О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
София, 10.04.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на шести април през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 111 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. Ц. от гр. С. срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд, постановено на 23.06.2008г. по гр.д. №271/2007г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси,касаещи допустимостта на предявения от него иск за поправка на кадастралния план в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа се,че е налице противоречие с постоянната практика на ВКС,съдържаща се в представените с изложението определение №1730/08.11.1999г. на ІV ГО на ВКС по гр.д. №421/1999г.,решение №644/01.03.1968г. на ІІ ГО на ВС по гр.д. №125/1968г. и решение №89/30.12.1983г. на ОСГК на ВС по гр.д. №64/1983г.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът Х. Д. Х. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 23.06.2008г. по гр.д. №271/2007г. Софийският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е обезсилил решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от С. А. Ц. против О. Б. и Х. Д. Х. иск с правно основание чл.53,ал.2 ЗКИР за изменение на кадастралния план,чиято грешка е довела до настоящите регулационни предвиждания,а именно същият да се измени така,че съществуващата в момента граница между УПИ * и УПИ * в кв.33 по плана на с. Х. да бъде преместена западно на такова разстояние,че площта на УПИ * да се увеличи с 49.20кв.м. и е прекратил производството по делото.
Прието е,че в случая не е налице твърдение за грешка или непълнота в кадастралната основа,а ищецът се домогва да установи,че площта на неговия имот е по-голяма от тази,за която твърди,че се легитимира като собственик без да сочи конкретен придобивен способ. Недопустимо е обаче да се предявява положителен установителен иск за собственост, който не е основан на конкретен придобивен способ,а на твърдения относно неправилно извършено урегулиране на парцела или на неправилно определена линия за ограда или на строителна линия,тъй като тези въпроси са от компетентността на органите по териториално и селищно устройство, чиито актове подлежат на обжалване по административен ред. Прието е също така,че искането за допускане на изменение на съществуващата в момента граница между двата парцела и преместването й на запад също е недопустимо,тъй като дейността по определяне и изменение на границите на урегулиран поземлен имот е от компетентността на административните органи по териториално и селищно устройство и не е подведомствена на съдилищата.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поставя въпросът кога следва въззивният съд да се произнесе по редовността и допустимостта на въззивната жалба. В случая обаче подобен въпрос по делото не е бил предмет на разглеждане-подадената от С. А. въззивна жалба е приета от съда за допустима и отговаряща на изискванията на чл.198 и чл.199 ГПК/отм./.
Поставя се и въпросът за допустимостта на предявения иск. Този въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с константната практика на ВКС като е прието на първо място,че поставянето на ограда на място,различно от регулационната линия не сочи на иск за отстраняване на грешка или непълнота в кадастралната основа и на второ място,че е недопустимо предявяването на установителен иск на основата на твърдения за завземане на част от съседен урегулиран имот посредством поставянето на ограда на място,различно от регулационната линия, доколкото в последния случай тази част от имота се владее от ответника и следва да бъде предявен осъдителен,а не установителен иск.
Поставя се и въпросът за правомощията на въззивния съд в хипотеза на недопустимост на предявения установителен иск. Соченото в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК определение №1730/08.11.1999г., постановено по гр.д. №421/99г. на ВКС,ІV ГО касае именно такава хипотеза,но не в твърдения от касатора смисъл. В същото е прието че ако предявеният иск е недопустим и това бъде констатирано от въззивния съд, същият следва да постанови решение,с което да обезсили решението на първоинстанционния съд и да прекрати производството по делото,в какъвто смисъл е и константната практика на ВКС.
В изложението си касаторът се позовава и на решение №644/01.03.1968г. на ІІ ГО на ВС по гр.д. №125/1968г.,както и на решение №89/30.12.1983г. на ОСГК на ВС по гр.д. №64/1983г.,в които е прието,че съдът следва да даде защита по повод на заявения гражданскоправен спор и ако искането не е ясно и точно формулирано,да вземе дейно участие за отстраняване на неяснотата,вкл. по пътя на тълкуването. В случая обаче това становище за правомощията на съда е неприложимо,тъй като не се поддържа да е налице неяснота в петитума или обстоятелствената част на исковата молба и подобен въпрос не е бил обсъждан от въззивния съд. Изразеното от въззивния съд становище за недопустимостта на предявения иск съответствува на константната практика на ВКС по подобен род дела, поради което следва да се приеме,че не е налице разрешаване на съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС в твърдения от касатора смисъл. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийския окръжен съд въззивно решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 23.06.2008г. по гр.д. №271/2007г. по описа на Софийския окръжен съд по подадената от С. А. Ц. касационна жалба вх. № 2029/11.08.2008г.
Председател:
Членове: