О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
София, 29.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1215/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 102 от 1.03.2010 г. по гр.д.№ 1113/ 2007 г. на С. окръжен съд и решение от 12.03.2007 г. по гр.д.№ 159/ 2005 г. на И. районен съд, допълнено с решение от 25.07.2007 г., постановени по дело за делба, втора фаза, при уреждане сметките между съделителите за извършени подобрения в имота е отхвърлен иска, предявен от К. К. против И. С. К. и Г. С. К. за сумата 3055 лв., представляваща разходи по поддържане на делбения имот и средства за възстановяване на нанесени повреди.
Претенцията по сметки е квалифицирана от въззивния съд по чл.30, ал.3 ЗС и е преценено, че е погасена по давност, тъй като е прието, че вземането е възникнало и станало изискуемо от момента на извършване на разходите / 1995- 1998 г./ и се погасява с петгодишна давност, която в случая е изтекла преди предявяване на искането по сметките.
Решението е обжалвано от съделителя К. К. в частта, с която искането му по сметките е отхвърлено, като поддържа оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон.
Относно допустимостта на касационното обжалване се позова на основанието по чл.280, ал.1 ГПК- противоречие с практиката на ВС и ВКС по въпроса от кой момент започва да тече погасителна давност за вземането за подобрения, извършени от сънаследник, който е владял делбения имот като свой, като сочи ППВС № 6/74 г., ТР № 85/68г., ППВС № 7/73 г., както и р.№ 3112/21.05.63 г. по гр.д.№ 805/63г. на І г.о. и р.№ 441/ 12.04.1991 г. по гр.д.№ 1718/ 90 г. на ІV г.о.
Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК- противоречиво разрешаване на горния въпрос от съдилищата, като се представят р.№ 11/20.02.2008 г. по гр.д.№ 3356/2007г. на РС- Пловдив и решение от 3.02.2009г. на ОС Монтана по гр.д.№ 352/2008 г., а също и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като липсвала практика по въпроса не се ли обезмисля преклузивния срок по чл.286 ГПК / отм./ в случаите, когато подобренията са направени преди повече от пет години от датата на първото заседание след допускане на делбата, когато може да се предявят исканията по сметките.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Поставеният от касатора материалноправен въпрос относно това кога започва да тече погасителната давност за вземания на сънаследник за подобрения, извършени в общия имот, е съществен за изхода на делото, тъй като искането по сметки е отхвърлено именно по съображения, че вземането е погасено по давност, като е прието, че погасителната давност е започнала да тече от момента на извършване на подобренията.
От данните по делото обаче не се потвърждава оплакването, че този извод е направен в противоречие с практиката на ВС и по специално с ППВС № 6/74 г., което урежда разглежданата материя за подобренията. С т.17, ал.1 от ППВС 4/64 г. е било прието, че давността за вземането за подобрения на съделител, който владее имота, започва да тече от деня на предявяване на иска за делба. С ППВС № 6/74 г. ал.1 на т.17 е отменена и са дадени разрешения за различни хипотези, които могат да съществуват при владението на съсобствен имот. Така ако съсобственикът владее и частите на другите съсобственици за себе си, той е владелец на целия имот и има правата за извършените подобрения по чл.72 и 74 ЗС. Казаното в постановлението, че вземането става изискуемо от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане или от момента на предявяване на иск за имота се отнася само за сънаследник, който владее целия имот като свой. В останалите случаи се прилага чл.30, ал.3 ЗС. По настоящото дело не са били налице данни, че К. К. свои целия имот, затова съдът е определил в съответствие с указанията, дадени в т.5 от ППВС № 6/ 74 г., че приложимият материален закон, който урежда отношенията на този съделител с другите наследници по повод подобренията в имота, е разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС, според която всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Претенцията по чл.30, ал.3 ЗС е с облигационен характер и се погасява по общите правила за погасяване на вземанията, като давността започва да тече от момента, когато вземането е станало изискуемо, а именно от извършване на подобренията, както е приел и въззивният съд и затова решението му е съобразено, а не противоречи на указанията, дадени в ППВС № 6/74г.
Относно второто основание за допускане на касационно обжалване- по чл.280, ал.1, т.2 ГПК следва да се посочи, че то се изключва и не би могло да се поддържа, след като по поставения въпрос има задължителна съдебна практика- т.3 от ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По поставения въпрос за значението на срока по чл.286 ГПК не е налице и основанието по чл.280, ал.3 ГПК, тъй като ако съделителят е извършил подобрения в имота, той може да упражни правата си както в делбеното производство, като предяви искане по сметките, така и извън него. Нормата на чл.286 ГПК посочва крайният срок, в която може да се направи искането за подобрения, а срокът е преклузивен, защото след него не могат да предявяват нови искания по сметките, но само в делбеното производство. На страните е предоставена възможност за цялостно уреждане на всички отношения, които възникват във връзка с делбения имот, но ако има опасност вземането да се погаси по давност, то трябва да се предяви в по- ранен момент- в рамките на делбата, ако вече е започнала или извън нея. Разпоредбата на чл.286 ГПК е ясна, по нея няма колебания или противоречива съдебна практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
След постановяване на решение по съществото на спора се е развило допълнително производство относно искането на съделителите Г. К. и И. К. за поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение, като с определение от 18.05.2010 г. молбата им е била оставена без уважение. С оглед на този изход в същото производство на съделителя К. К. са присъдени направените разноски в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение- определение № 280 от 6.07.2010 г., което е предмет на отделна частна жалба, подадена от Г. К. и И. К. по реда на чл.274, ал.2 ГПК, като се поддържа и възражение за прекомерност на възнаграждението с оглед характера и сложността на производството, за което са направени тези разноски.
Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба и доводът за прекомерност на възнаграждението са основателни и затова присъдената сума следва да се намали на 150 лв., като в случая по аналогия е приложим размерът по т.11 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения, според която за частни жалби възнаграждението е 100 лв., а когато те се разглеждат в открито заседание, както е станало в настоящия случай- 150 лв., като този размер съответства и на фактическата и правна сложност на разглеждания въпрос и вида и обема на предоставената защита.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 102 от 1.03.2010 г. по гр.д.№ 1113/ 2007 г. на С. окръжен съд.
Отменя определение № 280 от 6.07.2009 г. в частта, с която Г. С. К. и И. С. К. са осъдени да заплатят на К. С. К. разноски за производството по чл.192, ал.4 ГПК / отм./ за разликата от 150 лв. до 800 лв. и отхвърля молбата на Г. К. и И. К. за присъждане на разноски над сумата 150 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: