1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
София, 27.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4503 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във вр.с § 74 ЗИД ГПК/ДВ,бр.86/17г./
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място] чрез адв.С. К. от АК – Шумен срещу решение № 107 от 10.07.17г.по в.гр.дело № 243/17г.на Варненския апелативен съд,с което е потвърдено решение № 2 от 24.02.17г.по гр.дело № 267/15г.на Окръжен съд – Разград. С него са отхвърлени кумулативно съединените искове по чл.441 ГПК вр.с чл.45 ЗЗД,вр.с чл.74 ал.1 ЗЧСИ и по чл.663 ал.3 ТЗ ,предявени срещу Н. П. Г. от [населено място] и Б. В. М. от [населено място],за присъждане на обезщетение за претърпени от [фирма] вреди в общ размер на 238 957.90 лв,от които 154 962.81 лв – главница и 83 995.09 лв- лихва.
В приложеното изложение се поддържа, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по следните въпроси: 1.От кой момент започва да тече погасителна давност за вземане за обезщетение за вреди от непозволено увреждане; 2.Следва ли въззивният съд да следи служебно за допустимостта на обжалваното решение; 3.От кой момент може да бъде ангажирана деликтната отговорност на всеки деликвент при причиняване на увреждането от неколцина – от момента на осъществяване на целия фактически състав на непозволеното увреждане или от преустановяване на участието на лицето в извършване на увреждащото действие; 4.Възможно ли е да възникне солидарна отговорност по отношение на лица, които отговарят на различно правно основание; 5.Възможно ли е обезщетение за вреди от непозволено увреждане изобщо да не бъде присъдено,ако е налице съпричиняване от страна на пострадалия.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата Б. В. М. счита,че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Постъпил е отговор и от третото лице – помагач „З. [фирма],с който се заявява становище за недопускане на въззивното решение до касационен контрол.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че не са налице законовите предпоставки за ангажиране на солидарната отговорност на ответниците за причинени на ищцовото дружество имуществени вреди в резултат на принудително изпълнение върху процесното имущество, изразяващо се в запечатване на обектите,представляващи „Лагер” в [населено място], извършено от ответника ЧСИ Н. Г. на 29.09.06г.и продължило до 9.03.12г.,въз основа на определение на Разградския окръжен съд от 20.09.06г.,инициирано от Б. М., в качеството му на синдик на обявения в несъстоятелност [фирма]. На първо място, прието е, че солидарната отговорност на двамата ответници не може да бъде реализирана,тъй като всеки от тях отговаря на различно основание.Изложени са съображения,че ответникът ЧСИ не е действал неправомерно,тъй като запечатването на сградите е извършено в изпълнение на посоченото по –горе определение по гр.дело № 430/01г.на Р. по чл.650 ТЗ.Прието е за основателно възражението на същия за погасяване на претенцията за имуществени вреди по давност.С молба от 18.12.06г.изпълнителното дело е изпратено на друг ЧСИ – З. Д., след тази дата първият ответник не е предприел никакви изпълнителни действия и от посочената дата до датата на предявяване на иска / 3.06.15г./ са изминали повече от пет години.Съдът е счел за неоснователна и претенцията срещу втория ответник Б. М..Приел е,че същият в качеството си на синдик на обявеното в несъстоятелност дружество е поискал запечатване на имущество,което е считал за негова собственост, поради опасност от разпиляване или унищожаване.Същият е действал съобразно установеното от закона и постановеното от съда по несъстоятелността.Според съда не е доказана в процеса пряка причинна връзка между твърдяните от ищеца бездействия на синдика и причинените на [фирма] имуществени вреди,представляващи пропуснати ползи от нереализиран наем и материални щети по конкретните обекти на собственост.Прието е още,че по делото не са представени доказателства да е полагана грижата на добър стопанин от ищцовото дружество чрез изискване от ЧСИ на разрешение за предприемане на действия по зазимяването на обектите и тяхната поддръжка с цел запазването им в течение на периода от образуването на изпълнителното дело до приключването му.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, намира че не се следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси.
По въпроса: .От кой момент започва да тече погасителна давност за вземане за обезщетение за вреди от непозволено увреждане,е постановена практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК / решение № 76 от 28.02.11г.по гр.дело № 1411/10 г.на ІІІ г.о./,в която е посочено,че исковете за обезщетяване на вреди,настъпили от непозволено увреждане се погасяват с общата петгодишна давност, която започва да тече от датата на откриване на дееца съгласно чл.114 ал.3 ЗЗД. В случая твърденията в исковата молба са, че ответникът Н. Г.,в качеството си на ЧСИ по образувано изп.производство, е осъществил деликт чрез неправомерно извършено на 29.09.06г. запечатване на недвижимо имущество на поставен в производство по несъстоятелност търговец,който към датата на извършването му се е намирало във владение на ищеца,в качеството на трето по отношение на изпълнителното дело лице.Доколкото се твърди,че деянието е осъществявано през продължителен период от време, чрез действие и бездействие, изводът на въззивния съд, че исковата претенция срещу ЧСИ е погасена по давност, тъй като след 18.12.06г. същият не е предприемал никакви изпълнителни действия, не е в противоречие с практиката на ВКС.
В ТР № 1/ 19.02.10г.по т.д.№ 1/ 2009г.на ОСГТК на ВКС е даден отговор на въпроса: Следва ли въззивният съд да следи служебно за допустимостта на обжалваното решение.Посочено е,че служебно задължение на съда е да следи за спазването на съществените процесуални норми,обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото и преди да разреши спорът по същество,трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изискванията на валидност и допустимост.Според съдебната практика /ТР № 13/76г.на ОСГК на ВС/недопустимо е решението,което не отговаря на изискванията ,при които делото може да се реши по същество.Такова е решението,постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран.Настоящата хипотеза не е такава.Определението, с което първоинстанционният съд е допуснал недопустимо изменение на иска, не слага край на делото,поради което на основание чл.253 ГПК може да бъде отменено от същия съд.В резултат съдилищата са се произнесли по предявените искове,така както са сезирани с исковата молба.
На въпроса: Възможно ли е да възникне солидарна отговорност по отношение на лица, които отговарят на различно правно основание, има отговор в съдебната практика / решение № 24/03.04.2013 г. по т.д. № 998/2011 г. на I т.о. на ВКС, решение № 213 от 6.01.17г.по гр.дело № 5864/15г.на ІV г.о.на ВКС /,в която е изяснено, че съгласно чл.121 ЗЗД солидарност между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е уговорена между страните.Солидарната отговорност е налице във всички случаи, когато кредиторът има възможност да изисква от всеки от длъжниците цялото си вземане, като изпълнението на един погасява дълга и освобождава всички длъжници (чл. 122 ЗЗД). Общите правила, уредени в чл. 121-127 ЗЗД, са приложими за всички случаи, когато е налице пасивна солидарност, стига нещо друго да не е уговорено. Разликите се следват, както от изрично съдържащите се в този смисъл уговорки, така и от основанието за възникване на солидарността.Съдът трябва да установи вида на солидарната отговорност, според основанията за нейното възникване, за да определи спецификата на конкретните облигационни отношения. В случая такава преценка е извършена от въззивния съд, който е приел,че не е установено възникването на солидарна отговорност на ответниците /съизвършителство или по силата на договор/, поради което не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС.
Въпросът: Възможно ли е обезщетение за вреди от непозволено увреждане изобщо да не бъде присъдено, ако е налице съпричиняване от страна на пострадалия, не е от значение за изхода на спора, тъй като съдът е приел,че не са налице основания за ангажиране на деликтната отговорност на ответниците.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 107 от 10.07.17г.,постановено по в. гр.дело № 243/17г.на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.