3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
С., 09,04,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 592/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. В. К. от [населено място] против решение №187 от 08.04.2011 г. по гр.д. № 139/2011г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът К. е заявила, че „претендираните касационни основания са нарушения на материалния закон”. Проследила е правния спор и е обсъдила приетото от съда. Поставила е въпроса – „какво е правното значение на вписването в записа на заповед при името на поемателя на банковата сметка, по която да се извърши плащането и която има за титуляр лице различно от поемателя”.Страната е посочила, че на този въпрос имало много отговори, поради което се налагало допускане на касационно обжалване.Развити са подробно оплаквания за неправилност на решението, буквално възпроизведени от касационната жалба и е поставен въпроса – „когато възражението за унищожаемост е направено посредством иск за оспорване на вземане, за което е издаден изпълнителен лист въз основа на извънсъдебно основание по отменения ГПК.. коя от двете разпоредби се прилага чл.32, ал.2 или ал.3 ЗЗД…”Страната е изложила своето разбиране по поставения въпрос като е направила заключение, че и този въпрос нямал подразбиращ се отговор, което налагало допускане до касационно обжалване.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставените въпроси,дори и да се приемат за релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, обосновават само общото основание за допускане на касационно обжалване. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то касаторът следва да обоснове, че конкретно формулирания правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждането на текста на нормата, нито заявеното, че практиката на ВКС не съдържала отговори на поставените въпроси. Твърденията и доводите за необоснованост и неправилност на решението, както и обсъждане правилността на изводите на състава са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК и са относими към общите оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Пловдивски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №187 от 08.04.2011 г. по гр.д. № 139/2011г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: