник адв.С. Г. срещу решение № 701 от 19.05.10г.по гр.дело № 3006/09г.на Окръжен съд – Пловдив в частта,с която е отхвърлен искът с правно основание чл.203 ал.3 ЗОВСРБ/отм./за разликата над сумата 74.04 лв до предявения размер от 1636.35 лв,представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 1.07.07г.-29.02.08г.
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.Приложени са решения на състави на ВКС,поставени по реда на отм.ГПК.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба Министерство на отбраната моли да не бъде допускано касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че ищецът е бил на кадрова военна служба по договор от 1.12.04г.,като от 1.07.05г.е назначен на длъжността „стрелец-зенитчик”.Прието е за установено,че е положил дежурства,за които е получил допълнително възнаграждение,но не е бил компенсиран изцяло за отработените в повече часове,които следва да бъдат изплатени като извънреден труд.Съобразявайки заключението от 9.06.09г. на изслушаната по делото експертиза и след приспадане на получената сума съдът е приел,че ответникът дължи на ищеца за положения извънреден труд за периода м.07.07г.-м.ІІ.08г.сумата 74.04 лв,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска- 29.02.08г.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Противоречива съдебна практика е налице когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР№ 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС.В случая по поставения от касатора процесуалноправен въпрос относно доказателствената сила на частния свидетелстващ документ съдебната практика е уеднаквена с решение № 422 от 22.06.10г.по гр.дело № 918/09г.на ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е прието,че частният свидетелстващ документ няма обвързваща доказателствена сила щом се касае за признаване на изгодни обстоятелства за страната,която се позовава на документалното удостоверяване.Съдът е длъжен с оглед на всички доказателства по делото и по свое вътрешно убеждение да се произнесе относно доказателствената сила на частния свидетелстващ документ.Преценката на доказателствата ,в т.ч. и на доказателствената сила на частния свидетелстващ документ,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да е предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически,опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Тя е основание за касационно обжалване на въззивното решение като неправилно,но само ако преди това такова обжалване бъде допуснато.
По поставените от касатора материалноправни въпроси,свързани с правото на обезщетения за положен извънреден труд и начина на тяхното формиране и относно доказателствените средства за установяване на положен извънреден труд е даден отговор в постановени решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК./решение № 128 от 26.05.10г.по гр.дело № 282/09г.ІV г.о.;решение № 389 от 31.05.10г.по гр.дело № 194/09г.на ІІІ г.о.и решение № 439 от 1.07.10г.по гр.дело № 1733/09г.ІV г.о.;решение № 696 от 23.11.10г.на ІV г.о.по гр.дело № 887/09г.,решение № 108 от 11.03.10г.на ВКС по гр.дело № 285/09г.на ІІІ г.о.и др./Според тези решения на ВКС часовете до максимално определеното като допустимо служебно време,което не е било разрешено и отчетено като извънреден труд,представляват увеличено служебно време.За него се дължи компенсация чрез намалено работно време в рамките на общата продължителност на същия,или най-късно в следващия месец.В случаите когато до прекратяване на правоотношението положеният от военнослужещия при увеличено служебно време труд не е компенсиран,същият следва да се заплаща като извънреден по аналогия от 136а ал.5 КТ вр.с чл.46 ал.2 ЗНА.Удълженото служебно време при 24 часови дежурства не е извънреден труд по смисъла на чл.203 ал.3 ЗОВСРБ/отм./,поради което при спор не следва да се възлага установяването му чрез нарочна заповед,разрешение на висшестоящия командир и вписване в отчетната книга за извънреден труд.Ответникът по този иск следва да докаже,че положеният при увеличено служебно време труд е компенсиран съгласно изискванията на закона /ЗОВСРБ – отм./и правилника/ПКВС – отм./,като в противен случай ще дължи заплащането му като извънреден труд.Дали ищецът е полагал извънреден труд и за размера на възнаграждението за положения извънреден труд е въпрос на фактическа преценка по делото.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.По поставените въпроси има постановена задължителна практика на ВКС.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 701 от 19.05.10г.,постановено по гр.дело № 3006/09г.г.на Окръжен съд – Пловдив в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.