О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
С.,10.04. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Д. СТОЯНОВА
гр.дело №4830/2016 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. Р., подадена чрез адв. Б. В., срещу решение №1611 на Софийски апелативен съд, постановено на 25.07.2016г. по в.гр.д.№ 5246/2015г. С това решение, след отмяна на решение №5117 от 14.07.2015г., постановено по гр.д. № 4925/2014 г. от Софийски градски съд, К. П. Р. е осъдена да заплати на С. Й. Х. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 47185 /четиридесет и седем хиляди сто и осемдесет и пет/ щатски долара, представляваща продажна цена по договор за покупко – продажба на недвижими имоти, сключен на 14.04.1995г. с нотариален акт № 66, т. XXXIII, дело № 6430/1995 г. на нотариус при СРС и развален по право след евикция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 07.04.2014 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените в двете инстанции деловодни разноски, в размер на 6121 /шест хиляди сто двадесет и един/ лева.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне изцяло на предявения иск със законните последици.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа наличие на основанието по чл.280 т.1 ГПК, евентуално – по чл.280 т.3 ГПК, с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната за съдилищата практика, обективирана в приложени към изложението съдебни актове, по общо шест правни въпроса :1/” 1. При проверка правилността на първоинстанционното решение ограничен ли е въззивният съд от посочените във въззивната жалба конкретни оплаквания или може да се произнася и по въпроси извън посочените в жалбата? – поради противоречие с Решение № 764 /19.01.2011г. по гр. д. № 1645 /2009г. на ВКС, IV ГО, Решение № 361 /26.05.2010г. по гр. д. № 1471 /2009г на ВКС, IV ГО; 2/ Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си по същество, като обсъди всички релевирани от страните доводи и възражения, съставляващи защитните им позиции по делото? – поради противоречие с Решение № 15 /30.01.2015г. по гр. д. № 4604 /2014г. на ВКС, IV ГО; Решение № 24 /10 от 28.01.2010г. по гр. д. № 4744 /2008г. на ВКС, II ГО; Решение № 217 /09.06.2011г. по гр. д. № 761 /2010г. на ВКС, IV ГО, Решение № 228 /01.10.2014г. по гр. д. № 1060 /2014г. на ВКС, I ГО, Решение № 212 /01.02.2012г. по т. д. № 1106 /2010г. на ВКС, ТК, II ТО и др.; 3/ Счита ли се прекъсната погасителната давност, когато производството по предявения иск за вземането е било прекратено? – поради противоречие с Решение № 408 /07.05.2009г. по гр. д. № 195 /2008г. на ВКС, I ГО, Решение № 143 /11.05.2012г. по гр. д. № 1424 /2011г. на ВКС, III ГО, Решение № 10 /24.07.2013г. по гр. д. № 334 /2012г. на ВКС, I ГО и др., в които се приема, че давността не се смята прекъсната в случаите, когато производството се прекрати; 4/ Предявяването на частичен иск води ли до спиране и прекъсване на давността по отношение на останалата част от вземането, която не е предмет на делото? – поради противоречие с Решение № 123 /07.10.2011г. по т. д. № 776 /2010г. на ВКС, I ТО, Решение № 210 /03.06.2011г. по гр. д. № 1010 /2010г на ВКС, III ГО, Решение № 610 /09.12.2008г. по т. д. № 391 /2008г. на ВКС, I ТО и др., в които се приема, че предявяването на частичен иск и неговото уважаване не спира и не прекъсва давността за останалата част от вземането, която не е предмет на делото; 5/ Длъжен ли е съдът да зачете материалната доказателствена сила на представен по делото официален свидетелстващ документ, който не е бил оспорен по надлежния ред?- поради противоречие с Решение № 76 /10.07.2012г. по т. д. № 490 /2011г на ВКС, I ТО, Решение № 249 /12.11.2012г. по гр. д. № 270 /2012г. на ВКС, II ГО и др.; 6/ Длъжен ли е съдът да зачете доказателствената сила на представен по делото частен свидетелстващ документ и как следва да процедира при наличие на колизия между официален свидетелстващ документ и частен свидетелстващ документ, при положение, че доказателствената сила на нито един от тях не е оборена? – поради противоречие с Решение № 270 /19.02.2015г. по гр. д. № 7175 /2013г. на ВКС, IV ГО. При условията на евентуалност касаторът поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна С. Й. Х. в представен писмен отговор чрез адв. Н.И. взема становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна с интерес от предприетото процесуално действие, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, и е постъпила в срока по чл.283 ГПК. Цената на предявения по делото осъдителен иск надхвърля предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по граждански дела и с оглед на това решението не следва да се счита за изключено от обхвата на касационния контрол.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
Въззивният съд е приел за безспорно установено, че на 14.04.1995г. ищецът като купувач и ответникът, като продавач, са сключили договор за покупко-продажба, извършен с нотариален акт № 66, т. XXXIII, дело № 6430/1995 г. на нотариус при СРС, имащ за предмет два недвижими имоти /апартамент и гараж/;че в нотариалния акт е посочено, че продажната цена за двата имота е в размер на 154700 неденоминирани лева поради действащото към деня на продажбата правило да се уговарят паричните задължения само в местна монета; че действително заплатената цена е 47185 щатски долара; че с договор за продажба, извършен на 27.03.1998 г. с нотариален акт № 88, том IX, дело № 2210/1998 г. на нотариус при Софийски районен съд, ищецът е продал имотите на Т. Д. Б., а последният впоследствие ги е продал на Г. Г. Д.; че с влязло в сила решение, постановено по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, за купувач и собственик на имотите, предмет на описаните продажби е била обявена Н. Н. Т., която ги е евинцирала от последния купувач – Г. Г. Д.; че с решение от 07.07.2006 г., постановено по гр.д. № 442/2005 г. от Софийски градски съд, Т. Д. Б. е бил осъден да заплати на Г. Г. Д., на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД получената продажна цена, а от своя страна Т. Д. Б. е предявил против С. Й. Х. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, имащо за предмет връщане на продажната цена по договора за продажба от 27.03.1998 г., извършен с нотариален акт № 88, том IX, дело № 2210/1998 г. на нотариус при Софийски районен съд.Счел е за установено и това, че по този иск е било образувано гр.д. № 4169/2006 г. по описа на Софийски градски съд, като ищецът не е представил по делото доказателства за деня, в който му е бил връчен препис от исковата молба и е уведомен за датата на първото по делото заседание; че с нотариална покана, връчена на 13.04.2007 г., С. Й. Х. е уведомила К. Р., че: през месец февруари 2007 г. е получила препис от исковата молба , подадена от Т. Б., че делото е насрочено за 17.05.2007 г., както и, че я кани да й върне продажната цена по договора за продажба от 14.04.1995г.;че в това исково производство /по гр.д. № 4169/2006 г./ С. Й. Х. е предявила против К. Р. частичен „обратен“ иск, имащ за предмет връщане на продажната цена по сключения между тях договор за продажба, който е бил приет за разглеждане; с решение от 18.02.2010 г., постановено по гр.д. № 4169/2006 г. от Софийски градски съд са били уважени частично главните искове, предявени от Т. Б., както и частично „обратният“ иск, предявен против К. Р., като последната е била осъдена /под условие/ да заплати на С. Х. сумата от 30000 лв., представляваща продажна цена и деловодни разноски, в размер на 2718 лв.; че с решение № 376 от 02.03.2010 г., постановено по в.гр.д. № 578/2010 г. от Софийски апелативен съд е обявено за нищожно решението от 18.02.2010 г., постановено по гр.д. № 4169/2006 г. от Софийски градски съд и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд и при новото разглеждане с определение от 22.07.2011 г., постановено по гр.д. № 8392/2011 г. от Софийски градски съд е отменено протоколното определение от 22.11.2007 г., с което е бил приет за разглеждане предявения от С. Й. Х. против К. Р. „обратен“ иск, имащ за предмет връщане на продажната цена по сключения между тях договор за продажба и е прекратено производството по този иск . С решение от 28.11.2013 г., постановено по в.гр.д. № 1967/2013 г. от Софийски апелативен съд е отменено изцяло решението, постановено по гр.д. № 8392/2011 г. от Софийски градски съд и вместо това С. Х. е била осъдена да заплати на Т. Б., на основание чл. 55, an. 1, пр. 3 от ЗЗД, сумата от 30000 деноминирани лева, представляваща продажна цена по сключения между тях договор за продажба.
С оглед датата на определението, с което е прекратено производството по предявения от Х. срещу Р. иск- 22.07.2011г., съдът е обосновал извод за неоснователност на направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност. В тази връзка е посочил, че с предявяването и приемането за разглеждане на така наречения „обратен“ иск са се породили последиците по чл. 117 от ЗЗД – започнал е да тече нов петгодишен давностен срок; че за периода от приемането на „обратния“ иск до прекратяване на производството по него давност не е текла /чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД/, а главният иск, предмет на настоящото производство е предявен на 07.04.2014 г., т.е. преди изтичането на 5-годишния давностен срок. Счел е и това, че договорът, сключен между страните по делото, след проведената евикция по отношение на последния купувач следва да се счита развален по право и поражда задължение за продавача да върне получената продажна цена в размер на 47185 щатски долара.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по наведените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, намира следното:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
Поставените от касатора въпроси с №№ 1, 5, 4 и 6 в изложението не обосновават извод за наличие на общо основание за допускане на касационното обжалване. Тези правни въпроси са разрешени от въззивния съд в обжалвания съдебен акт, но не са обуславящи решаващите изводи. Изложеното е достатъчно, за да се обоснове извод за липса на основание за допускане на касационното обжалване във връзка с тези въпроси без да е необходимо произнасянето по въпроса налице ли е или не соченото от касатора допълнително основание.
И с посоченият под №2 в изложението въпрос касаторът не обосновава извод за наличие на основание за допускане на касационното обжалване. Безспорно в задължителната практика на ВКС, вкл. цитираната, се приема, че в мотивите на решението съдът следва да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти, исканията и възраженията на страните, които се основават на установените факти, и доводите, които имат значение за решаването на делото. Въззивният съд не е процедирал в отклонение от тази практика. Искането на касатора е развито в контекста на оплакването за неправилност на фактическите и правни изводи, респективно с обосноваността на акта – тези оплаквания не могат да бъдат контролирани в настоящата фаза по селекция на касационните жалби по критериите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл. 288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е формирал съответни доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл. 281, т. 3 ГПК и биха могли да бъдат обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество – ако и след като бъде допусната до касация предвид критериите на чл. 280, ал. 1 ГПК /чл. 290, ал. 1 ГПК/т. 1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010 г./.
Правно разрешен и обуславящ решаващите изводи на съда е въпросът, поставен под № 3 в изложението- „Счита ли се прекъсната погасителната давност, когато производството по предявения иск за вземането е било прекратено?” Даденото от въззивния съд правно разрешение е в противоречие с правното разрешение, дадено по същия въпрос в постановените по реда на чл.290 ГПК актове – Решение № 408 /07.05.2009г. по гр. д. № 195 /2008г. на ВКС, I ГО, Решение № 143 /11.05.2012г. по гр. д. № 1424 /2011г. на ВКС, III ГО, Решение № 10 /24.07.2013г. по гр. д. № 334 /2012г. на ВКС, I ГО и др., в които се приема, че давността не се смята прекъсната в случаите, когато производството се прекрати.
Предвид изложеното във връзка с този въпрос е налице основанието по чл.280 т.1 ГПК за допускане на обжалваното въззивно решение до касационно обжалване.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1611 на Софийски апелативен съд, постановено на 25.07.2016г. по в.гр.д.№ 5246/2015г.
УКАЗВА на касатора К. П. Р. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер 1345лв., като в същия срок да представи в съда вносен документ.
УКАЗВА на касатора К. П. Р., че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната, а производството – прекратено.
След изтичане срока за изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване на председателя на ІІІ ГО в случай на изпълнение, съответно – на докладчика- при неизпълнение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: