4
определение по ч.гр.д.№ 215 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
София, 31.05.012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 215 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Й. Б. срещу определение № 5665 от 30.03.2012 г. по ч.гр.д.№ 4769 от 2012 г. на Софийския градски съд, II-б въззивен състав, с което е потвърдено определение от 22.02.2012 г. на Софийския районен съд, I г.о., 118 състав за прекратяване на гр.д.№ 30677 от 2011 г.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.
Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочената от жалбоподателя задължителна и незадължителна практика на ВКС и съдилищата в страната /решение № 1031 от 01.10.2008 г. по гр.д.№ 4106 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 1410 от 12.07.1995 г. по гр.д.№ 1603 от 1994 г. на ВС, Четвърто г.о., решение № 646 от 15.04.1999 г. по гр.д.№ 262 от 1998 г. на ВКС, Четвърто г.о., определение № 22 от 23.01.2009 г. по ч.гр.д.№ 2007 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о., определение № 89 от 25.02.2009 г. по ч.гр.д.№ 88 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., определение от 05.05.2011 г. по ч.гр.д.№ 4704 от 2011 г. на СГС, ТО и определение от 07.12.2011 г. по ч.гр.д.№ 7279 от 2011 г. на СГС, ТО/ по въпроса: дали, ако не е налице взето решение за ползване на съсобствена вещ, предявяването на претенция по чл.32, ал.2 от ЗС е допустимо, за което индиция е подаването на самата искова молба. Освен това, се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по въпроса: какво мнозинство е необходимо, за да се вземе решение за разпределение ползването на съсобствена вещ по реда на чл.32, ал.1 от ЗС – пълно, обикновено или квалифицирано, доколкото законодателят не бил посочил изрично това.
В писмени отговори от 19.04.2012 г. и 23.04.2012 г. ответниците по частната жалба С. Р. М. и Р. Г. М. оспорват същата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на Софийския градски съд на 05.04.2012 г., а частната жалба е подадена на същата дата/.
Частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото. Поради това и съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК определението на въззивния съд подлежи на обжалване пред ВКС, ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
В случая липсва твърдяното от жалбоподателя противоречие между обжалваното определение и по-голямата част от посочената от него съдебна практика: В решение № 1410 от 12.07.1995 г. по гр.д.№ 1603 от 1994 г. на ВС, Четвърто г.о. е прието, че искът с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС, предявен от мнозинството от съсобствениците на вещта, е допустим, тъй като самото подаване на исковата молба е индиция, че мнозинството от съсобствениците не могат да постигнат съгласие относно начина на ползване на тази вещ. В решение № 646 от 15.04.1999 г. по гр.д.№ 262 от 1998 г. на ВКС, Четвърто г.о. е прието, че искът по чл.32, ал.2 от ЗС, предявен срещу ответници, които притежават мнозинство, е допустим, ако тези ответници не са твърдели и не е било установено да са взели решение за разпределение на ползването на съсобствената вещ. В определение № 22 от 23.01.2009 г. по ч.гр.д.№ 2007 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о. също е прието, че искът с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС, предявен срещу ответници, които притежават повече от половината от имота, е допустим. В определение от 07.12.2011 г. по ч.гр.д.№ 7279 от 2011 г. на СГС, ТО и в определение от 05.05.2011 г. по ч.гр.д.№ 4704 от 2011 г. на СГС, ТО е прието, че искът с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС за съдебно разпределение на ползването на съсобствена вещ е допустим, ако не може да се образува мнозинство или решението на мнозинството е вредно за общата вещ. Обжалваното определение не противоречи на приетото в горепосочените решения и определения, тъй като с него е прието, че искът с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС е недопустим не защото е предявен от ищци или срещу ответници, притежаващи повече от половината от съсобствената вещ, поради което самото подаване на исковата молба е индиция, че не е било постигнато съгласие на мнозинството как да бъде използвана тази съсобствена вещ, а защото искът е предявен от съсобственик, който твърди, че сам притежава повече от половината от съсобствената вещ и като такъв може сам да формира мнозинство и да взема решения как да се ползва и управлява тази вещ.
От решение № 1031 от 01.10.2008 г. по гр.д.№ 4106 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о. не може да се установи при каква конкретна хипотеза е постановен този съдебен акт: дали искът по чл.32, ал.2 от ЗС е бил предявен от един съсобственик, който сам притежава повече от половината от съсобствената вещ, или от няколко съсобственици, които общо притежават повече от половината от вещта или срещу ответници, които притежават повече от половината от вещта. Поради това не може да се прецени дали е налице противоречиво разрешаване на относимия към настоящото дело въпрос за допустимостта на иска по чл.32, ал.2 от ЗС, когато той е предявен от ищец, притежаващ повече от половината от съсобствената вещ.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: какво мнозинство е необходимо, за да се вземе решение за разпределение ползването на съсобствена вещ по реда на чл.32, ал.1 от ЗС- пълно, обикновено или квалифицирано. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че в закона съществува празнота и липсва съдебна практика по този въпрос. Разпоредбата на чл.32, ал.2 от ЗС относно това какво мнозинство на съсобствениците се има предвид /пълно, обикновено или квалифицирано/ е ясна и небудеща съмнение. Очевидно законодателят е имал предвид обикновено мнозинство, след като в ал.1 на същия член от ЗС е предвидил, че съсобствената вещ се използва и управлява по решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта. В този смисъл е и последователната практика на ВКС.
Налице е обаче противоречие със задължителното за съдилищата в страната определение № 89 от 25.02.2009 г. по ч.гр.д.№ 88 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. /постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК/, в което е прието, че е допустим иск по чл.32, ал.2 от ЗС за разпределение на ползването на съсобствена вещ, предявен от съсобственик, който притежава повече от половината от вещта- в разгледания по това дело случай ищцата е притежавала 279/486 ид.ч. от съсобствената вещ. Тоест, налице е основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради което касационното обжалване на определението на СГС следва да се допусне.
По поставения правен въпрос настоящия състав на ВКС счита следното: Съгласно чл.32, ал.2 от ЗС, административната намеса на съда в отношенията между съсобствениците на една вещ е допустима само в два случая: когато не може да се образува мнозинство /тоест не може да се вземе предвиденото в чл.32, ал.1 от ЗС решение как да се управлява и ползва вещта от съсобствениците, притежаващи повече от половината от съсобствената вещ/ или когато взетото от тези съсобственици решение е вредно за общата вещ. Когато ищецът по иска с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС сам притежава повече от половината от общата вещ, той сам може да вземе валидно решение как да се ползва и управлява вещта, поради което искът за съдебно разпределение на ползването на вещта е недопустим. В този смисъл приетото в посоченото от жалбоподателя определение № 89 от 25.02.2009 г. по ч.гр.д.№ 88 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. е неправилно и не се възприема от настоящия състав на ВКС.
С оглед на това разрешение на поставения правен въпрос обжалваното определение на СГС, в което е прието, че искът с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС, предявен от съсобственик, притежаващ повече от половината от съсобствената вещ, е недопустим, е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5665 от 30.03.2012 г. по ч.гр.д.№ 4769 от 2012 г. на Софийския градски съд, II-б въззивен състав.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 5665 от 30.03.2012 г. по ч.гр.д.№ 4769 от 2012 г. на Софийския градски съд, II-б въззивен състав, с което е потвърдено определение от 22.02.2012 г. на Софийския районен съд, I ГО, 118 състав за прекратяване на гр.д.№ 30677 от 2011 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.