1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
С., 18.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 1 744/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от А. Х. Д. от [населено място] срещу определение № 31 от 23.01.2013 г. на Бургаски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 19/2013 г. Със същото се потвърждава определение № 2 927/21.11.2012 г. по гр. д. № 1 512/2012 г. на ОС [населено място], с което частният жалбоподател е осъден да заплати на [фирма] [населено място] съдебно-деловодни разноски в размер на 3 070,81 лв.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения и решения на ВКС.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] [населено място] е изразил становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Изложени са доводи и за неоснователността на частна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законоустановения срок (чл. 62, ал. 3 ГПК), насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Производството по гр. д. № 1 512/2012 г. по описа на БОС е образувано по искова молба от А. Х. Д. от [населено място] срещу [фирма] [населено място]. Ищецът моли да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 67 000 евро, представляваща възнаграждение по договор за правно обслужване от 01.09.2008, сключен между [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място], което вземане е цедирано в полза на Д. въз основа на договор за цесия от 01.08.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Ответното дружество е депозирало отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск и претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски. По молба на ищеца с вх. № 13 972/04.10.2012 г., с която на осн. чл. 233 ГПК е заявил, че се отказва от предявения иск. С определение № 2 485/04.10.2012 г. БОС е прекратил производството по делото. Депозирана е молба от [фирма] [населено място], с искане за допълване на постановеното определение и присъждане на направените от дружеството разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 4 000 лв. Ищецът е възразил като твърди, че по делото няма доказателства за извършените разноски, а претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно, с оглед предмета на делото. Постъпило е становище от ответника към което е приложено отново адвокатско пълномощно и разходен касов ордер № 4/19.09.2012 г. за изплатено възнаграждение в размер на 4 000 лв. по договор за правна защита и съдействие № 136 193/18.09.2012 г. При тези фактически данни, с определение № 2 927/21.11.2012 г. БОС е осъдил Д. да заплати на [фирма] [населено място] съдебни разноски в размер на 3 070,81 лв. Това определение е потвърдено от АС [населено място] с определение № 31 от 23.01.2013 г. по ч. гр. д. № 19/2013 г. (предмет на настоящото производство).
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е посочил множество въпроси, които според него са съществени за изхода на спора. От данните по делото е видно, обаче, че релевантен е единствено въпросът свързан с приложението на чл. 78 ГПК и доказването на реално направените съдебни разноски.
Представените от жалбоподателя съдебни актове на ВКС са постановени при друга фактическа обстановка и не обосноват наличието на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Постоянна и непротиворечива е съдебната практика на ВКС по въпроса, че отговорността за разноски е право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разноски, ако постановения съдебен акт е в нейна полза. И тъй като отговорността е обективна дължат се реално направените разноски. Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Съществува трайно установена съдебна практика, че се присъждат действително направените от страната разноски, като плащането може да бъде удостоверено не само по банков път, но и с разписка, респ. касов ордер за получената сума, както и вписване за извършено плащане в бланката на договора за правна помощ. След направения от ищеца отказ от предявения иск, БОС е присъдил разноски в полза на ответника в размер на 3 070,81 лв. Видно от данните по делото, искането на ответника за присъждане на разноски е направено своевременно в отговора на исковата молба. Представени са адвокатски пълномощни, договори за правна защита и съдействие № 136 193 от 18.09.2012 г., № 136 192 от 18.09.2012 г. и № 136194 от 27.09.2012 г., разходен касов ордер за заплащане на правни услуги в размер на 4 000 лв. Изложеното налага извода, че ответникът е доказал реално направените от него разноски. С обжалвания в настоящото производство съдебен акт въззивният съд е потвърдил определението на БОС от 21.11.2012 г., като съобразявайки сложността на делото и извършените от ответника процесуални действия. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК е редуцирал разноските от 4 000 лв. на 3 070,81 лв., която сума Д. е осъден да заплати. Присъденото адвокатско възнаграждение не е прекомерно, с оглед цената на предявения иск (67 000 евро). При постановяване на въззивното определение БАС се е съобразил с постоянната практика на ВКС по поставения правен въпрос.
При тези данни, неоснователно е позоваването на жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която произнасянето на съда по процесуалноправен или материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Бургаски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 31 от 23.01.2013 г. на Бургаски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 19/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: