О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
гр. София, 03.07.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1927 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 26.11.2014 год. по гр. д. № 706/2014 год. Софийският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 6.08.2010 год. по гр. д. № 162/2009 год. на Свогенския районен съд в частта, в която е отхвърлен предявения от З. И. Л., Д. П. Л., И. П. Л. и П. П. Л. срещу Д. Д. Л. и С. С. Л. установителен иск за собственост на ? ид. ч. от поземлен имот с площ 1 366 кв. м., попадащ в границите на околовръстния строителен полигон на [населено място], махала „Р.”, одобрен през 1987 год., при граници: С. Г. от две страни, Л. Л. и Л. К., и при граници по скица: път, Л. Л. и Л. К. и в частта за разноските и вместо това постановил друго, с което уважил този иск, като признал за установено по отношение на Д. и С. Л., че ищците са собственици на ? ид. ч. от горния имот на основание наследяване.
Със същото въззивно решение е отменено изцяло първоинстанционното решение от 20.05.2014 год. по същото първоинстанционно гр. д. № 162/2009 год. на Свогенския районен съд и вместо това е постановено друго, с което са осъдени, на основание чл. 108 ЗС К. С. Х. и И. Г. Х. да предадат на З. И. Л., Д. П. Л., И. П. Л. и П. П. Л. ? ид. ч. от описания процесен имот и всички ответници са осъдени да заплатят на ищците направените по делото разноски в размер на 1 983.03 лв.
Въззивното решение се обжалва с касационни жалби в срок от ответниците по исковете К. С. Х. и И. Г. Х., чрез пълномощника им адвокат М. В., и Д. Д. Л. и С. С. Л., чрез пълномощника им адв. Н. С., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искат неговата отмяна и вместо това исковете против тях бъдат отхвърлени. Претендират присъждане на направените разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите Х. поддържат наличието на основанието чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Считат, че по релевантните за извода на съда процесуалноправни въпроси относно доказателствената тежест при предявен установителен иск за собственост, начина за идентификация на недижим имот, за който се претендира право на собственост, доказателствената сила на констативния нотариален акт и доказателствената тежест при оспорването му, възможността да се събират нови доказателства във въззивното производство при липса на предпоставките на чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК и при липса на указания в тази насока при първата касация произнасянето на въззивния съд е в противоречие с цитираната и представена съдебна практика – решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК/с изкл. Р 123 по гр. д. № 3394/2007 год. ІІІ г. о./ и ТР № 11 от 21.03.13 год. по т. д. № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС.
Формулираният в представения от тези касатори отговор на касационната жалба на Д. и С. Л. въпрос като уточнение на такъв в изложението им е извън срока за обжалване на решението, поради което и не следва да се има предвид.
В изложението на касаторите Л. се релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправните въпроси относно обсъждане в мотивите на въззивното решение на събраните доказателства и излагане на съображения кои се кредитират и кои не за обосноваване на направените изводи, като считат, че процедирането на въззивния съд е в противоречие със задължителната съдебна практика – Р 381 по гр. д. № 756/10 год. І г. о., Р 108 по гр. д. № 1814/09 год. ІV г.о., Р 241 по гр. д. № 3194/13 год. І г. о. Поставен е и въпросът: Следва ли ищците по иск за собственост да се легитимират като собственици с писмени доказателства, по който се поддържа да е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с представяне на съдебна практика – решения на съдилища, без данни да са влезли в сила. Поддържа се и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по последния въпрос, свързан с установяване правото на собственост с писмени доказателства и възможността да се допълва съдържание на писмен документ със свидетелски показания.
Ищците, чрез адв. Ан. П., в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по изложените съображения за неотносимост на поставените въпроси и приложената съдебна практика. Поддържа и становище за неоснователност на жалбите, като претендират заплащане на направените разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да отмени и двете първоинстанционни решения, с които са били отхвърлени предявените обективно и субективно съединени искове по чл. 124 ГПК и чл. 108 ЗС и вместо това да постанови друго, с което уважил същите, въззивният съд приел, че ищците са собственици на половината от спорния имот на основание наследяване от бащата на техния наследодател П. Л. и ответника Д. Л. – Д. Л. Д., починал през 1970 год. Последният е бил собственик на имота на основание упражнявано непрекъснато, явно и спокойно владение върху реална част от по-голям имот в същата местност, считано от 1949 год. до смъртта му, поради което и при приложение на параграф 4 ПП на ЗС е придобил собствеността с десетгодишно давностно владение към 1961 год. Изводът за наследствения характер на имота е обоснован с показанията на свидетелката М. И., кореспондиращи и със записванията през 1949 год. на имот /ливада/ от 2.8 дка в [населено място], м. „Д.” на името на братята С. и Д. Л..
Въз основа на събраните свидетелски показания въззивният съд приел за успешно проведено оспорването на констатациите на констативния нотариален акт от 2006 год., с който са се снабдили ответниците Д. и С. Л.. При наследственото правоприемство сънаследникът, който ползва целия имот, владее само своята наследствена част, а по отношение на останалите е държател и за да ги придобие по давност следва да установи наличието на недвусмислени действия, отричащи правата на другите сънаследници. Доказателства в тази насока не са представени по делото от ответниците Л., поради което и доказателствената сила на нотариалния им акт е оборена за спорната ? ид. ч., собственост по наследство на наследодателя на ищците П. Д.. Съдът се е позовал на ТР № 1/6.08.12 год. ОСГК на ВКС/.
С оглед на това разпоредителната сделка между ответниците от 2008 год. няма прехвърлително действие по отношение на спорната ? ид. ч., която ответниците Х. владеят без основание, поради което и съдът уважил предявеният срещу тях ревандикационен иск за нея.
Следователно, решаващото съображение за изхода на спора е приетия от въззивния съд фактически извод за наследствения характер на имота, собственост на бащата на двамата братя П. и Д. Д., който е обоснован от преценката на събраните по делото доказателства, в т. ч. свидетелските показания, както и произнасянето по въпроса за липсата на предпоставките на придобивната давност, като придобивен способ при владение на наследствен имот от един от сънаследниците, което е в съответствие с разясненията в ТР № 1/2012 год. – изменението на основанието на владението следва да достигне до знанието на останалите съсобственици в хипотезата на наследяване и придобиване по давност на сънаследствен имот, както и на правото на наследниците да се позоват на давностно владение на наследодателя, съгласно ТР № 4/12 год. ОСГК на ВКС. В този смисъл е и приетото в обжалваното решение въз основа на преценката на съда на събраните доказателства за липса на субективния елемент на твърдяната от ответниците придобивна давност, което е обосновало и извод за неоснователност на възражението им. Оплакванията на касаторите касаят преценката на съда на фактите по делото относно наследствения характер на имота, което представлява касационно основание за неправилност на решението и не може да се обсъжда в настоящето производство, както и не може да обоснове наличие на основание за допускане на касацията въз основа на формулираните в тази връзка от касаторите въпроси.
Произнасянето по въпроса за доказателствената тежест при предявен иск за собственост, както и този за доказателствената сила на констативния нотариален акт не са произнесени в обжалваното решение в противоречие с представената съдебна практика, поради което и не могат да обосноват основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съдът е приел, че ищците са доказали наличието на изискуемия срок на давностно владение в лицето на общия наследодател към датата на неговата смърт, което обосновава включване в наследството на правото на позоваване на този придобивен способ от страна на наследниците му, съгласно разясненията в ТР № 4/2012 год. При снабдяването на един от тях с констативен нотариален акт за собственост в съответствие с разясненията в ТР № 11/13 год. е приетото, че този нотариален акт не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, както и приетото, че въз основа на събраните доказателства ищците са успели да оспорят признатото с този акт право на собственост върху тяхната идеална част от имота, принадлежала по наследство на техния наследодател П. Д..
Горното обосновава извод за неотносимостта на поставения в изложението на касаторите Л. въпрос за установяване на претендираното право на собственост с писмени доказателства.
По въпросите, касаещи допускане и събиране на доказателства във въззивното производство при липса на предпоставките по чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК и при липса на такива указания при първата касация, настоящият състав счита, че така поставени същите представляват оплаквания за допуснати процесуални нарушения във въззивното производство, а не процесуалноправни въпроси, които да са обусловили изводите на въззивния съд за основателността на предявените искове за собственост. От данните по делото е видно, че в хода на въззивното производство неколкократно са давани указания от съда за уточняване на обстоятелствата, на които се основават предявените искове, постановено е и определение от 3.06.2013 год. по гр. д. № 298/2013 год. на въззивния съд, с което е допълнен доклада по делото при констатацията на въззивния съд за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения и съответно е допуснато събиране на доказателства за изясняване на обстоятелствата по делото, част от които са поискани още с исковата молба, респ. въззивният съд се е позовал на чл. 266, ал. 3 ГПК. Поради това е налице и едно от изключенията за събиране на доказателства във въззивното производство, като изложените от касаторите доводи под формата на поставени въпроси в изложението представляват по същността си оплаквания за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд, но не и правни въпроси, които да са обусловили изхода на делото. Затова и същите не могат да обосноват и основание за допускане на касационно обжалване.
По тези съображения се налага извод за липса на релевираните от касаторите основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. С оглед този изход в настоящето производство касаторите следва да понесат направените от ищците в него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., съгласно представения към отговора им договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 486 от 26.11.2014 год. по гр. д. № 706/2014 год. по описа на Софийския окръжен съд по подадената от К. С. Х. и И. Г. Х., чрез пълномощника им адвокат М. В., и Д. Д. Л. и С. С. Л., чрез пълномощника им адв. Н. С., касационни жалби против него.
Осъжда К. С. Х. и И. Г. Х., със съдебен адрес [населено място], [улица], вх. А, ет. 3, офис 17, адв. М. В., и Д. Д. Л. и С. С. Л., двамата от [населено място], [улица], № 6 да заплатят общо на З. И. Л., Д. П. Л., И. П. Л. и П. П. Л. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] разноски за настоящето производство в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: