Определение №287 от 16.4.2014 по ч.пр. дело №1998/1998 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 287
София, 16.04.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1998 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частната жалба на Г. Б. Б. и Й. Г. Б. – двамата от [населено място], обл. П., чрез процесуалния им представител адв. С. И., против определение № 49 от 5 февруари 2014 г., постановено по гр.д. № 6995 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2013 г., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Б. против решение № 143 от 10 юни 2013 г., постановено по в.гр.д. № 246 по описа на окръжния съд в гр. Перник за 2013 г. В жалбата се поддържа неправилност на обжалваното определение, предвид предявения иск за морални вреди в размер за съпруга от 6000 лева и от 5000 лева за съпругата, поради което общата сума за искането е 11000 лева.
Ответникът [община], представлявана от кмета П. А., чрез адв. Д. Д., в отговор на частната жалба излага доводи за нейната неоснователност.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С обжалваното определение състав на касационният съд оставя касационната жалба срещу въззивното решение без разглеждане, тъй като приетите за разглеждане искове са с цена под 5000 лева.
Частната жалба е частично основателна.
Според исковата молба,предявени са били искове за 1525 лева за намален млеконадой и транспортни разходи, мораторна лихва върху горната сума за периода 20 юни 2010 г. – 18 май 2012 г. в размер на 286 лева, морални вреди за Г. Б. от 6000 лева и за Й. Б. от 5000 лева. Ищците са заплатили дължимата държавна такса за предявените искове така, както са посочени в исковата молба. В отговора на исковата молба общината е посочила предявените искове така, както са заявени в исковата молба. В доклада по делото от 17 август 2012 г. съдът обаче сочи други размери на претенциите за неимуществени вреди – съответно 5000 и 1000 лева. В първото по делото заседание процесуалния представител на ищците изрично заявява, че поддържа исковата молба. В последващо определение от 15 ноември 2012 г. претенциите на ищците за неимуществени вреди са посочени така, както са заявени в исковата молба. Исковете за неимуществени вреди са посочени по същия начин и в писмените бележки пред първата инстанция както на ищците, така и на общината. В първоинстанционното решение обаче съдът е посочил сумите от 5000 и 1000 лева съответно за неимуществени вреди и е отхвърлил искове за тези суми. Първоинстанционното решение е потвърдено от въззивния съд.
Предвид посочените обстоятелства следва да се приеме, че по отношение на предявения от ищеца Б. иск за неимуществени вреди от 6000 лева не е налице пречката за разглеждане на касационната жалба по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. В делото не се съдържат данни цената на този иск да е променяна от ищеца в хода на производството, нито пък е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, изр. второ ГПК, независимо от погрешното отразяване на размера на предявения иск в обжалваното съдебно решение. Затова в частта му по отношение на иска на Б. за неимуществени вреди обжалваното определение следва да се отмени и делото се върне на състава на касационния съд за постановяване на определение по реда на чл. 288 ГПК.
За останалите предявени искове даденото от касационния съд разрешение е правилно. Всеки един от исковете, при определяне на цената им по реда на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, е заявен за сума под прага, определен с чл. 280, ал. 2 ГПК за допустимост на касационното обжалване. Затова в частта на определението по тези искове то следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 49 от 5 февруари 2014 г., постановено по гр.д. № 6995 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2013 г. в частта му, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Г. Б. Б. против решение № 143 от 10 юни 2013 г., постановено по в.гр.д. № 246 по описа на окръжния съд в гр. Перник за 2013 г., и е прекратено производството по делото в частта му по предявения от Г. Б. Б. иск против [община] за заплащане на неимуществени вреди от 6000 лева, заедно със законната лихва от предявяването на иска, и в тази част ВРЪЩА делото на състава на трето гражданско отделение на ВКС за произнасяне в производството по чл. 288 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 49 от 5 февруари 2014 г., постановено по гр.д. № 6995 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2013 г. в останалата му част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top