О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
София, 03.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание тридесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Розинела Янчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1227/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 357489/09.03.2018 г. по гр. д. № 56728/2016 г. Софийският районен съд признал за установено по иск с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР, предявен от Столичната община срещу А. К. Н., че ищецът е собственик на реална част с площ от 200 кв. м. от УПИ …-… от кв. … по регулационния план на [населено място], местност „О. к.”, одобрен с решение № 111 по протокол № …/10.12.2001 г. и решение № 24 по протокол № …/15.04.2012 г., при посочени граници, и на реална част с площ от 226 кв. м. от УПИ …… от кв. … по същия регулационен план, при посочени граници, които реални части са определени и защриховани съответно в червен и син цвят в комбинирана скица от 11.08.2016 г., изработена от „ГЕО 2000” ООД.
Това решение е потвърдено с решение № 7052/09.11.2018 г. по в. гр. д. № 8710/2018 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІІ-ти „б” въззивен състав.
Касационна жалба вх. № 169959/31.12.2018 г. срещу въззивното решение е подадена от ответника, който е изложил оплаквания, че същото е недопустимо, а евентуално-неправилно – основания за касационно обжалване по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК.
От ответника по касация – ищец по делото, е подаден писмен отговор със становище да не се допуска касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и е насочена срещу въззивно решение, което не е изключено от обхвата на касационния контрол съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е допустима.
При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:
Спорът по делото е за собственост на недвижим имот, част от отчужден по реда на ЗОЕГПНС /отм./ имот с площ от 4 500 кв. м. в местността „Т. к.” – Княжевско, сега[жк], за което е бил съставен акт за държавна собственост №…/04.07.1949 г.
Съгласно рег. план на м. „О. к.” от 1977 г. одържавеният имот представлява имот пл. № … от кв…. и имот пл. № … от кв. … и попада върху улици и част от сграда на А..
С влизане в сила на ЗВСОНИ на наследниците на бившите собственици Т. и О. С. А. са възстановени имот пл. № …от кв. … с площ от 1 440 кв. м. и част с площ от 1 770 кв. м. от имот пл. № … от кв. …. За деактуването на имотите е издадена заповед № РД……/22.11.1993 г. Съгласно изготвена преди издаване на заповедта справка-предложение отстоянието от сградата на А. до имотната граница на имот пл. № … от кв. … е 3.0 м, като от имот пл. № … от кв…. следва да се върне площ от около 1 770 кв. м. по предварителен застроителен план от 1992 г.; останалата площ е преминала в улица, в парцела за А. – приблизително около 1 330 кв. м., и за регулация.
С н. а. № …/1994 г. Г. Т. А. и М. Г. Л. – наследници на бившите собственици, са признати за собственици на основание давностно владение, наследство и реституция на празно дворно място с площ от 1 770 кв. м., съставляващо част от имот пл. № … от кв…., целият с площ от 2 340 кв. м.
Със заповед № РД…./22.03.1995 г. на кметския наместник на ТОА „О. к.” е попълнена кадастралната основа на имот пл. № … и се създават нови имоти пл. №№ … и …от кв. … така, както е означено на приложената към заповедта скица по черната линия „АБ”. Имот пл. № … от кв. … е собственост на Столична община, а имот пл. №…. от кв. …- на Г. А. и М. Л. съгласно н. а. № …/1994 г.
С н. а. №…./1997 г. К. З. М. дарила на сина А. К. Н. – ответник по делото /сега касатор/, собствения си недвижим имот, закупен от Г. А. и М. Л. – наследници на бившите собственици, дворно място с площ от 1 770 кв. м., находящо се в [населено място],[жк], съставляващо имот пл. № … от кв. ….
Като се позовал на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, въззивният съд приел, че частта, която е останала собственост на Столичната община като част от стар имот пл. № … от кв. …, е поземлен имот с проектен идентификатор ……….. с площ от 200 кв. м., защрихован и означен в розово на комбинираната скица за пълна и частична идентичност, и поземлен имот с проектен идентификатор ……….. с площ от 226 кв. м., защрихован и означен в синьо. От експертизата се установява и това, че линията АБ, която е прокарана, за да се създадат новите имоти пл. №№ … и … от кв…., не е нанесена в кадастралния план емисия 1977-2006 г. От комбинираната скица е установено и това, че възстановената на праводателите на ответника част от имот пл. № … от кв. … представлява новосъздадения имот пл. № …, съответно част от УПИ …-… и УПИ …-… от кв. … съгласно действащия регулационен план на м. „О. к. 1”, одобрен с решение № …по протокол № …/10.12.2001 г. и решение № … по протокол № …/15.04.2012 г. Това се потвърждава и от вещото лице – възстановеният имот е с площ от 1 771 кв. м. съгласно заповед № РД………/22.11.1993 г. и е с площ от 1 909 кв. м. по кадастрален план, заключен в контур А-Б-В-Г-Д-Е-А, както е очертан в комбинираната скица. В действащия регулационен план имот пл. №№ …. и…., създадени със заповед № РД……../22.03.1995 г., не са нанесени. За територията е одобрена кадастрална карта със заповед № РД………/15.07.2010 г., като процесните имоти са с идентификатори ………. и ………….. с площ съответно от 1 056 кв. м. и 1 018 кв. м., като северната им граница е алея с ширина 2.5 метра, а не линията АБ съгласно заповед № РД………/22.03.1995 г.
Въззивният съд обсъдил и представения по делото акт за общинска собственост № …/27.03.1998 г., съставен за част от имот пл. № … от кв. … с площ от 375 кв. м., както и акт за общинска собственост № ………../2003 г. за УПИ ….от кв. …., от който се установява, че имотът не е публична, а е частна общинска собственост. Съдът обсъдил и отбелязването в графа 13 на акт за общинска собственост № …./2003 г. за сключена приватизационна сделка, както и договор № …………/19.05.2004 г. и приемо-предавателен протокол към него от 01.06.2004 г., съгласно които общината продала на „Мултиплекс” ЕООД парцел … по сега действащата регулация, като предмет на сделката е терен с граница от юг УПИ …-…., и заключил, че от тези доказателства не се установява твърдението на ответника друго лице, а не Столичната община, да е собственик на процесните имоти.
На последно място въззивният съд приел за неоснователно противопоставеното от ответника в защитата по същество срещу иска правопрекратяващо възражение за придобиване на спорните части по давност за периода от 01.03.1977 г. /когато придобил по дарение имот пл. № … от кв. …/ до одобряване на кадастралната карта през 2010 г.
Въз основа на всичко изложено въззивният съд заключил, че ищецът е установил по реда на пълното и главно доказване кумулативните предпоставки на предявения иск, който правилно е квалифициран от районния съд по чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49/13.06.2014 г./
Въззивният съд приел за неоснователно оплакването на ответника за произнасяне от първоинстанционния съд по непредявен иск. Намерил за неоснователно твърдението във въззивната жалба, че в исковата молба се съдържат три отделни искания – за установяване правото на собственост на ищеца към момента на заснемане на кадастралната основа на регулационен план /неизвестно кога/, към момента на одобряване на кадастралната карта на 15.07.2010 г. и към момента на одобряване на действащия регулационен план – 10.12.2001 г., но нито в исковата молба, нито в уточнението се съдържало искане за установяване правото на собственост към момента на постановяване на съдебното решение; и макар да не е предявен положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, съдът постановил решение, с което признал за установено, че ищецът е собственик на процесните части от имотите на ответника към настоящия момент, т. е. уважил е непредявен положителен установителен иск за собственост. За да отхвърли тези твърдения, въззивният съд се позовал на разясненията, дадени с ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, което намерил за приложимо по настоящото дело.
В касационната жалба, както и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът излага на първо място довод за недопустимост на постановеното решение по съображенията, поддържани и във въззивната инстанция.
Не съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, което да наложи допускане на касационната жалба до разглеждане по същество.
Не е налице произнасяне по непредявен иск.
В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на част от недвижим имот, която е останала след възстановяването в полза на праводателите на ответника на площ от 1 770 кв. м. от имот пл. № … от кв. …, одържавен през 1949 г. по реда на ЗОЕГПНС /отм./. Със заповед № РД……/22.03.1995 г. възстановената част е обособена в нов имот пл. № 1а от кв. 6, а останалата невъзстановена част, която е предмет на спора, съставлява имот пл. № … от кв. ….. Двата имота са разположени един над друг – собственият на ищеца имот е северният, а имотът на ответника е южният. Обособяването на имотите е извършено чрез разделянето на одържавения имот на два нови по линията АБ на скицата, приложена към заповедта. Твърди се в исковата молба, че в одобрения през 2001 г. регулационен план притежаваният от ищеца имот пл. № … от кв. … не е нанесен като самостоятелен, а е отразен като част от имотите пл. №№ …. и …. от кв. ….., образувани от придобития от ответника имот пл. № … от кв. …. по предходния план. В кадастралната карта, одобрена през 2010 г., отразяването също не съответства с правата на собственост.
В съответствие с така изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, ищецът е формулирал и искането си до съда – да се установи спрямо ответника, че към момента на заснемане на кадастралната основа на действащия регулационен план от 2001 г., както и към момента на заснемане на кадастралната карта през 2010 г. имот пл. № … от кв. … не е отразен изобщо, а на негово място неправилно са нанесени границите на имоти пл. №№ ….. и …., при което имотът е нанесен като част от съседните му имоти, собственост на ответника, с идентификатори ………. и ………….; формулирано е и искане да се признае за установено, че както към датата на одобряване на действащия регулационен план, така и към датата на одобряване на действащата кадастрална карта ищецът е собственик на реални части от имоти пл. №№ ………. и ………….. с площ съответно от 200 и 226 кв. м., при посочени граници.
При това изложение на фактическите обстоятелства и така формулираното искане, дадената от съда правна квалификация на предявения иск като такъв по чл. 54, ал. 2 ЗКИР съответства напълно на правната същност на иска за поправяне на непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри. Както е изяснено в ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, искът с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР е положителен установителен иск за собственост, който съдържа две части – установяване принадлежността на правото на собственост и установяване наличието на допусната в кадастралната карта грешка или непълнота. В първата си част този иск е идентичен с положителния установителен иск за право на собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, поради което правилно ищецът е бил признат за собственик на претендираните реални части от имот пл. № … от кв. …., които погрешно са заснети като части от имотите на ответника, а тъй като имотите се намират в урегулирана територия, правилно спорните части са индивидуализирани чрез посочването им като части от урегулираните поземлени имоти на ответника. Що се отнася до втората част на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР – установяване на допусната в кадастралната карта грешка или непълнота, диспозитивът на съдебния акт е формулиран непрецизно, като не е записано, че собственият на ищеца имот неправилно е заснет като част от съседни имоти. Липсата на това пояснение обаче се преодолява чрез препращането в диспозитива на решението към изготвената по делото комбинирана скица, от което следва да се заключи, че произнасянето е именно по иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, какъвто е и предявеният от ищеца. Пропускът да се посочи, че скицата е неразделна част от решението, не опорочава същото – достатъчно е позоваването на нея в диспозитива на съдебния акт.
В ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС е разяснено и това, че установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, по принцип е към момента на предявяване на иска, респективно – на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество. В съответствие с тези указания правилно съдът е установил правата на ищеца към посочения релевантен момент.
Съдебната практика, на която касаторът се позовава: решение № 216 от 24.11.2015 г. по гр. д. № 1277/2014 г. на ВКС, І-во г. о., решение № 1022 от 17.03.2010 г. по гр. д. № 552/2009 г. на ВКС, І-во г. о. и решение № 139 от 14.03.2018 г. по гр. д. № 456/2017 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., не съдържа разрешения, различни от тези в посочения тълкувателен акт, с отбелязване на факта, че второто решение, което е прието преди ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, квалифицира иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР, като такъв за право на собственост към минал момент и приема иска по чл. 108 ЗС за недопустим преди провеждане на специалния иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР /сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР/, за разлика от приетото в тълкувателния акт, на който въззивното решение съответства.
С оглед изложеното основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.
Не е налице и поддържаното на второ място основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.
В разглеждания случай тези предпоставки не са налице. При аргументация на поддържаното основание касаторът е изложил доводи за произнасяне от въззивния съд извън рамките на фактическите твърдения и доказвания от страна на ищеца по отношение на придобивното основание за собственост и доказване на правото, защото е приел, че ищецът е доказал своите права на собственост на основание акт за общинска собственост № …. от 1998 г., на който ищецът нито в един момент не се позовава; напротив, видно е от събраните доказателства, че ищецът се е разпоредил с имота, предмет на този акт, в полза на трето лице. Това са твърдения за пороци на обжалвания съдебен акт, произтичащи от нарушения на процесуални норми и необоснованост на фактическите и правни изводи при обосноваване принадлежността на претендираното от ищеца право на собственост и по съществото си са доводи за неправилност на решението като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване, предвид посоченото разграничение между очевидната неправилност като основание за достъп до касация и неправилността на решението като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 7052/09.11.2018 г. по в. гр. д. № 8710/2018 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІІ-ти „б” въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: