3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 286
С., 29.02. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 27 февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1274/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. К. против въззивно решение № 779 от 27.05.2011 г. по гр. дело № 621/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3915 от 23.12.2010 г. по гр. дело № 2314/2010 г. на Пловдивски районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя против [фирма] [населено място] за обявяване за недействителен на сключен между страните Анекс от 01.12.2009 г. към трудов договор от 09.09.2002 г. поради противоречие с чл. 70, ал. 5 КТ и за обявяване за недействителна на клаузата въведена с § 2 от Анекс от 01.12.2009 г. към трудов договор от 0.09.2002 г., с която се въвежда шестмесечен срок за изпитване, поради противоречие с разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика е разрешен въпроса – какво следва да се разбира под съществено променена трудова функция и притежава ли съдът специални знания да направи разграничение между трудовите функции на две длъжности. Чрез представено съдебно решение по гр. дело № 1023/2009 г. на ВКС жалбоподателката обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като се навежда и т. 3-та без да развити съображения по приложението и.
Ответникът [фирма] [населено място] в писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 74 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението правен въпрос с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с представената съдебна практика и не дава основание да се допусне касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
С обжалваното решение е прието, че ищцата е започнала работа при ответника на длъжност „технически сътрудник” по трудов договор с тримесечен срок за изпитване, трансформиран в безсрочен, след изтичане на срока, след което с анекс към този договор е преминала на нова длъжност „експерт банкови услуги”, без да и е определян срок за изпитване и с оспорения анекс е уговорено ищцата да премине на длъжността „експерт обслужване и продажби” с клауза за изпитване, с шестмесечен изпитателен срок уговорен в полза на работодателя. Съдът е извършил анализ на трудовата функция по длъжностните характеристики за двете длъжности и е достигнал до извода, че се касае до две различни длъжности, с което не е нарушен въведения с чл. 70, ал. 5 КТ принципа на еднократност и изключителност на договора за изпитване, според който за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключи само веднъж. Прието е, че когато се касае за сключване на трудов договор между същите страни, между които съществува трудово правоотношение, но за друга работа, с трудови функции с друго съдържание, клауза за изпитване може да се сключи повторно в рамките на нов шестмесечен или по кратък срок за изпитване, както се е случило в настоящия случай, а това изключва недействителност на оспорената клауза за изпитване, респ. недействителността на трудовия договор като противоречащ на чл. 70, ал. 5 КТ.
Поставеният правен въпрос има отношение към съществото на спора, тъй като касае преценката на съда, относно направения извод за липса на сходство между функциите на двете длъжности, които по съдържание са различни и се отнасят до две различни длъжности, както и до виждането, че за извършения паралел между двете работи не са необходими специални знания, защото разликата е видна и се извежда при съпоставяне на конкретните трудови задължения.
В представеното от жалбоподателката съдебно решение е прието, че по изключение трудов договор за изпитване може да се сключи и при съществуващо трудово правоотношение, но само когато по реда на чл. 119 КТ е съществено променена трудовата функция на работника и служителя. Макар случаят да не е идентичен с процесния, приетото с обжалваното решение не влиза в противоречие с приетото, при какви условия, при съществуващо трудово правоотношение е допустимо да се сключи договор за изпитване.
Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, нито основание за допускане по т. 3, което е посочено формално, без развити съображения за приложението на посочената хипотеза.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 779 от 27.05.2011 г. по гр. дело № 621/2011 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ