О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
гр.София, 09.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шести април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 216/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 вр. ал.1 т.1 от ГПК.
Образувано е частна жалба на Т. Д. Н., П. Г. Ц., Н. Д. Н., И. В. Н., Д. М. М., Н. И. М., М. И. М., М. Ц. М., К. Ц. М., Н. М. Н., М. Ц. М., Н. Й. М. – Х., Н. Й. Н., М. И. С., Г. Й. М., В. Н. П., Г. И. П., Р. И. П., Е. З. М., К. П. Б., Д. Х. Н. и В. Н. Н. срещу определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. № 21 от 20.01.2012 г. по гр.д.№ 996/ 2011 г., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на частните жалбоподатели срещу въззивно решение № 154 от 16.03.2011 г. по гр.д.№ 1070/ 2010 г. на Софийски окръжен съд. Прието е, че цената на исковете, по които е постановен актът на окръжния съд, е под 5 000 лв, а въззивно решение по искове с такава цена не подлежи на касационно обжалване.
Жалбоподателите поддържат, че определението е неправилно, тъй като делото е образувано през 2005 г., при действието на отменения ГПК, който не съдържа предвидените в действащия кодекс ограничения за касационно обжалване. Поради това считат, че не е имало основание касационната им жалба да бъде оставена без разглеждане и молят определението, с което това е сторено, да бъде отменено.
Ответната по частната жалба страна – [фирма] – не взема становище.
Съдът намира частната жалба за допустима, обаче разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
С обжалваното по касационен ред въззивно решение са отхвърлени предявените от частните жалбоподатели искове за връщане на наета вещ след прекратяване на наемен договор (по който месечната наемна цена е била в размер 408 лв) и за заплащане на обезщетение за ползване на имота след прекратяване на наемния договор и лихва за забава, като всеки от ищците претендира като обезщетение и лихва суми под 5 000 лв. Касационната жалба е подадена на 21.04.2011 г.
Тази жалба не подлежи на разглеждане по същество. След измененията в ДВ бр.100 от 2010 г., правилото на чл.280 ал.2 от ГПК предвижда начална недопустимост на касационното обжалване по отношение на въззивни съдебни актове по граждански дела, образувани по искове с цена под 5 000 лв. В случая, съгласно чл.69 ал.1 т.1 и 5 от ГПК, размерът на цената на всеки от исковете е под 5 000 лв, тъй като искът за връщане на вещ след прекратяване на наемен договор има за размер на цената си сборът от дължимата за една година наемна цена, а исковете за парични вземания имат за размер на цената си търсената сума. Решението, с което съдът разрешава спорове по такива искове, не подлежи на касационно обжалване.
Не може да бъде споделен доводът на касаторите, че жалбата е допустима при условията на отменения ГПК. Съгласно пар.25 от ПЗР на ЗИДГПК (ДВ бр.100 от 2010 г.), висящите производства се довършват по досегашния ред, а висящо пред съответната инстанция е онова производство, което е инициирано от правоимащия преди датата на влизане в сила на ЗИДГПК. Касационни жалби, подадени при действието на чл.280 ал.2 от ГПК след измененията със ЗИДГПК ДВ бр.100 от 2010 г., са недопустими, ако с тях се атакуват решения по граждански дела с размер на цената на иска до 5 000 лв. Частната жалба срещу определението, в което са направени идентични правни изводи, е неоснователна и не следва да бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. № 21 от 20.01.2012 г. по гр.д.№ 996/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: