4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
гр. София, 03.05.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 695 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците М. Ж. И. и Ж. Т. Г., двамата от[населено място], чрез процесуалния им представител адв. Д. Й. срещу решение № 284 от 01.04.2010г. по гр. дело № 70/2010г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 8 състав, с което след частична отмяна на решение от 09.11.2009г. по гр. дело № 1963/2008г. на Софийски градски съд, І ГО, 12 състав са отхвърлени исковете, предявени по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ от М. Ж. И. и Ж. Т. Г. срещу Г. фонд,[населено място] за сумите на всеки от тях над 36 000 лв. до 60 000 лв., заедно със законната лихва върху тях от 18.08.2007г. до окончателното плащане, както и искът за заплащане на законна лихва върху сумите по 36 000 лв. на всеки от ищците за периода от 18.08.2007г. до 08.05.2008г.
Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевират доводи за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и прлоцесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: въпросът „имат ли доказателствена стойност с оглед принципа на непосредственост и равенство и съгласно чл. 300 ГПК актовете на прокуратурата относно наличието на съпричиняване от страна на пострадалия по конкретното гражданско дело” е решен в противоречие с решение № 43/16.04.2009г. по т. дело № 648/2008г. на ВКС, ТК, ІІ отделение; въпросите относно действията по приемане на неверни фактически констатации от страна на съда, които са довели до необоснован и неправилен краен извод за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия и до неправилно прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, и които представляват съществено процесуално нарушение, нарушаващо основния принцип за установяване на истината и за вземане на решения по вътрешно убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства, са от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът Г. фонд,[населено място] оспорва касационната жалба и изразява становище за липса на поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Въззивният съд е констатирал, че на 18.08.2007г. при управление на л. а. Опел К. третото лице помагач В. В. е нарушил правилата на движение по пътищата и е причинил смърт по непредпазливост на Х. Т. И., който е пътувал в същия автомобил на предната седалка до шофьора. За да намали размера на обезщетението, решаващият съдебен състав е приел наличието на 40 % съпричиняване поради непоставяне на предпазния колан от страна на починалия Х. И.. Този извод е направен въз основа на заключението на съдебно-медицинската експертиза, обсъдено заедно с протокола за оглед на пътно-транспортното местопроизшествие.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като ВКС има право да конкретизира и уточни посочените от касатора правни въпроси.
Посоченият от касаторите въпрос „имат ли доказателствена стойност с оглед принципа на непосредственост и равенство и съгласно чл. 300 ГПК актовете на прокуратурата относно наличието на съпричиняване от страна на пострадалия по конкретното гражданско дело” не е релевантен за спора, тъй като установяването на факта, че починалият Х. И. не е ползвал обезопасителен колан, е направено въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната взаимовръзка съгласно изискванията на чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК – заключение на съдебно-медицинската експертиза и протокола за оглед на пътно-транспортното местопроизшествие, а не единствено въз основа на отразеното в обвинителния акт на Окръжна прокуратура С. Загора. Поради това позоваването на противоречие с решение № 43/16.04.2009г. по т. дело № 648/2008г. на ВКС, ТК, ІІ отделение е неоснователно.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В този смисъл твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в съществено нарушение на съдопроизводствените правила или в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалния закон. Изложените от касаторите въпроси относно действията по приемане на неверни фактически констатации от страна на съда, които са довели до необоснован и неправилен краен извод за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия и до неправилно прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, и които представляват съществено процесуално нарушение, нарушаващо основния принцип за установяване на истината и за вземане на решения по вътрешно убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства, представляват оплакване за неправилност на решението и в този смисъл са основания за неговото касиране по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касаторите не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника възнаграждение за юрисконсулт всеки от тях по 430 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 284 от 01.04.2010г. по гр. дело № 70/2010г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 8 състав.
ОСЪЖДА М. Ж. И. и Ж. Т. Г., двамата от[населено място], област С. Загора, [улица] да заплатят на Г. фонд,[населено място], [улица], ет. 4 на основание чл. 78, ал. 8 ГПК всеки от тях по 430 лв. /четиристотин и тридесет лева/ – възнаграждение за юрисконсулт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.