О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
С., 16.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова
при секретаря ……………………………… и с участието на
прокурора…………………………….., като изслуша докладваното
от съдията Емил Марков т. дело № 113 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда па чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 17531/29.XI.2016 г. на З. Д. З. и А. К. Ж. – двамата от [населено място], подадена против решение № 1952 на Софийския апелативен съд, ТК, 8-и с-в, от 20.Х.2016 г., постановено по т. д. № 3312/2016 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанциопното решение № 3695/4.V.2016 г. на СГС, ГК, с-в 1-4 по гр, дело № 12610/2013 г. С последното, като неоснователни и недоказани, са били отхвърлени исковете на настоящите двама касатори срещу ответната [фирма]-С. с предмет признаването за установено, че в патримониума й не съществува ипотечно право по договор за учредяване на ипотека, вписан в Службата по вписвания с Акт № 124, дело № 38560/2005 г.
Оплакванията на двамата касатори са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените превила. Поради това те претендират касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да се признаело за установено по отношение на ответната кредитна институция, че ипотечното й право по процесния договор за учредяване на договорна ипотека, вписан в Службата по вписвания с Акт № 124, т. XL, дело № 38560/2005 г., не съществува, както и да им бъдат присъдени всички направени от тях разноски по водете на делото.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към съвместната касационната жалба, нейните двама податели обосновават приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че е атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в две, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения – Р. № 147/23.VII.2012 г. на Ш-то г.о. по гр. дело № 627/2011 г.; Р. № 171/8.X..2011 г. на I-во т.о. по т. д. № 788/2011 г., но също и в Р. № 406/4.VII.2003 г. на П-ро г.о. по гр. д. № 968/02 г., както и в Опр. № 34/23.1.2009 г. на П-ро т.о. по т. д. № 429/08 г., по следните три материалноправни въпроса: 1./ „Промяната на поети по договора за кредит задължения, на свързаните с тяхното изпълнение модалитети, в това число вида на договора и сроковете за изпълнение, служебно преоформяне от банката на съществуващи просрочия чрез натрупването им към редовната главница, представлява ли обективна новация?“; 2.1 „Налице ли е преструктуриране на съществуващ дълг по договор за кредит, когато се променя вида и размера на задължението, начина и срока за погасяване, договорени са нови съществени условия, отнасящи се до предмета на договора: променен е размерът на главното задължение, като е уговорено формирането на нова главница, включваща натрупаните до момента просрочия – редовни и наказателни лихви и такси?“; 3./ „К. на лихвите представлява ли уговаряне на ново вземане и отразява ли се на действителността на ипотеката?“
Отделно от горното, същите три материалноправни въпроса се явявали и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като при бъдещото произнасяне на ВКС с решение по спора, щяло да се „даде една конкретна гаранция за реално осъществяване на конституционно установеното право на защита и съответно ще се допринесе за развитието на правото и точното прилагане на законовите норми според истинския им и разумен смисъл“.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация [фирма]-С. писмено е възразила чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на дължимото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултеко възнаграждение. Инвокирани са доводи, че „поставените въпроси не са формулирани така, че по тях да е налице произнасяне на съда по обжалваното решение, както и че в съвкупността си те са произволна интерпретация на двамата касатори, тъй като САС „не е достигал до извод, че било налице „ служебно преоформяне от банката на съществуващи просрочия „.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата съвместна касационна жалба на З. Д. З. и А. К. Ж. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.II.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правите изводи на съда по това дело.
В процесния случай, за да потвърди решението на първостепенния съд, въззивиата инстанция е приела, че е „ирелевантно за изхода на делото“ по спора, въведен с претенцията по чл. 107 ЗЗД за несъществуване на ипотечно право в полза на ответната банка, „обстоятелството дали кредитополучателят е поел с четирите последващи анекса към договора за банков кредит допълнителни задължения към банката“. В частност, констатирано е било, че ако тези допълнителни уговорки са по-неблагоприятни за ипотекарните длъжници /т.е. за настоящите двама касатори – бел. на ВКС/, те не биха могли да ги обвържат, но това не обуславя новиране на първоначалното задължение, респ. – прекратяване на учреденото ипотечно право на основание чл. 107, ал. 1, изр. 2-ро ЗЗД, а в този смисъл „неотносимо за настоящия казус“ е и обстоятелство съставени ли са били към Анекс № 4 нови погасителни планове. При тези данни по делото в случая по необходимост се налага извод, че нито един от трите, формулирани в изложението на касаторите по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата им, материалноправни въпроса няма качеството на такъв, който да е бил от значение за изхода на делото. Ето защо, при липсата на главното основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от двете релевирани допълнителни предпоставки за неговото приложното поле: по т. 1 или по т. 3 на същия законов текст.
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и предвид направеното от ответната по касация кредитна институция изрично искане за това, двамата касатори ще следва да бъдат осъдени – на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК – да й заплатят общо дължимо юрисконсултеко възнаграждение в размер на 2 197.50 лв. (две хиляди сто деветдесет и седем лева и петдесет стотинки), която сума е определена в съответствие с правилата на чл. 9, ал. 2-във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.VII.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията им към датата на писмения отговор на банката по касационната жалба, депозиран тю реда на чл. 287, ал. 1 ГПК/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1952 на Софийския апелативен съд, ГК. 8-и с-в, от 20.Х.2016 г., постановено по т. дело № 3312/2016 г.
ОСЪЖДА касаторитс З. Д. З., ЕГН [ЕГН] и А. К. Ж., ЕГН [ЕГН] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 и АЛ. 8 ГПК – двамата от [населено място], [улица], да заплатят ОБЩО на ответната по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], Район „В.“, [улица], СУМА в размер на 2 197.50 лв. (две хиляди сто деветдесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2