Определение №286 от 19.4.2010 по ч.пр. дело №270/270 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
№ 286
 
София 19.04.2010 година
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и десета година в състав:
 
 
      ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
                 ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
                                      БОЯН БАЛЕВСКИ                                        
 
 
при секретар
и с участието  на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева 
ч. т. дело №  270/ 2010  год.
 
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на “Р” Е. – гр. С. срещу Определение № 125 от 28.І.2010 по т.д. № 93/ 2010 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е прекратено въззивното производство по подадената от “Р” Е. – гр. С. въззивна жалба срещу Решение № 89 от 14. Х.2009 г. по д. № 136/ 2009 г. на Хасковски окръжен съд, която жалба е върната и по нея въззивното производството е прекратено. По подробно изложените съображения, че определението е неправилно, поради неправилно тълкуване на чл. 613а ал. 2 ТЗ – жалбоподателят е лице по чл. 613а ал. 2 ТЗ – кредитор на “К” О. – гр. С., с вземане, установено с влязъл в сила съдебен акт – заповеди за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, по които не са предявени възражения в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК, и които заповеди се ползват със сила на пресъдено нещо и съставляват съдебен акт, който се ползва със стабилност, идентична на тази на влязло в сила решение. Като поддържа, че е налице празнина в закона, която следва да бъде преодоляна, жалбоподателят иска определението да се отмени и да се уважи правото на жалбоподателя “Р” Е. – гр. С. да участва в производството.
Ответникът по частната жалба “К” О. – гр. С. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва допустимостта и основателността на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК и че жалбата е допустима, като подадена в срок.
С обжалваното определение е върната като недопустима въззивната жалба на “Р” Е. – гр. С. срещу Решение № 89 от 14. Х.2009 г. по д. № 136/ 2009 г. на Хасковски окръжен съд, с което по молба на “К” О. – гр. С., на основание чл. 625 и сл. ТЗ, е обявена неплатежоспо – собността на длъжника, с начална дата 31. ХІІ.2008 г., открито е производство по несъстоятелност, назначен е временен синдик, наложени са обща възбрана и запор върху имуществото му и е насрочено първо събрание на кредиторите. Изложени са съображения, че жалбоподателят “Р” Е. – гр. С. не е участвал в производството, което е едностранно и безспорно, поради което не е легитимиран да обжалва решението. Съдът е посочил, че в чл. 613а ал. 2 ТЗ е определен кръгът на лицата, които имат право на жалба, като законът предоставя на трети лица право на обжалване, кръгът на които е сведен до тези, които имат вземане, установено с влязло в сила съдебно решение или с влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, които условия не са налице за жалбоподателя, чиято жалба е недопустима.
Частната жалба срещу така постановеното определение е НЕОСНОВАТЕЛНА. Несъстоятелен е доводът на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 613а ал. 2 ТЗ следва да се тълкува разширително в смисъл, че в кръга на легитимирани да обжалват решението по чл. 625 и сл. ТЗ решение трети неучастващи в производството лица, се включват и тези с вземане, основано на неоспорен съдебен акт – заповед за изпълнение, издадена при действието на ГПК (Д.в. бр.59/2007 г.). Изискването на закона вземането, заявено от трето, неучаствало в производството по несъстоятелност лице, да произтича от влязло в сила съдебно решение, не е изпълнено когато е налице вземане, което не може да се оспори от длъжника с възражение по чл. 414 ГПК, поради което се преклудират възраженията на длъжника срещу него. Разпоредбата на чл. 613а ал. 2 ГПК е специална процесуална норма и не може да се тълкува разширително, както се иска от жалбоподателя. В този смисъл е и практиката на ВКС по приложението на чл. 613а ал. 2 ТЗ, създадена на основание чл. 274 ал. 2 изр. 1 и изр. 2 ГПК: Определение №111/20.ІІ.2009 г. по ч.т.д. № 61/ 2009 г. на ВКС, Определение № 183/ 9. ХІІ.2009 г. по ч.т.д. №525/ 2009 г. на ВКС, Определение № 271/14.V.2009 г. по ч.т.д. № 259/2009 г. на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 125 от 28.І.2010 по т.д. № 93/ 2010 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top