3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 172/12 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 285
гр. София, 18.04.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 172 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Х. Н. М. обжалва решение № 1224 от 31.10.2011 г. по гр. д. № 163/11 г. на Окръжен съд [населено място] в частта, в която предявените от него искове срещу М. Х. Н. и К. И. Делийски за прогласяване нищожността на сделките обективирани в нот. акт № 45 и № 46 от 30.07.2007 г. са отхвърлени, както и в частта, в която е допуснат до делба партерен етаж от жилищна сграда с идентификатор № 10135.1508.155 по КК на [населено място].
Касационна жалба е постъпила и от М. Н. в частта, в която не е допуснат до участието в делбата на партерния етаж.
Ответникът по касация К. Делийски оспорва жалбите.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С решение № 3666 от 10.11.2010 г. по гр. д. № 13 307/09 г. Районен съд [населено място] е допуснал делба на партерен етаж и 102/250 ид.ч. от ПИ с идентификатор 10135.1508.155 между Х. М. и К. Делийски, при квоти ? ид. ч. за Х. М. и ? ид. ч. за К. Делийски. Изключил е от делбата М. Н.. Прекратил е производството за прогласяване нищожността на нотариални актове № 45 и № 46 от 30.07.2007 г. След отмяна на определението за прекратяване на производството от въззивния съд, с решение № 1910 от 04.05.2011 г. исковете за прогласяване нищожността на двата нотариални акта са отхвърлени.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решенията в обжалваната им част. Приел е, че имотът бил собственост на З. М. и Х. М.. З. починала през 1976 г., като оставила за наследници съпруг Х. и синове М. и Н.. Ищецът Х. бил собственик на 3/4 ид. ч. от имота, тъй като го придобил по дарение от дядо си Х. и от баща си Н.. Останалата ? ид. ч. останала в собственост на М.. С нот. акт № 45 от 30.07.2007 г. М., чрез пълномощник К. Делийски, дарил на К. Делийски 6.25 кв. м. ид. ч. от дворното място, а с нот. акт № 46 от същата дата М., чрез пълномощник К., продал на К. 20 кв. м. в ид. ч. от дворното място заедно с ? ид. ч. от партерен етаж и избеното помещение. Според съда, сделките не били нищожни. Пълномощникът имал представителна власт, тъй като за извършването им имал валидно пълномощно. Нямало доказателства че сделките били осъществени при липса на основание. Нямало и заобикаляне на закона, тъй като чл. 33 ЗС не забранява съсобствен имот да бъде прехвърлен на трето лице, а само дава възможност за изкупуване на продаденото от съсобственика. Делбата на дворното място била недопустима, тъй като то било обща част съгласно чл. 38 ал. 1 ЗС.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложенията са формулирани идентични въпроси: допустимо ли е със свидетелски показания да се установява че едно лице не е разбирало свойството и значението на действието „упълномощаване” към минал момент, когато не съществуват други процесуални способи; може ли преценката за липса на основание на дарение да се преценява чрез разменените престации по възмездна сделка, или следва да се преценяват само доводите свързани с дарението; дали има симулативна сделка или заобикаляне на закона тогава, когато има разлика между уговорената в нотариалния акт сума и разписката с която е предадена дължимата сума; следва ли когато е предявен иск по чл. 26 ЗЗД съдът да разглежда поотделно и всички принципи на гражданското право или следва да се произнесе по наведените от ищеца основания за нищожност. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Настоящият състав счита, че няма основание касационните жалби да бъдат допуснати до касационно обжалване. Формулираните въпроси са теоретични и не са свързани с конкретна решаваща дейност на въззивния съд. Освен това, в изложенията се съдържа и бланкетно възпроизвеждане разпоредбата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, без касаторите до обосноват тезата си относно това, до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по техните жалби. От друга страна, по въпросите за нищожността на сделките има публикувана съдебна практика и в нея няма различие за приложение на правната норма. С оглед на изложеното, касационните жалби не следва да бъдат допуснати до касационно обжалване.
Х. М. е подал и частната касационна жалба срещу определение № 3651 от 14.12.2011 г. по гр. д. № 163/11 г. на Окръжен съд [населено място]. С определението съдът е допълнил въззивното решение, като е осъдил Х. М. да заплати на К. Делийски 1 800 лв. разноски по делото. Определението е законосъобразно. Касае се за два обективно съединени иска по чл. 26 ЗЗД в производство за делба които са отхвърлени и по отношение на тях не се прилага разпоредбата на чл. 355 ГПК. Направените от ответника разноски са поискани в срок и са доказани по размер с представеното адвокатско пълномощно. Според чл. 78 ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. С оглед сложността на делото, извършените от ответника процесуални действия и цената на исковете правилно съдът е приел, че те не са прекомерни за да бъдат намалени. Размерът на възнаграждението е съобразен с разпоредбите на чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и § 2 от същата в който е записано, че в случаите на чл. 78 ал. 5 ГПК, присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата. С оглед на изложеното, частната жалба е неоснователна.
Ответникът по касация претендира за заплащане на разноски от двамата касатори. С оглед представения договор за правна защита и съдействие и списък за разноски към отговора на жалбата подадена от Х. М., същият дължи заплащане на 1 200 лв. разноски за настоящото производство. По отношение на касатора М. Н. също се претендират разноски, но тъй като към отговора на неговата жалба не са представени доказателства за платени такива, разноски не се присъждат.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1224 от 31.10.2011 г. по гр. д. № 163/11 г. на Окръжен съд [населено място].
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3651 от 14.12.2011 г. по гр. д. № 163/11 г. на Окръжен съд [населено място].
ОСЪЖДА Х. Н. М. да заплати на К. И. Делийски 1 200 лв. разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: