О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
[населено място] ,22.06.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1603/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 пр. първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 62/15.03.2018 г. по ч.т.д.№ 414/2017 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на същото дружество, за допълване на определение № 284/18.01.2018 г. по същото дело, с произнасяне по заявено в частната жалба на същата страна, по която е постановено исканото за допълване въззивно определение, възражение – за предявяване на отказа от исковете,обусловил прекратяването на първоинстанционното производство, от представляващия дружеството изпълнителен член на Съвета на директорите – Б. П., при злоупотреба с процесуални права от негова страна. Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение , считайки че доводът му за злоупотреба с процесуални права предпоставя произнасяне със самостоятелен диспозитив , за обявяване за невалидно процесуалното действие – отказ от иска.
Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба, считайки че с исканото произнасяне по реда на чл.250 ГПК, на практика се цели пререшаване на спора относно правилността на първоинстанционното определение за прекратяване на производството поради отказ от исковете. Доводът за злоупотреба с процесуални права е такъв по преценка на правилността на първоинстанционният акт и непроизнасянето по същия предпоставя неправилност, но не и непълнота на произнасянето.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
[фирма], представлявано от С. П., в качеството на изпълнителен член на СД, със самостоятелна представителна власт за същото дружество, е предявил обективно, евентуално съединение, искове против [фирма], за установяване нищожност / недействителност на различни основания , на договорна ипотека, сключена от [фирма], чрез другия изпълнителен член на СД, със самостоятелни представителни за ищеца права – Б. П., в обезпечаване вземания на ответното дружество към ищеца, съществуването на каквито вземания ищецът оспорва. В хода на първоинстанционното производство е депозиран отказ от исковете, изходящ от представляващия ищеца Б. П..Отказът от искове е предявен двукратно от същото лице / предвид междувременна смяна на съдебния състав, поради уважен отвод / – с молба от 20.06.2017 г. , последвана от оттегляне на отказа, с молба от 11.07.2017 г. , чрез представляващия С. П., и с молба от 25.10.2017 г.. Първоинстанционният съд е счел депозираният отказ за валидно процесуално действие и прекратил производството. В частната жалба срещу първоинстанционното определение , потвърдено от въззивния съд с определение № 284/18.01.2018 г. по ч.т.д.№ 414 / 2017 г. , [фирма] е навел довод за предявен отказ от исковете, чрез представляващия Б. П., при тежка злоупотреба на същия с процесуални права, доколкото атакуваните с предявените искове сделки, са последица от увреждащите дружеството – ищец действия на същото това лице. Произнасяне по този довод на жалбоподателя въззивното определение не съдържа,макар да има оценъчни мотиви относно валидността на процесуалното действие отказ от иска , предвид еднаквите процесуални права на всеки от представляващите ищеца изпълнителни членове на СД и невъзможност съдът да извършва преценка на правилността на същите, зачитайки едно от тях за сметка на другото.
С молба по реда на чл.250 ГПК, жалбоподателят [фирма] е поискал допълване на определение 284/18.01.2018 г. по ч.т.д.№ 414/2017 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с произнасяне по довода за злоупотреба с процесуални права. С тук атакуваното определение № 62/15.03.2018 г. по ч.т.д.№ 414/2017 г. на Великотърновски апелативен съд , молбата е оставена без уважение ,с мотива, че доводът на страната за злоупотреба с процесуални права от другия представляващ дружеството – ищец изпълнителен член на СД, депозирал отказ от исковете, е относим към преценката за правилност на въззивното определение, но не предпоставя произнасяне по самостоятелен предмет на въззивно обжалване.
Частната жалба е неоснователна.
Производството по чл.250 ГПК има за цел формиране на сила на пресъдено нещо, респ. произнасяне по целия предмет на спора. Резултатът от провеждането му е допълване диспозитива, а не мотивите на съдебния акт, с произнасяне по искане / петитум / , надлежно въведен от страната. В настоящият случай предмет на въззивното обжалване е бил инстанционния контрол върху определението за прекратяване на първоинстанционното производство, поради отказ от исковете, който контрол приключва с потвърждаване или отмяна на първоинстанционния акт. Несъобразяването на довод от защитата на страната срещу този акт е процесуално нарушение, евентуално рефлектиращо върху правилността му, но не и предмет на самостоятелно искане, доколкото всеки от доводите й е насочен към един и същ петитум – отмяна на първоинстанционното определение за прекратяване на производството. Несъгласието на страната с резултата от въззивния контрол, вкл. предвид непроизнасяне по всичките й доводи за неправилност на първоинстанционния акт , е предявимо по пътя на обжалване на определение № 284/18.01.2018 г. по ч.т.д.№ 414 / 2017 г. на Апелативен съд – Велико Търново.Самостоятелен диспозитив – „ установяване невалидност на процесуално действие – отказ от иск ” не се дължи в производството по обжалване на първоинстанционния акт за прекратяване на производството, тъй като именно преценката за тази валидност е основанието за неговата отмяна, респ. потвърждаване, т.е. предпоставя правния резултат, а не е самостоятелен предмет на произнасяне. С молбата си страната цели въззивният съд да извърши нова проверка на основанието за прекратяване на производството , каквато ако би извършил, с различен от настоящия резултат, би следвало недопустимо да подмени, а не да допълни произнасянето си.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 62/15.03.2018 г. по ч.т.д.№ 414/2017 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: