О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
С., 21.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 12.04.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 5130/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№76782/06.06.2016г.,подадена от Б. С. П. и П. Р. Б.,чрез пълномощника им адвокат Р. А.,против решение № 4168/19.05.2016г. на Софийски градски съд,го,ІV- В въззивен състав,постановено по в.гр.д.№2326/2005г. по описа на същия съд,с което се обезсилва решение №83/16.06.1997г. по гр.д.№3172/1996г. по описа на Софийски районен съд,46 състав и се прекратява производството по делото.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че с подадената на 22.03.1996г. до Софийски районен съд искова молба,въз основа на която е било образувано гр.д.№3172/1996г. по описа на същия съд,ищците М. Б. Г.,Р. К. П. и Б. С. П.,твърдят че са собственици на парцел І от плана за парцелиране на стопанския двор на ТКЗС”Г. К.”-С.,описан в кадастралния план на кв.Горна баня,община”О. купел” с граници:от север-вилен имот,невлизащ в пределите на ТКЗС,юг-парцел ІІ,от изток-дере и черен път,от запад-ниви,с обща площ 26 277кв.м,който имот е бил отчужден по преписка №3833/1948г.,владян без правно основание от ТКЗС,като последното в нарушение на чл.1,ал.2 ЗВСОНИ,продало на ответниците А. В. К. и Р. И. С. процесния имот,поради което са поискали последните да им предадат владението върху имота.Съдът е посочил,че съобразно протокол №5-а от 01.07.1993г. и Договор за покупко-продажба на недвижимо имущество и земеделска земя по чл.2 и чл.10 б ЗСПЗЗ по член 16 от Наредбата за търговете от 30.11.1993г.,ответниците А. В. К. и Р. И. С. са сключили посочения договор с ТКЗС”Г. К.”,въз основа на спечелен търг,проведен на 01.07.1993г.,закупувайки сгради с обща застроена площ от 2 516 кв.м,обединени в един обект”Овчарници-Горна баня”,с прилежаща земя от 26 277 кв.м,обхващащ парцел І от плана за парцелиране на стопански двор на ТКЗС”Г. К.”,вписан в кадастралния план на кв.Горна баня.С постановеното решение №83/16.06.1997г. по гр.д.№3172/1996. по описа на Софийски районен съд,46 състав,са отхвърлени предявените от М. Б. Г.,Р. К. П. и Б. С. П.,искове против А. В. К. и Р. И. С.,с правно основание член 108 ЗС-за предаване- в качеството им на собственици на владението върху парцел І по плана за парцелиране на стопански двор на ТКЗС”Г. К.”-С.,вписан в кадастралния план на кв.Горна баня-ТОА”О. купел”.Въззивният съд е констатирал по приетото, в изпълнение указанията на ВКС като доказателство по делото,влязло в сила на 11.02.1999г. решение №300 от 07.01.1999г. по гр.д.№5148/1995г. на СГС,гр.колегия,ІІ-А отделение,постановено по жалба срещу това решение,във връзка с искова молба от 04.10.1993г.,подадена срещу ТКЗС „Г. К.” в ликвидация,че съдът като втора инстанция,след като е отменил решението от 15.05.1995г. по гр.д.№5010/1993г. на СРС,гр.колегия,49 състав,с което е отхвърлен искът от М. Б. Г.,Р. К. П. и Б. С. П.,с правно основание член 108 ЗС- за предаване на владението на недвижим имот от 30 дка-нива и ливада,находящи се в землището на Горна баня,местн.”Зад кръсто”,е осъдил правоимащите лица на заличеното ТКЗС,чрез упълномощените лица Й. А. К. и С. С. В.,да предадат на М. Б. Г.,Р. К. П. и Б. С. П. собствеността и владението на парцел І с площ от 26,277 дка и граници по скица на вещото лице,както и на парцел ІІ с площ от 15,474 дка и граници по същата скица и се намират в местн.”Зад кръсто”,Горна баня.След анализ преценка на доказателствата по делото във връзка с идентификацията на процесния имот и идентичността на същия,с имот,предмет на иска за ревандикация по горепосоченото дело,предявен срещу праводателя на настоящите ответници,съдът е стигнал до извода,че по спора е формирана сила на присъдено нещо като правна последица от влязлото в сила решение по гр.д.№5148/1995г. по описа на СГС,ІІ А отделение.Съдът е посочил,че разпореждането в полза на ответниците А. К. и Р. С. с имота,предмет на разгледания с горепосоченото дело иск,чиято идентичност с имота, предмет на настоящия спор, е установена и посредством допълнителното заключение на тричленната СТЕ,е станало след завеждането на исковата молба-от 4.10.1993г.,по която е било образувано гр.д.№5010/1993г. по описа на СРС,решението по което е било предмет на инстанционен контрол по гр.д.№5148/1995г. по описа на СГС,ІІА отд.Съдът е приел, по арг. от член 121,ал.3 ГПК/отм/-чл.226,ал.3 ГПК/,че съдебното решение по спора за собственост има сила на присъдено нещо и спрямо последващите приобретатели,независимо че не са станали страна по делото-настоящите ответници,тъй като са придобили права от ответника/ТКЗС”Г.К.”/ след подаването на исковата молба срещу последния,откогато са настъпили правните последици от предявяването на ревандикационния иск.Съдът е стигнал до извода,че е налице непротивопоставимост по отношение на ищеца на правата ,придобити от трети лица от ответника-важи правилото,че никой не може да прехвърли повече права ,отколкото притежава,поради което след като ответникът по ревандикационния иск е прехвърлил правото си на собственост върху предмета,предмет и на спора по настоящото дело,и прехвърлянето е осъществено при висящност на спора за собственост,е недопустимо пререшаването на спора.Съдът се е позовал на визираното в член 416 ГПК/отм/,/чл.523,ал.1 ГПК/с което се потвърждава,че силата на присъдено нещо се разпростира срещу приобретателя на владението,върху когото преминава и задължението на предходния владелец да предаде владението на вещта,което е било установено със сила на присъдено нещо.
В изложението си проиложено към касационната жалба,на основанията за допускане на касационно обжалване,касаторите заявяват,че са налице предпоставките на член 280,ал.1,т.1 ГПК,като/цитирам/:
„Същественият процесуалноправен въпрос е:
1.”Следва ли въззивният съд да обезсили първоинстанционния акт и да прекрати производството по делото поради липса на правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу приобретател,поради формирана сила на пресъдено нещо срещу праводателя след прехвърляне на собствеността?”, след което се излагат доводи за незаконосъобразни изводи на съда,както и/цитирам/:”Поради това атакуваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.В този смисъл е и решение №142 от 30.05.2011г. по гр.д.№1471/2010г. на ВКС,І-го.”
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му по член 284,ал.3 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от изложеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,така формулираният от касатора правен въпрос е неотносим.Посоченият от касатор въпрос е по същество,който въпрос се решава от съда с оглед установеното с доказателствата по делото,и не е такъв по смисъла на приетото с горепосоченото тълкувателно решение.Освен това,доводите на касатора, във връзка с последния и изложеното в мотивите на въззивното решение,представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване, предвидени в член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за правилността или не на решението ще се направи след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.Именно в подкрепа на тези касационни оплаквания в изложението си,касаторите цитират и прилагат задължителна практика на ВКС-горепосоченото решение,постановено по реда на член 290 ГПК.Тази практика обаче е неотносима към настоящия спор,тъй като произнасянето на ВКС се отнася до друга различна от настоящата хипотеза.
С оглед изложеното,касационният съда намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №4168/19.05.2016г. на Софийски градски съд,гражданско отделение,ІV-В въззивен състав,постановено по в.гр.д.№2326/2005г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: