О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ . 285
гр. София, 28.05.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 117 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Т. Я. от гр. С. чрез особения му представител адв. Р срещу решение № 727 от 24.11.2008г. по гр. д. № 743/2008г. на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, І въззивен състав, с което е отменено решение № 89 от 02.06.2008г. по гр. д. № 120/2007г. на Самоковски районен съд и вместо това Я. Т. Я. от гр. С. е осъден да заплати на „Д” АД, гр. С. сумата 2 126,50 лв., представляваща изплатена от ищеца щета за причинени от ответника на 03.10.2005г. вреди на товарен автомобил „М”, модел 207Д, с ДК № С* собственост на „Б” ЕООД, гр. С., сумата 310,18 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 19.12.2005г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.02.2007г. до окончателното изплащане, сумата 650 лв. – направени по делото разноски и сумата 200 лв. – адвокатско възнаграждение.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1, ГПК се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3, ГПК. Касаторът излага доводи, че възизвният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно наличието на основанията за встъпването на застрахователя в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и основанията за ангажиране на регресната отговорност на ответника по предявените искове, както и по съществен процесуалноправен въпрос относно правото на иск на застрахователя, който встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, тежестта на доказване на страните в процеса, проверката и материалната доказателствена сила на оспорен по делото документ – Протокола за ПТП, в противоречие с практиката на ВКС и които въпроси се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът „Д” АД, гр. С. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи във връзка с допускане на касационно обжалване, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в законния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1, ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3, ГПК.
За да направи извод, че предявеният иск с правно основание чл. 402, ал. 1 /отм./ от ТЗ е основателен за сумата 2 126,50 лв., въззивният съд е приел, че на 03.10.2005г. на кръстовището на О. път и бул. „. шосе” е станало ПТП, като лек автомобил ВАЗ 21061-15 с ДК № А* управляван от Я. Т. Я. от гр. С., не е пропуснал движещия се с предимство товарен автомобил „М” с ДК № С* собственост на „Б” ООД, в резултат на което са причинени вреди по товарния автомобил, който е бил застрахован по застраховка с клауза „П” между собственика и ищцовото дружество. Ремонтът на товарния автомобил е извършен от „П” ООД въз основа на сключен между него и „Д” АД договор за автосервизни услуги, на което дружество застрахователят е заплатил сума в размер 2 126,50 лв. на 19.12.2005г. Софийски окръжен съд е констатирал, че са налице предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на ответника за щетите, причинени на третото увредено лице.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3, ГПК. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1, ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
Съобразно доводите на касатора, решението и данните по делото същественият материалноправен въпрос се отнася до наличието на елементите от фактическия състав на регресното право на застрахователя по чл. 402 /отм./ от ТЗ и предпоставките за ангажиране гражданската отговорност на виновния за ПТП водач, а същественият процесуалноправен въпрос е свързан с разпределяне на доказателствената тежест на страните в процеса и материалната доказателствена сила на Протокола за ПТП.
В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд, обсъждайки всички представени по делото в двете съдебни производства доказателства, е изследвал наличието на необходимите предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на ответника за щетите, причинени на третото увредено лице: наличие на ПТП, причинено виновно от ответника, вреди на товарния автомобил, който е застрахован при ищеца, причинно – следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените вреди, платено от застрахователя застрахователно обезщетение. Тези предпоставки са посочени и в решение № 397 от 02.06.2000г. по гр. д. № 1455/1999г., ВКС, V г. о. и тяхното наличие е констатирано с обжалваното въззивно решение. Доказателствената тежест е разпределена правилно съобразно твърдените от страните факти и обстоятелства. Постоянна е практиката на ВКС относно характера на протокола за ПТП като официален свидетелстващ /удостоверителен/ документ относно отразените в него изявления на участниците в настъпилото ПТП и за извършените от длъжностното лице и пред него действия, с която практика решаващият съдебен състав се е съобразил, като е отчел и факта, че протоколът за ПТП е подписан и от ответника по исковата молба. Неоснователен е доводът, че обжалваният съдебен акт е в противоречие с решение № 77 от 17.02.2004г. по гр. д. № 1412/2003г., ВКС, ТК, тъй като посоченото решение се отнася до определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, което не може да надвишава действителната стойност на имуществото, която се определя от експертна комисия и не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на застрахователното събитие. Въззивният съд в съответствие с практиката на ВКС, обсъждайки заключението на съдебната автотехническа експертиза, е съпоставил стойността на вложените при ремонта части, материали и труд по пазарни цени към момента на настъпване на ПТП общо в размер 2 226,70 лв. и платената от ищеца сума в размер 2 126,50 лв. и е приел, че искът е основателен за сумата 2 126,50 лв.
По отношение на съществените правни въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато същественият правен въпрос в обжалваното въззивно решение е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен и процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС. Не са налице данни, че представените от касатора съдебни решения от 18.04.2006г. по гр. д. № 1371/2005г., СГС, ІV-Д отд., решение от 22.11.2004г. по гр. д. № 1170/2004г., СГС, ВК, ІV-Г отд., решение от 30.10.2005г. по гр. д. № 4479/2004г., СГС, ІV-Б отд. и решение от 20.09.2004г. по гр. д. № 4887/2003г., СГС, ІV-Г отд. са влезли в сила. Освен това по посочените от касатора съществени правни въпроси има постоянна практика на ВКС на РБ.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Изводите на въззивната инстанция са съответни на смисъла и съдържанието на чл. 402, ал. 1 /отм./, ТЗ. Приложимите правни норми не пораждат затруднения при тълкуването им с оглед установяване на точното им съдържание.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в изложението към касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8, ГПК касаторът следва да заплати на ответното дружество сума в размер 214,65 лв. – юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Водим от горното, ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 727 от 24.11.2008г. по гр. д. № 743/2008г. на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, І въззивен състав.
ОСЪЖДА Я. Т. Я. от гр. С. да заплати на „Д” АД, гр. С. на основание чл. 78, ал. 8, ГПК сума в размер 214,65 лв. /двеста и четиринадесет лева и шестдесет и пет стотинки/ – юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: .