O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
София, 25.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИРДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдия Томов ч. гр. дело № 2145 / 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 3551/15.04.2019 г. на С. И. Л. и Р. Н. И., чрез адв. Д. С., срещу определение № 288 от 29.03.2019 г. на ВКС, III- то г.о., по гр.д. № 3225/2016 г., с което касационната им жалба срещу решение от 17.03.2016 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 711/2015 г. , в частта по исковете по чл. 124, ал. 1 вр чл. 415 ГПК и чл. 86 ЗЗД на „Топлофикация София“ – ЕАД срещу тях е оставена без разглеждане заради цената им, а в частта по насрещните искове по чл. 45 ЗЗД за обезщетение за вреди срещу „Топлофикация София“ – ЕАД не е допуснато касационно обжалване.
С жалбата се поддържат нищожност, недопустимост и неправилност като пороци на атакувания съдебен акт. Излага се довод, че искът на „Топлофикация София“ – ЕАД е обуславящ спрямо насрещните искове на жалбоподателите, поради което, въпреки разпоредбата на чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК, съдът е следвало да разгледа обуславящия иск, за да може да се произнесе по насрещните. Оспорва се и приетото в обжалваното определение, че в частта на въззивното решение по насрещните искове, касаторите не са формулирали въпрос, като вместо това се поддържа, че при наведени оплаквания за нищожност и недопустимост на съдебния акт, касационният съд е следвало сам да формулира правен въпрос за допускане на касационното обжалване. Останалите изложени в жалбата пространствени съображения се отнасят до неправилността на въззивното решение, а не до обжалваното сега определение.
От ответника „Топлофикация София“ – ЕАД в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор.
В частта срещу недопуснатото с обжалваното определение касационно обжалване на решението по насрещните искове на жалбоподателите срещу „Топлофикация София“ – ЕАД частната жалба се явява недопустима, като насочена срещу негоден за обжалване съдебен акт и следва да се остави без разглеждане. В тази част обжалваното определение има характера на определение по чл. 288 ГПК по арг. от чл. 278, ал. 4 ГПК, което, като израз на специфичната дейност осъществявана от съставите на ВКС в изпълнение на изключителното им правомощие да селектират касационните жалби, които следва да бъдат допуснати до касационна проверка, не подлежи на обжалване.
В частта срещу оставянето без разглеждане с обжалваното определение на касационната жалба срещу въззивното решение по иска на „Топлофикация София“- ЕАД, частната жалба е допустима като подадена в срок, от лица с активна процесуална легитимация и правен интерес от обжалването и като насочена срещу преграждащ по см. на чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК съдебен акт, постановен от състав на ВКС.
Разгледана по същество в подлежащата на разглеждане част, жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Видно от исковата молба, първоинстанционното производство по гр.д. № 8826/2014 г. по описа на СРС е образувано по иска на „Топлофикация София“- ЕАД срещу настоящите жалбоподатели за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца сумите от 3203.94 лв. главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за месеците Октомври 2011 г.- Април 2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, и от 411. 40 лв. лихва за забава върху главницата за периода 01.12.2011 г- 05.11.2013 г.
Следователно предявените от Топлофикация искове са установителни, в условия на обективно съединяване, искове за вземания – за главница и за мораторна лихва върху главницата .
Цената на иска, респективно на исковете, се посочва от ищеца, което е условие за редовност на исковата молба. Така посочената от ищеца цена на иска се стабилизира към момента на предявяването му и остава непроменена до приключване на исковото производство на последна инстанция, освен ако при условията на чл. 70, ал.1 ГПК в първото засседание по разглеждане на делото въпросът за цената на иска не бъде повдигнат служебно от съда или от ответника или при условията на чл. 214, ал.1 ГПК не бъде изменена от ищеца по реда на изменение на иска, като посочените две хипотези не са налице в настоящия случай.
Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по искове с цена до 5000 лв., освен решенията при посочените в същата точка изчерпателно изключения.
И двата иска- за главницата и за акцесорното вземане за лихва са с цена стабилизирана към момента на предявяването им под 5000 лв., поради което в частта му по тези два иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, както е приел и съставът на ВКС в обжалваното определение, поради което същото следва да се потвърди в съответната част.
Съставът на ВКС, III-то г.о., не споделя довода на жалбоподателите, че след като по насрещните им искове решението е подлежало, с оглед на цената им, на касационно обжалване, то е подлежало и в частта на иска на топлофикационното дружество като обуславящ. Дори да се приеме, че искът за вреди, с оглед наведените от ищците твърдения, е обусловен по някакъв начин от изхода по иска за съществуване на вземането, при предявяване на насрещен иск сме изправени пред последващо обективно съединяване на искове, а при обективно съединяване, съгласно константната безпротиворечива практика на ВКС, меродавна за касационното обжалване е цената на всеки един от тези искове поотделно.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III -то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 3551/15.04.2019 г. срещу определение № 288 от 29.03.2019 г. на ВКС, III- то г.о., по гр.д. № 3225/2016 г. в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на решение от 17.03.2016 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 711/2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 288 от 29.03.2019 г. на ВКС, III- то г.о., по гр.д. № 3225/2016 г. в частта, с която касационната жалба срещу решение от 17.03.2016 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 711/2015 г. е оставена без разглеждане и производството по нея в тази част е прекратено.
Определението, в частта за оставяне без разглеждане, подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването на препис.
В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: