7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 285/29.04.2020 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Ерик Василев
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 4448 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 273/ 15.08.2019 г. по гр.д. № 342/ 2019 г., с което Врачанският окръжен съд, потвърждавайки решение № 362/ 25.04.2019 г. по гр.д. № 471/ 2019 г. на Врачанския районен съд, е отхвърлил исковете на И. М. М. срещу Районна прокуратура – [населено място], както следва:
· да признае за незаконна и да отмени заповед № 164/ 12.11.2018 г. на и.ф. административен ръководител – Районен прокурор на Районна прокуратура – [населено място] за налагане на наказанието „дисциплинарно уволнение“ и прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ);
· за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „призовкар“ в Специализирана администрация – служба „Регистратура и деловодство“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и
· за присъждане на сумата 5 974.32 лв. – обезщетение за периода 12.11.2018 г. – 12.05.2019 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ).
Решението се обжалва от И. М. М. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси: 1. Необходими ли са специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др. по смисъла на чл. 195, ал. 1 ГПК за изясняването на релевантния факт дали един документ е постъпил в дадена институция и кога това е станало или на този въпрос съдът следва да отговори в зависимост от наличието или липсата на този документ или въз основа на други документи в кориците на делото? 2. Допустимо ли е въззивният съд служебно да допусне изслушването на експертиза за установяването на релевантен по делото факт, особено когато първостепенният съд е дал указания на страната, която носи тежестта да го докаже, но те са останали неизпълнени? 3. Допустимо ли е съдът да установи съдържанието на документ, който не е сред доказателствата по делото, само въз основа на заключение на съдебна експертиза? 4. Какви доказателства и доказателствени средства са допустими за установяване на нетрезвото състояние на работника/ служителя? 5. Когато по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на дисциплинарното уволнение работникът/ служителят е в спор с работодателя, дали се е явил на работа в нетрезво състояние, следва ли съдът да назначи служебно експертиза за установяване на оспорения факт, а след това да обсъди заключението във връзка със събраните по делото писмени и гласни доказателства? 6. Изпълнил ли е работодателят задължението си по чл. 193 КТ, ако отправеното до работника/ служителя искане за даване на обяснения е неясно, а от неговото съдържание не може да се установи връзката му с конкретно нарушение на трудовата дисциплина? 7. Как съдът по иска по чл. 344, ал. 1 КТ за отмяна на дисциплинарното уволнение следва да проконтролира преценката по чл. 189 КТ, която е задължителна за наказващия орган и изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание? Касаторът счита въпросите включени в предмета на доказване (общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК). Въпроси № № 1 – 6 счита да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), а въпрос № 7 твърди възззивният съд да е решил в противоречие с решение № 293/ 21.11.2011 г. по гр.д. № 238/ 2011 г. на ВКС, Трето ГО (допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). По същество се оплаква, че решението е неправилно, поради противоречието му с чл. 193, ал. 2, чл. 344, ал. 3, вр. чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ и чл. 189 КТ и съществено нарушение по чл. 195, ал. 1 ГПК – касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 2 ГПК. Претендира разноските по делото.
От ответника, Районна прокуратура – [населено място], не е постъпил отговор на касационната жалба.
Настоящият състав на Върховния касационен съд я намира с допустим предмет – решението е въззивно, а трудовият спор осъществява първото изключение по чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК. Подадена е от процесуално легитимирана страна – касатор е ищецът. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображенията са следните:
За да отхвърли исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ, въззивният съд е приел за законна заповед № 164/ 12.11.2018 г., с която и.ф. административен ръководител – Районен прокурор на Районна прокуратура – [населено място] е прекратил трудовото правоотношение с ищеца И. М. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че следва да редуцира мотивите в обжалваното решение в аспекта на повдигнатите от касатора въпроси, а да ги разгледа в поредност, следваща от процесуално-правните и материално-правните изисквания на КТ за законност на дисциплинарното уволнение.
Първо следва да се разгледат основанията за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общото и допълнителното) по материално-правния въпрос № 6.
Въззивният съд е приел за неоснователно оплакването в исковата молба, че следва да реши трудовия спора съобразно чл. 193, ал. 2 КТ. Той е съобразил конкретните твърдения в исковата молба, с които оплакването за допуснато нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ е обосновано. Ищецът е твърдял, че работодателят е следвало да поиска обяснения за всяко едно от нарушенията на трудовата дисциплина, визирани в заповедта за дисциплинарно уволнение. Въззивният съд е установил, че преди връчването на заповедта работодателят не е канил ищеца за обяснения по едно от нарушенията. Това е закъснението и неявяването на работа на ищеца в периода 13.30 – 14.00 ч. на 25.09.2018 г. Добавил е, че нарушенията на трудовата дисциплина в заповедта са повече, а за другите работодателят е поканил ищецът да даде обяснения. Обобщил е, че е длъжен да разгледа по същество спора за законосъобразност на дисциплинарното уволнение според тези нарушения на трудовата дисциплина. Позовал се е и на приетото с решение № 262/ 27.09.2013 г. по гр.д. № 2567/ 2013 г., Четвърто ГО и решение № 379/ 24.06.2010 г. по гр.д. № 410/ 2009 г., Четвърто ГО.
При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав не намира за обуславящ въпросът, изпълнил ли е работодателят задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ, ако отправеното до работника/ служителя искане за даване на обяснения е неясно, а от неговото съдържание не може да се установи връзката му с конкретно нарушение на трудовата дисциплина (въпрос № 6). Начинът, по който въззивният съд е процедирал, съответства на тези решения на ВКС, а настоящият състав на Върховния касационен съд ги споделя. Изложеното изключва общото, но и допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по въпрос № 6.
На второ място, следва да се разгледат основанията за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуално-правните въпроси № № 1 – 3.
Въззивният съд е приел за неоснователно оплакването във въззивната жалба от ищеца, че трудовият спор следва да реши съобразно чл. 344, ал. 3 КТ. Това е така, защото: 1) ищецът страда от заболяването „захарен диабет НИЗТ“ (в обхвата на Наредба № 5/ 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ), 2) работодателят не е получил предварителното мнение на ТЕЛК (изискване по чл. 333, ал. 2 КТ) и 3) първоинстанционният съд не е установил допуснатото нарушение на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КТ.
Въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 333, ал. 2 КТ е императивна, а нарушаването й опорочава процедурата по предварителна закрила при уволнение. Прието е, че мнението на ТЕЛК е задължителен елемент от процедурата, която работодателят е бил длъжен да спази преди дисциплинарното уволнение на работник/ служител, страдащ от заболяване по Наредба № 5/ 20.02.1987 г. Счел е, че мнението на ТЕЛК е факт, останал недоказан в първоинстанционното производство в следствие допуснато от първостепенният съд съществено процесуално нарушение. Счел е, че в установяването му като част от хипотезата на неправилно приложената императивна норма, следва да допусне служебна експертиза. С такива мотиви, въззивният съд се произнася по това оплакване във въззивната жалба от ищеца, като с определението си по чл. 267 ГПК допуска експертизата.
Според доказателствата от заключението в решението въззивният съд е установил, че преди връчването на заповедта ТЕЛК е дал мнение за дисциплинарното уволнение на ищеца. Въззивният съд е добавил, че към релевантният момент работодателят е получил и разрешението от Инспекцията по труда и е достигнал до извода, че прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е съобразено както с изискванията на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, така и на чл. 333, ал. 2 КТ. Така е мотивирал задължението си да разгледа трудовия спор по същество.
В решение № 424/ 26.05.2010 г. по гр.д. № 1644/ 2009 г. на ВКС се приема, че разпоредбата на чл. 333, ал. 2 КТ, съгласно която в случаите по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 КТ преди уволнението се взема и мнението на ТЕЛК, е императивна и нарушаването й опорочава процедурата по закрила при уволнение. Това означава, че преди да поиска разрешение за уволнението от Инспекцията по труда работодателят е длъжен да поиска мнението на ТЕЛК относно здравословното състояние на предвидения за уволнение работник или служител, който е трудоустроен или страда от заболяване по Наредба № 5/ 87 г. и да приложи решението на ТЕЛК към искането до Инспекцията по труда.
В случая ищецът е оспорил законността на уволнението с твърденията, че страда от заболяване по Наредба № 5/ 87 г. (захарен диабет НИЗТ), а работодателят в нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ не е искал и не е получил предварително разрешение от Инспекцията по труда за дисциплинарното уволнение. В исковата молба няма твърдения за нарушение по чл. 333, ал. 2 КТ. Следователно спорът е концентриран върху (не)даденото разрешение от Инспекцията по труда. След като е приел, че такова разрешение има, а изискването по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ е спазено, въззивният съд е пристъпил към оплакване във въззивната жалба, с каквото ищецът не разполага поради липсата на съответни твърдения в исковата молба за оспорване законността на уволнението и поради нарушение по чл. 333, ал. 2 КТ.
Повдигнатите въпроси под № 1 – № 3 имат връзка с процесуалните действия и с мотивите в обжалваното решение, свързани с това оплакване във въззивната жалба, с което ищецът всъщност не е разполагал. Тези действия и мотиви обаче не допринасят за извода в обжалваното решение, че чл. 344, ал. 3 КТ не освобождава въззивният съд от задължението да разгледа трудовия спор по същество. Тази група процесуално-правни въпроси не обуславят решението, а по тях е изключено общото условие по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
На трето място, следва да се разгледат основанията за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по другите процесуално-правни въпроси (№ 4 и № 5).
Въззивният съд е приел за доказани нарушенията на трудовата дисциплина, за които при спазване на изискването по чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание на ищеца, а именно:
На 26.09.2018 г. М. се е явил на работа в нетрезво състояние след употреба на алкохол, а след обедната почивка се е явил на работното си място в неадекватно състояние, изразено в некоординирани движения и забавен говор, отново след употреба на алкохол.
На 26.09.2018 г. след обедната почивка М. не е изпълнил задължение за пренасяне на дело и друга служебна кореспонденция на прокурор К. и не е останал в деловодството на Прокуратурата.
На 27.09.2018 г. М. се е явил на работното си място в нетрезво състояние, отново след употреба на алкохол.
Въззивният съд е приел, че явяването на М. на работа след употребата на алкохол може да се доказва с помощта на всички доказателствени средства. Въззивният съд е установил трикратното явяване на ищеца на работа в нетрезво, вследствие доказателствата, събрани чрез разпита на свидетелите Е. и К. и докладните записки, които всеки от тях е съставил в свидетелство на състоянието на ищеца. При обсъждането на писмените доказателства въззивният съд е отбелязал, че докладните записки са частни свидетелстващи документи. Макар да не се ползват с материалната доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК, тяхната доказателствена стойност съдът преценя с оглед всички обстоятелства по делото. Намерил е, че верността на засвидетелстваното от двамата свидетели, в качеството им на съставители на докладните установяват техните показания. За количеството на алкохол в кръвта на ищеца при явяването му на работа на двете дати съдебно-медицинска експертиза по делото не е допускана.
Следователно процесуално-правните въпроси (№ 4 и № 5) обуславят решението. В решение № 551/ 15.07.2010 г. по гр.д. № 64/ 2009 г. на ВКС, Четвърто ГО се приема, че употребата на алкохол от работника/ служителя и явяването му на работа в нетрезво състояние е допустимо да се доказва с помощта на всички доказателствени средства. Точно така е процедирал въззивният съд. Настоящият състав споделя приетото с решението на ВКС и не съзира основание да го променя. Възприетото с него не предвижда и служебно задължение на съда за допускане на експертиза в установяването на този факт. Начинът, по който въззивният съд е обсъдил събраните гласни и писмени доказателства за същото обстоятелство съответства на решение № 49/ 05.03.2012 г. по гр.д. № 584/ 2011 г. на ВКС, Трето ГО. Настоящият състав не съзира основание да променя и него. Следователно по въпроси № 4 и № 5, но по тях е изключено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол
Последно следва да се разгледат сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материално-правния въпрос № 7.
Въззивният съд е приел, че с трикратното си явяване на работа в нетрезво състояние след употребата на алкохол – сутринта и след обедната почивка на 26.09.2018 г. – и на 27.09.2018 г. – ищецът системно по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ е нарушавал трудовата дисциплина. Всяко от допуснатите нарушения е достатъчно тежко, за да обоснове наказанието „дисциплинарно уволнение“, включително като се съобрази заеманата от ищеца длъжност „призовкар“. Тя изисква стриктно изпълнение на задълженията по връчване на поверените му книжа. Удостоверяването на извършените от призовкаря действия при връчването е официално удостоверяване и служи като доказателство за верността на удостоверените обстоятелства. Системната употреба на алкохол е в състояние да доведе до множество грешки, пропуски и забавяния при връчването на съдебните книжа, което дава основание да се очакват големи вредоносни последици за правилната и законосъобразна дейност на Районна прокуратура – [населено място]. Наред с това, на 26.09.2018 г. ищецът не е изпълнил и задължението, вменено с длъжностната му характеристика, да пренесе дело и служебна кореспонденция за прокурор К. от деловодството на Районна прокуратура – М.. Извършените от ищеца системни дисциплинарни нарушения сочат към проявена устойчивост в неправомерното поведение на работника и нежеланието му или невъзможността да се поправи. Съобразявайки всичко това, въззивният съд е достигнал до извода, че дисциплинарното уволнение съответства на тежестта на извършените нарушения на трудовата дисциплина, на обстоятелствата, при които са извършвани и на поведението на ищеца, а работодателят е спазил изискванията за законност по чл. 189 КТ.
При тези мотиви, последният повдигнат (материално-правен) въпрос № 7 обуславя решението, но начинът, по който въззивният съд му е отговорил не противоречи, а съответства на практиката на Върховния съд в приложението на чл. 189 КТ.
В решение № 177/ 05.04.2012 г. по гр.д. № 1306/ 2011 г. на ВКС, Четвърто отделение се приема, че при системните нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ също следва да се изхожда от критериите по чл. 189 КТ съобразно изричната разпоредба на чл. 190, ал. 2 КТ. Работодателят трябва винаги конкретно да съобрази, което от дисциплинарните наказания съответства на извършените нарушения. В решение № 52/ 06.03.2019 г. по гр.д. № 3636/ 2019 г. ВКС, Четвърто ГО се приема, че явяването на работа в състояние след употреба на алкохол е всякога тежко нарушение на трудовата дисциплина. Следователно когато чрез системното си явяване на работа след употребата на алкохол работникът/ служителят проявява устойчивост в неправомерното си поведение и така демонстрира нежеланието или невъзможността да се промени (така решение № 55/ 01.03.2011 г. по гр.д. № 1972/ 2009 г. на ВКС, Четвърто ГО и решение № 29/ 10.03.2015 г. по гр.д. № 3149/ 2014 г. на ВКС, Трето ГО), наложеното наказание „дисциплинарно уволнение“ съответства на критериите по чл. 189 КТ. Различен извод не следва и от решение № 293/ 21.11.2011 г. по гр.д. № 238/ 2011 г. на ВКС, Трето ГО, на което касаторът се позовава, а това изключва допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по последния повдигнат въпрос.
При този изход на делото и по аргумент от обратното по чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на касатора остават разноските пред Върховния касационен съд.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 273/ 15.08.2019 г. по гр.д. № 342/ 2019 г. на Врачанския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.