2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
гр. София, 09.04. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети април през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 234 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. В. К. срещу определение от 17.02.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 2793/2011 г. на Софийския градски съд (СГС). С него е върната касационната жалба с вх. № 17435/16.02.2012 г., подадена от частната жалбоподателка срещу решението от 20.10.2011 г., постановено по същото въззивно гражданско дело. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел в мотивите към него, че върнатата с него касационна жалба е просрочена.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържа, че жалбоподателката не закъсняла с обжалването на въззивното решение, тъй като касационната й жалба („възражение-жалба”, както тя я сочи) била от 03.11.2011 г., с вх. № 9672; изтъква се и че е внесена в срок – на 28.11.2011 г., дължимата държавна такса от 30 лв., както и други такси по делото. Жалбоподателката отрича да била уведомена за въззивното решение на 27.10.2011 г., както и да била получила препис от него. Изтъква и че на 19.12.2011 г. е подала друга частна жалба до ВКС, чрез СГС. Излага и подробни съображения по съществото на материалноправния спор по делото.
Ответникът С. С. К. не е подал отговор на частната жалба в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Съобщението и преписът от въззивното решение от 20.10.2011 г. са редовно връчени лично на частната жалбоподателка на 27.10.2011 г., което е надлежно удостоверено в разписката за това връчване (лист 85 от въззивното дело). Едномесечният преклузивен срок по чл. 283 от ГПК за подаването на върнатата касационната жалба с вх. № 17435/16.02.2012 г. е изтекъл в края на работния ден на 28.11.2011 г. (понеделник), като жалбата е подадена далеч след изтичането му – на 16.02.2012 г., както правилно е прието и в обжалваното определение.
Частната жалбоподателка действително е подала и предходна касационна жалба (наименована „жалба-възражение”) с вх. № 9672/03.11.2011 г. (листове 88-90 от въззивното дело), която обаче също е върната – с определение от 13.12.2011 г. на въззивния съд (лист 130 от въззивното дело). Последното е оставено в сила с определение № 111/13.02.2012 г., постановено по частно гр. дело № 70/2012 г. на ВКС, ІІІ-то гр. отд., образувано по сочената от жалбоподателката нейна частна жалба с вх. № 116598/19.12.2011 г. Поради това, неоснователен е доводът на частната жалбоподателка, че последващата й касационна жалба с вх. № 17435/16.02.2012 г. следвало да се счита подадена на 03.11.2011 г. – датата на подаване на първата й касационна жалба, която е върната с влязъл в сила съдебен акт, респ. – заличени са всички правни последици от подаването й.
Изложените в частната жалба, съображения по съществото на материалноправния спор по делото нямат отношение към предмета на настоящото частно гражданско производство, поради което не следва да се обсъждат.
При извършената служебна проверка, настоящият състав на ВКС намира обжалваното определение на въззивния съд за валидно и допустимо, а по горните съображения – и за правилно. С оглед на това, то следва да бъде потвърдено. .
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението от 17.02.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 2793/2011 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.