1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
гр. София,29.04.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на втори март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1719 по описа за 2019 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Национална електрическа компания” /НЕК/ ЕАД срещу решение № 897/16.04.2019 г. по в. т. д. № 4345/2018 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 4828/16.07.2018 г. по гр. д. № 7626/2016 г. на Софийски градски съд за осъждане на касатора да заплати на „Булгарплод Експорт Импорт” ЕООД обезщетение за имуществени вреди на деликтно основание в размер 304 720 лв.
В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение е вероятно недопустимо, очевидно неправилно и въззивният съд се е произнесъл по въпроси, включени в предмета на делото, в противоречие с практика на ВКС и от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Недопустимостта на въззивното решение е обоснована с обстоятелството, че в диспозитива на първоинстанционното решение е присъдено обезщетение за имуществени вреди „вследствие разрушаване на изградени в имот с идентификатор 20465.505.1523 по кадастралния план и регулационен план на [населено място] производствени сгради с оглед наводняването им от язовир “Цанков камък“, докато в действителност сградите са „премахнати“от ищеца в резултат на постигнато с ответника споразумение. Формулирани са следните пет въпроса, за които се твърди, че са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на съда :
1. За разликата между хипотезите на чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД
2. „Допустимо ли е да се предяви иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в повреждане на определени вещи /сгради/ на деликтно основание по чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, след като увреденото лице доброволно е разрушило същите сгради и след като е прехвърлило правото на собственост върху прилежащата земя?”
3. „Налице ли е легитимация на ищеца да предяви иск за заплащане на имуществени вреди на деликтно основание по чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД след като е налице договорно отношение между страните, касаещо същите отношения?”
4. „Допустимо ли е НЕК ЕАД като търговско дружество, регистрирано по Търговския регистър, да отговаря за вреди, причинени на обект – публична държавна собственост, обявен за такъв през 2010 г., т. е. една година преди датата на деликта през м. юни 2011 г. по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД?”
5. „Щом като НЕК ЕАД е осъдено да отговаря за вреди, причинени на обект публична държавна собственост на основание чл. 49 ЗЗД, защо МРРБ не следва да отговаря на същото основание?”
Сочи се, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, а именно решение № 177/25.10.2016 г. по т. д. № 1263/2016 на ГК, III ГО. Останалите въпроси са отнесени към основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. От касатора е формулирано искане за постановяване на акт, с който въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК, а предявеният иск бъде отхвърлен изцяло. Претендира се присъждане на разноски.
От ответника по касация е депозиран отговор, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Релевират се доводи относно липсата на предпоставки за допускане на въззивното решение до касация. Претендира се присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима.
С решението на въззивния съд е потвърден първоинстанционният акт и отхвърлено възражението на НЕК ЕАД за недопустимост на процеса с мотив, че с оглед твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба да е собственик на увредените от деликта сгради, съответно вредите да са настъпили при и по повод действия и бездействия на служители на ответника, то е налице процесуална легитимация на страните. Отхвърлени са и останалите възражения, касаещи недопустимост на предявения срещу НЕК ЕАД иск, като е прието, че е налице интерес от предявяването му, както и, че възраженията касаят наличието на материално правна легитимация и същите следва да бъдат разгледани по същество. Преценено е, че постановеното от първоинстанционния съд решение отговаря на заявените от ищеца спорни права.
След анализ на събраните по делото писмени доказателства и приети по реда на чл. 207 ГПК експертизи във въззивното решение е прието за установено, че към датата на деликта ищецът е бил собственик на наводнените в следствие завиряване на язовир „Цанков камък” имот и сгради, построени в него. Отчетено е извършеното от ответника касатор признание за факта на наводнението в подписано между страните споразумение от 27.09.2011 г. В резултат на наводнението сградите са компрометирани и в последствие съборени поради невъзможността да бъдат използвани. Въпреки изплатено в полза на ищеца обезщетение от „ДЗИ Общо застраховане” АД, в мотивите на въззивното решение е счетено, че претърпените от „Булгарплод Експорт Импорт” ЕООД щети не са покрити, поради което предявеният иск е преценен за основателен. За неоснователен е приет доводът на НЕК ЕАД, че отношенията с ищеца са уредени по силата на подписано споразумение от 27.09.2011 г., тъй като процесните загуби, сами по себе си, не са предмет на това споразумение. В него е постигната договорка за сметка на НЕК ЕАД да бъде засипан имотът на ищеца до кота 687, което е допълнителна причина /освен увредата от наводнението/ да бъдат съборени съществуващите в имота сгради. Размерът на обезщетението за причинените на „Булгарплод Експорт Импорт” ЕООД щети е определен съобразно средната пазарна стойност на тези сгради. Пасивната материално правна легитимация на ответника, касатор в настоящото производство, е обоснована след тълкуване разпоредбите на чл. 161 и чл. 142 ЗУТ с качеството му на инвеститор и възложител на строителството на язовир „Цанков камък” и като такъв носител на гаранционно обезпечителната отговорност по смисъла на ЗУТ и чл. 49 ЗЗД. Негово е задължението да възложи изготвяне оценка за безопасна експлоатация на язовира – хидроложки доклад и оценка за въздействие на язовира върху околните имоти, което не е изпълнено. С въззивното решение е отхвърлено и противопоставеното от ответника НЕК ЕАД възражение за давност, тъй като исковата молба е депозирана по пощата в рамките на петгодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Отчетено е обстоятелстнвото, че решението на Софийски градски съд е влязло в сила в частта, с която претенцията на ищеца е отхвърлена спрямо МРРБ. При тези факти Апелативен съд София е достигнал до извод, който съвпада с този на първостепенния съд за основателност на предявения от „Булгарплод Експорт Импорт” ЕООД срещу НЕК ЕАД иск по чл. 49 ЗЗД.
Заявените касационни основания следва да бъдат разгледани съобразно тежестта на сочения от касатора порок по отношение на атакуваното въззивното решение
Не са налице основания да се приеме, че решението на Апелативен съд София страда от порока недопустимост, за който касационната инстанция следи и служебно съобразно разрешението, дадено с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. И двете предходни инстанции са се произнесли съобразно заявените в исковата молба факти, а изложеният в касационната жалба довод не може да обоснове извод за произнасяне свръх петитум или присъждане на обезщетение по непредявен иск. Изводите на касатора в тази насока са произволни и не кореспондират с действително заявената искова претенция.
Очевидно неправилно е това решение, което страда от толкова съществен порок, че същият може да бъде констатиран без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост/. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при драстично нарушение на правилата на формалната логика. В процесната хипотеза не се установява наличие на сочения допълнителен селективен критерий за достъп до касационен контрол – чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК.
Първият въпрос от изложението на касационни основания е хипотетично зададен, тъй като в нито един момент от развилото се двуинстанционно исково производство от ищеца не са наведени твърдения за наличие на факти, които попълват хипотезиса на чл. 50 ЗЗД, нито въззивният съд е обсъждал наличието на вреди, причинени от вещ. Въпросът не удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, порада което не е необходимо да се изследва наличието на допълнително твърдения селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Вторият и третият въпроси са непрецизно зададени, тъй като касаят правилността на въззивния акт, която не може да бъде проверявана във фазата на селекция на касационната жалба. Наличието на материално правна легитимация, т. е. дали изложените в исковата молба факти, от които произтича заявеното за защита материално право, действително са осъществени, е въпрос, на който следва да бъде отговорено по същество, а не е въпрос, касаещ допустимостта на иска. Дали заявените факти, от които произтича твърдяното да е засегнато материално право, са преценени от въззивния съд като действително осъществени касае правилността на неговата преценка. Отделно, следва да бъде посочено, че съдържащите се във въпросите твърдения за липса на процесуална легитимация в полза на ищеца са в противоречие с цялостната концепция, разработена в правната доктрина и застъпвана в множество актове на върховната съдебна инстанция, касаеща правото на иск и неговата принадлежност. Ето защо, въпросите не са годни да обосноват извод за допуск до факултативен касационен контрол.
Четвъртият въпрос също касае правилността на решението този път по отношение преценката на въззивния съд относно наличието на пасивна материално правна легитимация в полза на ответника НЕК ЕАД, касатор в настоящото производство. В случая, касаторът е извел въпроса не от решаващите изводи на съда, а дефакто е формулирал оплакване за неправилност на решението. Както беше посочено в предходния абзац, преценката за правилността на изводите на решаващия съд е ирелевантна към основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Пети въпрос също няма характера на такъв, годен да обоснове достъп до касация, съгласно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – да е с материално правен или процесуално правен характер, да е включен в предмета на делото и да е обусловил правните изводи на решаващия съд. Въззивният съд не е обсъждал предявената срещу МРРБ претенция, тъй като в тази част решението на Софийски градски съд като необжалвано е влязло в сила.
Тъй като въпросите от № 2 до № 5 не удовлетворяват общото изискване за достъп до касация, то не следва да бъде обсъждано допълнителното условие, предвидено в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, те да са от значение за прилагане на закона и да допринасят за развитие на правото. Това основание е и само формално посочено, тъй като не е обоснована нужда от изоставяне на съществуващата задължителна съдебна практика, обективирана в ППВС № 17/1963 г., ППВС № 4/1975 г., ППВС № 2/1995 г., ППВС № 7/1958 г., ППВС № 9/1966, ППВС № 7/1959 г., ТР № 59/1974 г. по гр. д. № 16/1974 г. и т. н. Обратно на твърденията, изложени от касатора, по приложението на чл. 45, чл. 49 и чл. 50 ЗЗД има постановени множество решения по реда на чл. 290 ГПК – решение № 974/2009 г. по гр. д. № 4500/2008 г. на ГК, I ГО, решение № 933/2010 г. по гр. д. № 5382/2008 г. на ГК, III ГО, решение № 134/2010 г. по гр. д. № 529/2009 г. на ГК, IV ГО, решение № 7/2010 г. по гр. д. № 4492/2008 г. на ГК, II ГО, решение № 204/2019 г. по гр. д. № 586/2018 г. на ГК, III ГО, решение № 129/2011 г. по гр. д. № 3389/2017 г. на ГК, IV ГО, решение № 177/2016 г. по гр. д. № 1263/2016 г. на ГК, III ГО.
Касационната инстанция намира, че след като не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 2, предл. II и III ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, постановено от Апелативен съд София.
При изхода на делото пред настоящата инстанция на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в доказания размер – 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение.
С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 897/16.04.2019 г. по в. т. д. № 4345/2018 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 4828/16.07.2018 г. по гр. д. № 7626/2016 г. на Софийски градски съд за осъждане на „Национална електрическа компания“ ЕАД да заплати на „Булгарплод Експорт Импорт” ЕООД обезщетение за имуществени вреди на деликтно основание в размер на 304 720 лв.
ОСЪЖДА „Национална електрическа компания” ЕАД, ЕИК[ЕИК], да заплати на „Булгарплод Експорт Импорт” ЕООД, ЕИК[ЕИК], сума в размер на 1 000 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.