О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 285
София, 09.03. 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми март двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1743/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от К. Н. П. чрез процесуален представител адвокат Б. Б. против въззивно решение на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІV „А” състав от 29.06.2010 г., постановено по гр. д. № 9113/2009 г., с което е оставено в сила решение на Софийски районен съд, 73-ти състав от 20.06.2009 г., постановено по гр. д. № 16016/2007 г., с което на основание чл. 74, ал. 1, предл. 1 КТ е обявен за недействителен трудов договор № 018/31.08.2003 г., по силата на който К. Н. П. е бил назначен на длъжност „учител-треньор по футбол” с място на работа 57-мо Спортно училище „Св. Н. О.”, [населено място] и К. Н. П. е осъден да заплати на 57-мо Спортно училище „Св. Н. О.”, [населено място] сумата 3 682.58 лв., получени суми без правно основание /Б. за длъжност „учител-треньор по футбол” за периода 26.07.2004 г.-16.07.2007 г./ на основание чл. 55 ЗЗД вр. чл. 74 КТ и разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете в размер на 473.31 лв.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване се поддържа, че решението на въззивния съд е основано на неправилно прилагане на материалния закон, като е прието, че решението, с което се обявява недействителността на процесния трудов договор има ретроактивно действие и субсидиарно се прилага чл. 34 ЗЗД, а не действие занапред, каквото определя специалния закон-чл. 75, ал. 1 КТ. Според касатора тълкуването на материалния закон е в противоречие с трайната практика на ВКС /Р. № 1624/2002 г. по гр. д. № 242/2002 г., ВКС, ІІІ г. о. и Р. № 236/2000 г. по гр. д. № 1199/1999 г., ВКС, ІІІ г. о./ и неправилно е прието, че е без значение дали при сключването на трудовия договор служителят е знаел за неговия порок, респ. дали е допринесъл за неговото настъпване, т. е. дали е бил добросъвестен или не. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочена разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с позоваване и на влезли в сила Р. на СРС, 66 състав от 11.05.2009 г. по гр. д. № 16014/2007 г. и Р. на СРС, 72 състав от 16.06.2008 г., копия от които прилага.
За ответника по касация 57-мо Спортно училище „Св. Н. О.”, София не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос, поставен с изложението, редакционно уточнен от касационния съдебен състав, а именно: какво е действието на обявяването на недействителността на трудовия договор в отношенията между страните по трудовото правоотношение – има ли ретроактивно действие и действа ли занапред, който въпрос е противоречиво разрешаван от съдилищата.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІV „А” състав от 29.06.2010 г., постановено по гр. д. № 9113/2009 г.
Делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение при Върховния касационен съд, за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: