О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
София, 14.06.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1314 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] против Определение № 1248 от 11.04.2017г. по ч.т.д.№ 1415/2017г. на АС София, с което е потвърдено Разпореждането от 26.01.2017г. на СГС, ТО, VІ-15 състав за връщане на подадената от [фирма] молба вх.№ 166525/23.12.2016г. за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], [населено място] и за прекратяване на образуваното въз основа на нея т.д.№ 9421/2016г. на СГС, ТО, ІV-15 състав.
С частната касационна жалба се иска отмяната на въззивния акт като неправилен. Твърдението е, че документите за отстраняване на указаните нередовности на молбата по чл.625 ТЗ /препис от молбата за длъжника и препис от доказателствата към нея/ адвокатът е депозирал в срок, но погрешно ги е приложил по друго дело на СГС, по което също е пълномощник, поради което следва да се приеме, че указанията са надлежно изпълнени.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на частното касационно обжалване по въпросите: 1/Приложима ли е разпоредбата на чл.62,ал.2, предл.второ ГПК, ако молбата за отстраняване нередовности в молба по чл.625 ТЗ е входирана поради грешка като приложение, но по друго производство, водено от същия процесуален представител. 2/Какъв е способът за доказване на грешното входиране на документи като приложение към молба от един и същи процесуален представител, но по друго дело; 3/ От кой момент по смисъла на чл.64,ал.3 ГПК възниква възможността страната в процеса да иска възстановяване на срокове, в случаите, когато в определените от съда срокове е отстранена нередовност в подадена молба по чл.625 ТЗ, но документите са приложени по друго дело. По всички въпроси посочената допълнителна предпоставка е чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Подадената от [фирма] молба по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] е била оставена без движение с разпореждане от 30.12.2016г. и на молителя са дадени указания в едноседмичен срок да индивидуализира по основание и размер твърденията си, че е кредитор на ответника; да представи препис от молбата по чл.625 ТЗ и приложенията към нея за връчване на ответната страна, както и да представи доказателства за внесена държавна такса 250лв. Указанията са връчени на 12.01.2017г. като още на 04.01.2017г. по делото е представен документ за внасяне на таксата, а на 19.01.2017г. е представена молба с твърдения относно непогасеното и изсикуемо задължение на длъжника по договора за банков кредит. Становище относно дадените указания за представяне на препис от молбата по чл.625 ТЗ и приложенията към нея не е взето до изтичането на седмодневния срок и с разпореждане от 26.01.2017г. молбата е върната поради неизпълнение на указанията по чл.129,ал.2 във вр. с чл.128,т.3 ГПК във вр. с чл.621 ТЗ. На 23.02.2017г. /ведно с частната въззивна жалба/ банката е уточнила „във връзка с разпореждането за връщане на молбата”, че приложение /препис от молбата и доказателствата/ е бил депозирано в съда на 06.01.2017г., по погрешно по друго дело /№ 16057/2015 на СГС, І г.о.,5 състав под вх.№ 1496/06.01.2017г./ и е поискано съдът служебно да изиска за прилагане по тд.№ 9421/2016г. на VІ-15 състав входираната по другото дело молба. Това искане СГС е оставил без уважение и е администрирал частната въззивна жалба.
Съставът на САС е счел частната жалба за неоснователна. Приел е, че представените по делото доказателства не установяват твърденията на жалбоподателя за изпълнение в срок на указанията на съда. Констатирал е, че с частната жалба е представено копие от молба вх.№ 1496 от 06.01.2017г., но тя не касае приложенията към молбата по чл.625 ТЗ, а доказателства по гражданско дело. Обсъдено е, че след като пълномощникът на страните по двете дела е един и същ, той е могъл да изиска по гражданското дело № 16057/2015г. съдебно удостоверение за приложените по него преписи, които поддържа, че са относими по настоящото дело, но в тази насока не се твърдят и не се установяват извършени действия. Обсъдена е и възможността страната да поиска възстановяване на срока.
Неоснователността на искането за допускане на частното касационно обжалване по поставените въпроси пряко произтича от обстоятелството, че те са предпоставени от твърдения на касатора, изрично приети в обжалвания съдебен акт за недоказани в производството – че молбата за отстраняване на нередовностите в искането за откриване на производство по несъстоятелност е била входирана своевременно като приложение, но по друго дело, водено от същия пълномощник. Тезата за „погрешно входиране” на документите, с които страната твърди, че е изпълнила указанията, категорично е приета за неустановена и в хода на въззивното производство посредством представените от частния жалбоподател доказателства. Поради това въпросите са хипотетични и извън контекста, в който са изложените правни доводи на въззивната инстанция. Те не отговарят на изискванията, очертани в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, за да послужат като обща предпоставка за факултативния касационен контрол. Отделен е въпросът и че и допълнителната предпоставка /въведена като т.3 на чл.280,ал.1 ГПК/ не е обоснована.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 1248 от 11.04.2017г. по ч.т.д.№ 1415/2017г. на АС София .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: