4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
[населено място], 24,04,2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия,първо търговско отделение,в закрито заседание на деветнадесети януари,през две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 2441 по описа за две хиляди и четиринадесета година, съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] / в несъстоятелност / против решение № 29 / 17.04.2014 год. по т.д.№ 87 / 2014 год. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 29 / 31.01.2014 год. по т.д.№ 405/2011 год. по описа на Окръжен съд Бургас.С последното е възобновено,на основание чл.632 ал.2 от ТЗ , производството по несъстоятелност на [фирма], назначен е временен синдик и насрочено първо събрание на кредиторите на несъстоятелността , по молба на [фирма] вх. № 495 / 15.01.2014 год.. Касаторът оспорва правилността на решението с довода за постановяването му в противоречие с чл.632 ал.2 ТЗ, която разпоредба изисква иницииране на възобновяването от реален кредитор на дружеството в несъстоятелност, което според касатора предпоставя и доказване на материалноправната му легитимация на кредитор по безспорен начин, както и доказване на кумулативно необходима според него предпоставка за възобновяването – наличие на имущество на длъжника за удовлетворяване на кредиторите.Твърди и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – необсъждане на представени по делото доказателства, в противоречие с чл.235 ал.2 ГПК.Навежда доводи за неустановяване качество на [фирма] като кредитор от представените доказателства,вкл. недоказване на вземане,чието основание попада в обхвата по чл.608 ал.1 ТЗ,доколкото между банката и [фирма] няма сключван договор за охрана,респ. и извършваната от банката охрана може да обоснове вземане основано единствено на института на неоснователното обогатяване, независимо от недоказването му и на това основание.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и наличието на обосновано основание за допускане на касационното обжалване .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Няма спор,че молбата за възобновяване на производството по несъстоятелност на [фирма] е депозирана в срока съгласно чл. 632 ал.2 ТЗ, с предплащане на разноски от молителя, в размер ,съответен на определения от съда по реда на чл.629б ТЗ , преди постановяване решението за спиране на производството / определение № 1023 / 02.12.2011 год. /. Молителят твърди качество на кредитор, с вземане в размер на 6 864 лева – надплатени суми за охрана на обект / сграда А и сграда Б, находящи се в [населено място], кв.С., м. „Манастирското” /, съсобствена / очевидно досежно общите части / между дружеството – длъжник и банката, макар размера на вземането да е определен съобразно припадащите се на [фирма] 22 % от собствеността върху всички обекти / твърди се, че 22 % от всички обекти са собственост на дружеството,при неясна схема на изчисление /.Не се твърди сключен между [фирма] и [фирма] договор за охрана.Представени са платежни нареждания,за разпоредени от банката плащания на възнаграждения по договор за охрана, в полза на трето лице изпълнител – [фирма] и фактури за същите.
Във въззивната си жалба [фирма] оспорва качеството на кредитор на [фирма], както и притежавани в съсобственост с банката имоти в преждепосочените две сгради. Не е изрично оспорено право на собственост на [фирма] върху отделни обекти в тези сгради. Оспорва собствеността на банката върху отделни обекти, на основание твърдяна нищожност на нот. акт № 148/2012 год. на Нотариус К. К., рег.№ 248 на НК,нот.дело № 854 / 2012 година.
За да потвърди първоинстанционното решение за възобновяване на производството, въззивният съд е приел, че за разлика от молбата по чл. 625 ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност , молбата по чл.632 ал.2 ТЗ за възобновяване на производството може да бъде подадена от всеки кредитор по смисъла на чл.616 ал.1 ТЗ ,независимо от вида на вземането и неговия размер, т.е. изключва необходимостта от доказване на основание на вземането в обхвата по чл.608 ал.1 ТЗ. Според въззивният съд „ за да е допустима молбата по чл.632 ал.2 ТЗ , е необходимо и достатъчно да е налице твърдение от молителя, че се явява кредитор на длъжника с конкретно посочено вземане.Преценката дали молителят има качеството кредитор следва да се извърши със самото решение на съда , като предпоставка за уважаване на молбата. В това производство съдът не разглежда самото вземане нито по размер,нито по основание, нито се произнася дали то съществува, а само констатира, че е налице вземане по смисъла на чл.616 ал.1 ТЗ… „.Макар и вътрешно противоречиви и непрецизни, съображенията на въззивния съд като краен резултат изключват необходимостта от произнасяне по същество относно наличието на доказана материалноправна легитимация на молителя като кредитор.Именно с оглед възприетото – че не дължи произнасяне по материалноправната легитимация на молителя като кредитор – въззивният съд е счел недопустим предмет на производството по чл.632 ал.2 ТЗ инцидентното установяване на нищожност на нотариален акт № 148 / 2012 год. на Нотариус К. К., рег.№ 248 на НК,нот.дело № 854 / 2012 год., установяващ легитимацията на банката като собственик на обекти в преждепосочените сгради.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси: 1 / Кои кредитори са легитимирани да искат възобновяване на производството по чл.632 ал.2 ТЗ ?; 2/ Кредитор,претендиращ възобновяване по реда на чл.632 ал.2 ТЗ, следва ли да доказва своето вземане,като такова на основанията по чл.608 ал.1 ТЗ ? и 3 / Дължи ли съдът преценка дали молителят доказва качеството си на кредитор, като предпоставка за уважаване на молбата за възобновяване производството по несъстоятелност,както и дали има правен интерес от това възобновяване и не следи ли за същия съдът, в съответствие с принципа на служебното начало?.Всички въпроси са заявени в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.С последваща молба – уточнение касаторът е посочил, че поддържа касационни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК,позовавайки се единствено на решение № 167/21.12.2009 год. по т.д.№ 322/2009 год. на Върховен касационен съд.С уточнението,направено в отговор на указанията на въззивния съд в разпореждане от 12.05.2014 год. и предвид съдържанието на последното, не може да се приеме, че касаторът оттегля основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК,а единствено че допълва основанията за допускане на касационното обжалване в сочения смисъл .
Видно от преждеизложеното, въпросът / съставляващ сърцевината на всеки от формулираните три въпроса / – следва ли съдът да обсъди наличието на доказана материалноправна легитимация на молителя, претендиращ възобновяване на производството по чл.632 ал.2 ТЗ,респ. последният да доказва в това производство качеството си на кредитор на дружеството в несъстоятелност,както и следва ли вземането му да е на основание в обхвата по чл.608 ал.1 ТЗ или може да има и нетърговски характер – съставлява правен такъв – включен в предмета на спора и обосновал решаващите изводи на въззивния съд.Доколкото с посочване единствено на квалификацията „кредитор„,нормата на чл.632 ал.2 ТЗ не дава отговор на този въпрос и в този смисъл е неясна,обоснован е допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ТЗ , за допускане на касационното обжалване в тази хипотеза, с цел извършване на тълкуване в интерес на точното прилагане на закона и за развитието на правото .
В частта си относно това следи ли съдът служебно за наличието на правен интерес на молителя от възобновяване на производството по несъстоятелност,въпросът е неясен относно това кои обстоятелства, изключващи правния интерес,като процесуална предпоставка за допустимост на молбата – по смисъла на чл.632 ал.2 ТЗ или и извън предпоставките за предявяване на исковете,въведени с тази разпоредба, има предвид касатора.Необосноваван изобщо е формално посочения селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК по всеки от въпросите, както и соченият по чл.280 ал. 1 т.1 ГПК с цитираното решение, постановено по реда на чл.290 ГПК,но по съвършено различен от формулираните правен въпрос,касаещ надлежната материалноправна легитимация на кредитор,за откриване производството по несъстоятелност,при това основана на вземане,установено с публичен документ, с характеристиката на европейско изпълнително основание за принудително изпълнение.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 29 / 17.04.2014 год. по т.д.№ 87 / 2014 год. на Бургаски апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение, за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :