О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
гр.София, 15.04.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 404 /2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение №687 от 15.1.2009г., постановено по гр.дело №1060/2008г. на Великотърновския окръжен съд, гражданска колегия, с което е оставено в сила решение №85 от 15.08.2008г., постановено по гр.дело № 662/2007г. на Г. районен съд, с което са отхвърлени исковете на О. Л. срещу “Л” Е. – в л. и С. Ц. К. по чл. 97, ал.1 ГПК за първия и по чл.108 ЗС. срещу втория ответник, за имот № 0* с площ от 4256 кв.м. намиращ се в с. Д. заедно с построения в него дърводелски цех. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът О. , гр. Л. сочи като основни материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд “дали процесния имот е част от капитала на дружеството “Л” Е. в л. и спазени ли са изискванията за разпореждане с този имот от страна на общинския съвет при О. Л., решени в противоречие с практиката на ВС. / чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ залегнала в решение № ф-31 от 7.04.1993г. по ф.дело №194/1992г. , Vг.о., и решение № ф – 32 от 23.03.1994г. по ф.д. № 111/1993г., V г.о.
Ответникът по жалбата С. Ц. К. , чрез адв. В в писмено становище възразява срещу допускането до касационно обжалване на въззивното решение с аргументи, че доводите на жалбоподателя се свеждат и до твърдяни и в касационната жалба оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, основания за отмяна по чл.281, ал.3 ГПК и на второ място, дори да се приеме, че касаторът е посочил съществия материалноправен въпрос, не е налице втората предпоставка той да е решен в противоречие с практиката на ВС. , защото цитираните решения касаят друг правен спор.
Ответникът “Л” Е. – в л. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да отхвърли исковете на О. Л. за собственост на недв. имот срещу двамата ответници, Великотърновския окръжен съд е приел, че първият ответник е загубил правото на собственост след учредяването ва дружеството “Л” Е. <Еоод&@Е. , а ответницата К владее на правно основание процесния недв. имот на основание извършена публична продан от частен съдебен изпълнител по изп. дело №731/2006г. и постановление за възлагане на недв. имот от 21.08.2006г. Прието е също така, че за да настъпи вещноправния ефект на прехвърляне на собствеността от “Л” Е. на “БКС. ” Е. , а в последствие на О. Л., въз основа на решенията на Общинския съвет на О. Л., то е необходимо да е налице и втората кумулативна предпоставка - решение за намаляване на капитала на търговското дружество, при спазване на условията на чл.150 и чл.151 ТЗ, или ако се счете, че при образуването на дружеството с общинска собственост в капитала му не е включен процесния имот, прехвърлянето му от едно дружество на друго трябва да се извърши с договор след взето решение от общинския съвет, какъвто в конкретния случай няма доказателства да е сключен.
Н. състав намира, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото се сочат единични решения на ВС. , което нямат задължителна за съдилищата сила по прилагането им по поставения от касатора въпроси дали имота е включен в капитала на дружеството “Л” Е. и дали са спазени изискванията за разпореждане с имота от ОС. при О. Л.. Въпросите не са решаващи за спора по делото, защото както сам е твърдял в исковата молба касатора и от представените доказателства е установено, процесният имот е бил част от имуществото на образуваното като дружество с общинска собственост “Л” ЕООД. Не са доказани останалите му поддържани в исковата молба твърдения, че към датата на публичната продан, О. Л. е възстановила правото си на собственост върху процесия имот, мотивирало съда да отхвърли исковете за собственост. Не са общинска собственост имотите и вещите на търговските дружества, дори ако общината е била единствен собственик /чл.2, ал.2 ЗОбС/. Веднъж имотът включен в капитала на дружеството, в тежест на ищеца е да докаже, че е придобил собствеността на имота, било чрез договор или чрез намаляване на капитала на дружеството при спазване на изискванията на закона чл. 149-151 ТЗ, каквито доказателства не са събрани. Не е налице и втората предпоставка на закона – релевантния за спора въпрос да е решен в противоречие с практиката на съдилищата. Представените от касатора решенията на ВС. са постановени в регистърно производство и разрешават други правни въпроси – за предпоставките за регистрация на дружества с държавно и общинско имущество, какъвто не е настоящия случай на регистрирано през 1992г. дружество с общинско имущество.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът по касация не е документирал направени за настоящата инстанция разноски, поради което не му се присъждат.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №687/15.01.2009г., постановено по в.гр.дело № 1060/2008г. на Великотърновския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: