О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.287
гр. София,13.06.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на девети юни, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№930 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение №8 от 12.01.2016 г. по в.гр.д.№1074/15 г. на СОС, с което е потвърдено решение №224 от 16.10.2015 г. по гр.д.№144/2014 г. на РС Ботевград в частта му, с характер на определение, с която е прекратено производството по делото по отношение на предявените на основание чл.225, ал.1 от ГПК искове от [фирма] срещу „К. Ф. Д. П. льо К. Екстериор СА” за установяване, че не дължи сумата от 16 643.68 лв., изплатено от ответника застрахователно обезщетение и 3 715.45 лв. лихва и срещу [фирма] за заплащане на сумата от 5 483.32 лв., остатък от дължима цена по фактура от 17.02.2011 г. за продадено брашно, ведно със законната лихва от 30.06.2014 г. до окончателното изплащане.
В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като е приложено и изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с поставени в него въпроси, които според жалбоподателя обосновават допускането на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата „К. Ф. Д. П. льо К. Екстериор СА” заявява становище за неоснователност на жалбата.
Ответникът ТИ-ВИ-67” О. не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото намира, че макар да е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, частната касационна жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
В случая производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от „К. Ф. Д. П. льо К. Екстериор СА” срещу [фирма] искове по чл.422 от ГПК, вр. чл.213 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване на дължимостта на сумата от 16 643.68 лв., изплатено от ответника застрахователно обезщетение и 3 715.45 лв. лихва, като в хода на делото, [фирма] – конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца, е предявило искове срещу главните страни, както следва: срещу „К. Ф. Д. П. льо К. Екстериор СА” за установяване, че не дължи сумата от 16 643.68 лв., изплатено от ответника застрахователно обезщетение и 3 715.45 лв. лихва и срещу [фирма] за заплащане на сумата от 5 483.32 лв., остатък от дължима цена по фактура от 17.02.2011 г. за продадено брашно, ведно със законната лихва от 30.06.2014 г. до окончателното изплащане.
Т.е. предявени са искове за вземания – главница и лихва, произтичащи от сключени абсолютни търговски сделки по смисъла на чл.286, ал.2, вр. чл.1, ал.1 от ТЗ, което обстоятелство обуславя търговския характер на делото, а тъй като размерът на цената на всеки от предявените искове е под 20 000 лв., на основание чл.274, ал.4, вр. чл.280, ал.2, т.1 от ГПК, обжалваното определение не подлежи на касационен контрол, независимо от неправилните указания на въззивния съд относно възможността за обжалване на определението, които обаче не могат да породят право, което не е предвидено в закона.
Необжалваемостта на определението обуславя недопустимост на частната касационна жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] срещу определение №8 от 12.01.2016 г. по в.гр.д.№1074/15 г. на СОС.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при ВКС в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.