О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
София, 07.11. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 5700 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационни жалби на И. К. С. (подадена отделно и заедно с другите две жалбоподателки) и на С. Е. С. и Х. П. С. срещу въззивно решение от 10.05.2012 г. по гр.д. № 1747 /2006 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „в” възз. с-в., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са уважени искове с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ за ниви в местността на [населено място].
Насрещните страни Б. С. С., М. Д. Ш., Г. С. С., Г. К. Г., Й. К. Г., В. З. Д., И. Б. В. твърдят, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване :
П. и въззивното производство са се развили по ГПК от 1952 г. (отм.), т.к. исковата молба е подадена на 12.10.1994 г., съответна цената на разгледаните искове по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, които са искове за собственост и са оценяеми, се определя съгласно разпоредбата на чл.55,ал.1,б.„б” ГПК (отм.), съгласно която: Държавната такса се събира върху цената на иска, която се определя: (изм. на б. „б” – Изв., бр. 90 от 1961 г., доп. – ДВ, бр. 37 от 1996 г.) по искове за собственост … – (върху) 1 /4 от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата, а ако няма такава – 1 /4 от пазарната цена на имота.
Цената на всеки отделно предявен обективно съединен иск се преценява поотделно, преценката за допустимост на касационно обжалване също се извършва за всеки иск поотделно, доколкото никой от тях не е обусловен от друг иск.
На стр.10 от делото на СРС е представено удостоверение от Териториална общинска администрация Б. за това, че цената на 1 кв.м. извън регулация в землището на [населено място] е 8 лева.
Предмет на разгледаните искове по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ са десетки ниви (имоти извън регулация) с различна площ, най-голямата от които е 11.6 дка.
По силата на чл.1 от Закона за деноминация на българския лев : Считано от 5 юли 1999 г. българският лев се деноминира, като 1 000 стари лева се заменят за 1 нов лев (ал.1), Деноминацията се отнася и за всички имуществени и парични права и задължения … (ал.2) и Деноминацията се извършва по силата на закона, без да е необходимо изрично изявление в такъв смисъл от правоимащите лица (ал.3). Разпоредбата задължава съда да изчислява цената на всеки един от исковете по деноминираната им стойност.
Това означава, че цената на 1 кв.м. от нивите е равна на 0.008 (нови) лева, а цената на 1 декар – на 8 (нови) лева; 1 /4 от цената на 1 декар (чл.55,ал.1,б.„б” ГПК (отм.) е 2 лева. Или цената на иска за нивата с най-голяма площ е 23.12 лева, а цената на всеки един от останалите обективно съединени искове е по-ниска от нея.
Съгласно чл.56 ГПК от 1952 г. (отм.) (както и съгласно чл.70 от действащия ГПК) цената на иска се посочва от ищеца и се определя най-късно в първото съдебно заседание по делото, т.е. след това в хода на производството въпросът за цената на иска не може да се повдига. В първото съдебно заседание пред СРС ответниците и съдът не са повдигали въпроса за цената на исковете и тя е останала неизменна.
Касационната жалба е подадена при действието на разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията и, приета с ДВ бр.100 от 21.12.2010 г., която съгласно пар.26 от ПЗР З. е в сила от 21.12.2010 г., съгласно която въззивни решения с цена на исковете под 5 000 лева не подлежат на касационно обжалване.
При тези изводи Върховният касационен съд следва да приложи правилото на чл.286,ал.1,т.3 ГПК и да върне недопустимите касационни жалби.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Насрещните страни претендират разноски, но не са представили списъци за разноски, а в трите представени договора за процесуално представителство е отбелязано, че са уговорени възнаграждения, които не са платени при подписването на договорите, а следва да бъдат платени в срок след това, поради което следва да се приеме, че не са направени разноски и такива не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА касационните жалби на И. К. С., С. Е. С. и Х. П. С. срещу въззивно решение от 10.05.2012 г. по гр.д. № 1747 /2006 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „в” възз. с-в., в обжалваната част.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2