О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
София, 18.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 124/2011 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [община] чрез ю.к. Т. К. против решение № 1373 от 13.10.2010 г. по в.гр.д. № 2070/2010 г. на Пловдивския окръжен съд. В жалбата са наведени доводи за неправилност на въззивното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.
Касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса допустимо ли е да се придобие по давност правото на собственост върху земеделски имоти. Позовава се на решение № 2354 от 14.01.2005 г. по гр.д. № 2132/03 г. на ІV г.о.
Ответницата по касация М. А. Т. чрез своя процесуален представител адв. К. Г. в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение, постановено при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция, е потвърдено решение № 13 от 25.02.2008 г. по гр.д. № 952/07 г. на Асеновградския районен съд, в частта, с която е признато за установено по отношение на [община], че наследниците на М. К. И. са собственици на 507/576 ид. части от ПИ с идентификатор 44834.27.255, на 589/618 ид. части от ПИ с идентификатор 44834.27.254 и на 375/719 ид. части от ПИ с идентификатор 44834.27.256 по кадастралната карта на [населено място], общ. А.. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с решение № ЛС 162 от 19.10.1993 г. на ПК- А. на наследниците на М. И. е възстановено в съществуващи стари реални граници правото на собственост върху нива с площ 1.500 дка в м.” Св. А.”. Към момента на постановяването му действуващите разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не са предвиждали издаването на скица на възстановения имот като неразделна част от административния акт и част от реституционната процедура. Това изискване и въведено по късно с изменението на закона през 1995 г. Оттук е заключил, че процедурата по възстановяване на собствеността в полза на ищците е била завършена, поради което решението на ПК ги легитимира като собственици на имота, върху който са им възстановени правата с посочени в същия категория и граници. На следващо място, тъй като с исковата молба са били наведени доводи за придобиване на правото на собственост и на оригинерно основание, съдът е приел, че събраните по делото доказателства обосновават извод и за осъществяване на този придобивен способ. След постановяване на решението на ПК за възстановяване на собствеността през 1993 г. наследниците на М. И. са установили и продължават да упражняват владение върху възстановения им имот, поради което в тяхна полза е изтекъл и предвидения в закона давностен срок.
Правният въпрос, по който се иска допускане на въззивното решение до касационно обжалване, е за това дали давността е приложим способ за придобиване на право на собственост върху земеделски имоти. Този въпрос сам по себе си не е обуславящ изхода на делото, тъй като преди да се произнесе относно осъществяването на този придобивен способ, въззивният съд е приел, че ищецът е придобил правото на собственост върху имота на друго основание – реституция по ЗСПЗЗ. Следователно, отговорът на поставения правен въпрос няма да повлияе върху крайния извод относно легитимацията на ищеца като собственик на процесния имот, респ. резултатът по делото би бил същия, тъй като за уважаване на иска за собственост е достатъчно ищецът да докаже придобиването на правото на собственост на едно от поддържаните от него при условията на евентуалност придобивни основания.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1373 от 13.10.2010 г. по в.гр.д. № 2070/2010 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: