О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
София, 13,07, 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 12.07. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №195/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2,във вр. с ал.1,т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „Х” Е. гр. С., чрез адвокат Б, с вх. №9686/04.11.2009 год. на ВКС срещу определение от №581 от 09.10.2009 год. по ч.т.д. №548/2009 год. на ВКС, ІІ Т. О., с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба срещу определение №160 от 16.02.2009 год. по ч.гр.д. №271/2009 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 3 състав, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение №160 от 16.02.2009 год. по ч.гр.д. №798/26.11.2008 год. по ч.гр.д. №00798/2008 год. на Софийския градски съд, І БС, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск с цена 162 281.42 лв., който ще бъде предявен от „Р” Е. гр. С. срещу настоящия частен жалбоподател, чрез налагане запор върху посочената му банкова сметка в „ОББ” АД клон „И”. С обжалваното определение съставът на ІІ Т. О. е приел, че частната касационна жалба на „Х” Е. гр. С. е процесуално недопустима, защото производството, с което съдът се произнася по исканото обезпечение, е двуинстанционно.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Навежда довода, че нормата на чл.274, ал.3 ГПК няма аналог в отменения ГПК, поради което на следва да намери приложение ТР №1-2001-ОСГК.наличие на всички основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 във вр. с чл.62 , ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационен контрол/чл.274, ал.2 във вр. с ал.1,т.1 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно съставът на ВКС, ІІТ. О. е приел, че определението на съда по обезпечение на бъдещ иск/ чл.390, ал.1 ГПК/ подлежи на двуинстанционно разглеждане. ВКС се произнася по постановените определения по обезпечение на иска/ чл.396, 1 ГПК/, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки/чл.402, ал.2 ГПК/ само когато са постановени за първи път от въззивния съд, а не и при произнасянето му като втора инстанция по частни жалби срещу определения на първоинстанционния съд. С тези определения съдът не се произнася по същество на други производства по смисъла на чл.274, ал.3,т.2 ГПК, защото те имат привременен съпътсващ характер. Обезпечението на иска е средство за защита срещу евентуално осуетяване на съдебната защита на съдебно потвърденото или срещу съдебно отречено право. Правилно с обжалваното определение е прието, че характерът на това производство не е променен с влизане в сила на ГПК/ ДВ бр.59/20.VІІ.2007 год., поради което т.6 на ТР №1-2001 год. на ОС на ГК и ТК не е загубило сила. Прокламираното с нея двуинстанционно разглеждане на посочените по-горе определения на основание чл. 130, ал.2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната власт.
С нормата на чл.274, ал.3 ГПК изчерпателно са посочени определенията, които подлежат на касационно обжалване. По изложените по-горе съображения определенията на съда по обезпечение на иска, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки, не са сред тях, поради което правилно подадената частна касационна жалба от „Х” Е. гр. С. е оставена без разглеждане.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната касационна жалба на „Х” Е. гр. С. срещу определение от №581 от 09.10.2009 год. по ч.т.д. №548/2009 год. на ВКС, ІІ Т. О.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ze:12.0pt’>