Определение №286 от 18.6.2019 по ч.пр. дело №2149/2149 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 286

София, 18.06. 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ

като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 2149 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано по частна жалба вх. № 2549/15.03.2019 г. на „СТАРТ ТРЕЙС” ЕООД чрез адвокат Д. Г. от АК-Б. срещу определение № 36/28.01.2019 г. по гр.д. № 3501/2018 г. на тричленен състав на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. с което се оставя без уважение молба по чл.248 ГПК за изменение на определение № 658/08.10.2018 г. в частта му за разноските.
В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, тъй като не е доказано адвокатското възнаграждение реално да е било заплатено, а представената разписка за плащане в брой не е подписана от лицето, от чието име изхожда, както и че съдът неправилно не е уважил направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 800 лева.
От Д. Г. М., чрез адвокат М. П. от АК-Б. е подаден писмен отговор, в който изразява становище, че частната жалба е недопустима, респ. неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение е постановено от друг състав на Върховния касационен съд и подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.2, вр. с чл.248, ал.3 ГПК. Частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва съдебния акт лице, поради което е редовна.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, състав на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. е приел подадената касационна жалба на „СТАРТ ТРЕЙС“ ЕООД за процесуално недопустима и е прекратил производството по делото, като е присъдил разноски на ответника по касация за адвокатско възнаграждение съгласно пълномощно и разписка за изплащане на сумата 800 лева, приложени към отговора на касационната жалба. В срока по чл.248, ал.1 ГПК, процесуалният представител на дружеството е поискал да се измени определението, постановено по реда на чл.288 ГПК в частта му за разноските като и е направил възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение, което съдът е оставил без уважение, предвид фактическата и правна сложност на делото.
При тези данни, правилно е прието от съда, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, които се присъждат на страната постигнала позитивен за нея правен резултат, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. Съгласно т.1 на ТР № 6/06.11.2013 г.по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, вписване на направеното плащане в брой с договора за правна помощ има характер на разписка и доказва разноските за адвокатско възнаграждение в размер на вписаната сума. Към отговора на касационната жалба са били представени пълномощно, в което е посочено адвокатско възнаграждение от 800 лева и разписка за получаване на сумата в брой, които удостоверяват надлежно заплащането й на процесуалния представител на ответника за защитата пред Върховния касационен съд.
Съдът е приел също, че с оглед фактическата и правна сложност на спора, възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК е несъстоятелно, тъй като отговорът на касационната жалба съдържа не само доводи за нейната допустимост, но в нея е взето отношение и по основанията за допускане на касационно обжалване, както и по съществото на спора. Преценката за прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат се съпоставя не само с минимално определения хонорар съгласно чл. 36 ЗАдв., вр. с чл. 7 и чл.9 Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но с оглед конкретните обстоятелства по делото и действително осъществената защита в производството по чл.288 ГПК, както правилно е приел съдебният състав на ВКС в обжалваното определение, като е отхвърлил възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 36 от 28.01.2019 г. по гр.д. № 3501/2018 г. на тричленен състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, постановено по реда на чл.248 ГПК.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top