О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
гр. София, 19. 03. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и петнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 6696/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Б. [фирма], [населено място] против решение от 24.04.2014 год. по в. гр.д. №/в/6514/2013 год. на Софийски градски съд, ІV Д състав, с което е потвърдено решението по гр.д. №46663/2012 г., с което са уважени исковете на Х. Г. И. срещу [фирма] на осн. чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ във вр. чл. 225,ал.1 КТ за отмяна на уволнението, извършено на осн. чл. 328,ал.1,т.2 КТ , за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение в размер на 1 280 лв. , ведно със законната лихва от 04.10.2012 г. до окончателното изплащане на сумата , както и в частта за разноските.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на процесуалните правила, материалния закон и поради необоснованост.
Представя се изложение на основанията за допустимост на касационно обжалване по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата Х. Г. И. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./
В случая касаторът не е формулирал правен въпрос, с посочената характеристика. В представеното с касационната жалба Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване същият сочи, че в противоречие с цитирани от него решения , постановени при усл. на чл. 290 ГПК, копия от които представя, въззивният съд е приел,” че на обсъждане подлежи реалното съкращаване единствено на длъжността изпълнявана от ищцата, а именно „ръководител търговска експлоатация, информатор ВДБ, оператор телекс , а не на сходни на нея длъжности” ;
„ че в назначената комисия за извършване на подбора не е включен служителят Г. С., който е пряк ръководител на ищцата, което е обусловило незаконността на извършения подбор” ;
„че съкращението следва да обхваща само щатните бройки на съответно щатно разписание като в тази връзка е констатирал, че по щатно разписание персонала на сходните длъжности на длъжността на ищцата предвижда 50 щатни бройки, но реално заетия персонал на тази длъжности е 64 души.”
Позоваването на решения на ВКС, които съставляват задължителна съдебна практика има за цел да обоснове критерия по чл. 280,ал.1 ГПК , който касатора сочи.
Липсата на правен въпрос обаче не дава възможност настоящото инстанция да извърши проверка дали този критерий е изпълнен. Последното е така, доколкото допълнителните основания /критерии/ могат да са налице само във връзка с конкретен правен въпрос.
Според задължителните разяснения , дадени в ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК, касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело , доколкото това би нарушило диспозитивното начало в процеса във вреда на ответната страна по касационната жалба. Съдът може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, но не и да го формулира. Доколкото посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.04.2014 год. по в. гр.д. №/в/6514/2013 год. на Софийски градски съд, ІV Д състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: