О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
гр.София, 10.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на четвърти март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 339/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Е. М. Д. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 10.11.2009 г. по гр.д. № 2435/ 2009 г. С посоченото решение е оставено в сила решение на Софийски районен съд по гр.д. № 4355/ 2005 г., с което е отхвърлен предявения от касатора против В. Н. Н. осъдителен иск за сумата 7 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че при постановяване на решението си въззивният съд е приел за априорно невъзможно едно лице да търпи вреди от клеветнически твърдения, които не се отнасят за него. Според касатора вреди могат да бъдат причинени и с клеветнически твърдения, които не са адресирани пряко до пострадалия, включително когато са адресирани до лица, с които пострадалият няма нищо общо или пък които въобще не съществуват. Счита за необходимо Върховният касационен съд да се произнесе по въпроса, тъй като това би било от значение за точното прилагане на чл.45 от ЗЗД и щяло да осигури развитието на правото, избягвайки регионална практика. Освен това счита, че обжалваното решение по този въпрос противоречи на съдебна практика, създадена по други дела с негово участие. В решение на СГС по гр.д. № 3079/ 2005 г., постановено по иск на Е. Д. , претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди била уважена при идентични фактически предпоставки. Според касатора са налице основанията по чл.280 ал.1 т.2 и 3 от ГПК. Поради това се иска допускане на касационно обжалване на решението, съответно – отмяната му.
Ответникът по касация В. Н. оспорва жалбата. Счита, че няма основания за допускане на обжалването, тъй като въззивният съд не се бил занимал с въпроса, повдигнат от касатора. Искът бил отхвърлен по съображения, че няма доказателства за извършените деяния така, както са описани в исковата молба като време и начин на извършване, а не по съображения, сочени в изложението на касатора. Оспорва и твърдението за наличие на противоречива практика, като поддържа, че соченият от ищеца съдебен акт на СГС бил постановен при друга фактическа обстановка. Поради това ответникът моли касационното обжалване да не бъде допускано, евентуално – жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
Приложеното към изложението на основанията за допускане на касационно обжалване решение на СГС по гр.д. № 3079/ 2005 г. не съдържа произнасяне по формулирания от касатора въпрос – може ли едно лице да търпи вреди от клеветнически твърдения, които не се отнасят за неговата личност. Напротив, в мотивите към решението изрично е посочено, че съдът от фактическа страна е установил за вярно твърдението, че във вестник „Н” е публикувано невярно (клеветническо) твърдение именно за ищеца Е. Д. В решението, което се обжалва в настоящето производство, фактическите изводи са други. Прието е, че не е доказано твърдението за разпространени клеветнически твърдения нито по време (2002 г.), нито по начин на извършване на деянието (излъчване по радио „Нет”). Прието е също така, че не е доказано тези твърдения да се отнасят за ищеца – а това е констатация, чиято правилност Върховният касационен съд не може да проверява в производството по допускане на обжалване. По реда на чл.288 вр. чл.280 ал.1 т.2 от ГПК съдът не установява факти, а само изследва решен ли е в обжалваното решение повдигнатия от касатора въпрос и дали това решение не е постановено при противоречива практика. Такова противоречие в случая няма, тъй като по дело № 3079/ 2005 г. на СГС е прието за установено, че в печатно произведение са разпространени клеветнически твърдения, касаещи именно Е. М. Д., а по дело № 2435/ 2008 на СГС е счетено за недоказано такива твърдения за това лице да са разпространени чрез излъчването им по национално радио.
Изводите на въззивният съд в обжалваното решение почиват на фактическа констатация, че ищецът, комуто е възложена доказателствената тежест съгласно чл.127 от ГПК (отм.), не е провел по делото надлежно доказване за твърденията си. Прието е за недоказано това, че на посочените в исковата молба дати по радио „Нет” са били излъчени предавания, съдържащи клеветнически твърдения, адресирани конкретно към ищеца. Въззивният съд обаче не е обсъждал въпроса дали по принцип ищецът би могъл да претърпи неимуществени вреди от клеветнически твърдения, които не са адресирани към него. Липсват такива мотиви, а основните съображения на съда за отхвърляне на иска са недоказаност на деликта по време и място. В този смисъл не може да бъде прието, че обжалваното въззивно решение съдържа произнасяне по повдигнатия от касатора въпрос. СГС се е занимал не с това, дали физическо лице може да търпи вреди от клевета, насочена против другиго, а с това, дали по делото е доказано, че ищецът е оклеветен по твърдяния в исковата молба начин. При отрицателен отговор на втория въпрос, първият въобще не е поставян, а това означава, че по него въззивният съд не се е произнесъл. Съгласно чл.280 от ГПК обаче предпоставка за допускане на касационно обжалване е не всеки процесуален или материален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а само такъв въпрос, по който има произнасяне в обжалваното решение. Понеже в случая такова произнасяне липсва, то не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 10.11.2009 г. по гр.д. № 2435/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: