1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
гр.София, 08.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седми юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2215/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Д. Д. срещу определение на Хасковски окръжен съд № 262 от 30.03.2017 г. по ч.гр.д.№ 190/ 2017 г, с което е потвърдено определение на Свиленградски районен съд от 22.02.2017 г. по гр.д.№ 91/ 2017 г. за прекратяване на производството по делото пред сезирания съд и изпращането му по подсъдност на Самоковски районен съд.
Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд неправилно счел регистрираният настоящ адрес на детето за релевантно обстоятелството при предявяване на молба по чл.127 СК. Счита, че по силата на чл.90 ал.2 ЗГР настоящия адрес на дете на родители с различни местожителства е настоящият адрес на майката, а в случая той е в [населено място]. Поради това съдът в този град е местно компетентен да разгледа спора между родителите по чл.127 СК, а като приел обратното, въззивният съд постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено. Като основание за допускане на това определение до касационен контрол жалбоподателката повдига правния въпрос (уточнен при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС) кой е настоящият адрес на дете на родители, които имат различно местожителство – декларираният пред администрацията или този, който е избрала майката. Счита, че въпросът e от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускането на обжалваното определение до касационен контрол.
Пред Свиленградски районен съд производството е образувано по молба, подадена от А. Д. Д. срещу М. М. П., заявен е за разрешаване спор по чл.127 СК. Твърденията са, че страните по делото са родители на малолетната Б. М. П., [дата на раждане] Живели са както в Свиленград, така и в Самоков, но след 18.11.2016 г. се разделили и А. Д. живее и работи в Свиленград, а М. П. – в [населено място], където е и детето. С определение от 23.02.2017 г. сезираният съд, след служебно направена справка в НБД „Население”, е установил, че настоящият адрес на детето е в Самоков. Приел, че съгласно чл.127 ал.2 СК именно съдът по настоящия адрес на детето е компетентен да разгледа спора между родителите за личните отношения с него, поради което производството е прекратено и делото е изпратено на Самоковски районен съд. По частна жалба на молителката, с обжалваното в настоящето производство определение, състав на Хасковски окръжен съд, потвърдил първоинстанционния съдебен акт по съображения, че от момента на раждане на детето до подаване на молбата то е имало само един настоящ адрес – в [населено място].
С оглед тези мотиви на въззивната инстанция, поставеният като основание за допускане на касационното обжалване правен въпрос е релевантен. Той обаче няма претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, защото практиката по прилагането му е установена (вж. определение по ч.гр.д.№ 1956/ 2013 г., ІV г.о.) и не се нуждае от осъвременяване или промяна. Настоящият адрес на новородено дете е този на родителите му, а ако те са различни, това е адресът на майката, съгласно чл.90 ал.2 ЗГР. Тази разпоредба има значение за гражданската регистрация към момента на раждането, но не и за определяне на местната подсъдност по спорове по чл.127 СК. Релевантно за определяне на компетентния съд е определението по пар.1 т.15 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето, според което настоящ адрес на дете е адресът, на който то пребивава. Формалният акт на адресна регистрация не е от значение, тя може да съвпада с пребиваването на детето, но регистрацията може и да е извършена едностранно от който и да е от родителите, без фактически да е променено обичайното местопребиваване детето. При спор за местна съдебна компетентност се преценява къде е било фактическото пребиваване на детето, а това е мястото, където е неговата обичайна среда на живот. Административните действия на родителите, с които те декларират един или друг настоящ адрес на детето, не могат да имат значение за определянето на местно компетентния съд, който да разгледа спора между тях относно упражняването на родителските права. Още по малко такова значение би могло да има обстоятелството, че единият от родителите е упражнил правото си на избор на различен настоящ адрес от този, на който е живеел преимуществено с детето.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Хасковски окръжен съд № 262 от 30.03.2017 г. по ч.гр.д.№ 190/ 2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: