О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
София, 18.03.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 898 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от /фирма/ гр.Г. чрез адв.Н. С. срещу решение № 241 от 30.11.15г.по в.гр.дело № 332/15г.на Габровския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 312 от 18.09.15г.по гр.дело № 1081/15г.на Габровския районен съд в обжалваната част.С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1- т.3 КТ,предявени от П. Т. П..
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК.Не е приложена съдебна практика.
В отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответницата по касационната жалба П. П. счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ПК за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 27 от 19.03.15г.на директора на /фирма/,с която е прекратено трудовото правоотношение с П. П.,на длъжност”библиотекар”,на основание чл.325 ал.1 т.2 КТ,считано от 19.03.15г.,е незаконосъобразна. Прието е,че с влязло в сила решение на РС-Габрово по гр.дело № 2485/14г.служителката е възстановена на работа. Д. срок,в който е следвало да се яви на работа, е започнал да тече на 19.03.15г.,когато лично е получила съобщението по чл.345 ал.1 КТ и е изтекъл на 2.04.15г.Ищцата се е явила да заеме длъжността на 1.04.15г.,т.е.преди изтичане на срока.Ето защо е направен извод,че не е налице приложеното основание за уволнение.Изложени са съображения за неоснователност на възражението на ответника,че ищцата е узнала за решението за възстановяване на работа на 4.03.15,когато е връчено съобщение по чл.345 ал.1 КТ при отказ на пълномощника й адв.Н., посочен във въззивното производство като съдебен адрес.Съдът е приел,че правилата за връчване на съобщения по ГПК на пълномощник по делото,посочен и като съдебен адрес,са относими към съдопроизводствените действия по време на исковия процес.Съобщението по чл.345 ал.1 КТ не следва да бъде връчено на процесуалният пълномощник на възстановения на работа,който не е изрично упълномощен да го получи и съответно е отказал да стори това.
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. В изложението не е формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото,който да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС или разрешаван противоречиво от съдилищата. Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.След като в случая не е формулиран правен въпрос,разрешен от въззивния съд,не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС.
Не е налице и основанието за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.Релевантният за спора въпрос: следва ли да се зачете за редовно връчването на ищцата на съобщение по чл.345 КТ чрез пълномощник или съдебен адресат на същата не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.По въпроса за началния момент,от който тече срокът по чл.345 ал.1 КТ практиката е уеднаквена с постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС/р.298 от 28.04.10г.по гр.д.№ 3972/08г.на ІV г.о.; р.440 от 10.06.10г.по гр.д.№ 537/09г.на ІV г.о.;р.361 от 21.12.12г.по гр.д.№ 105/12г.на ІІІг.о; р.264 от 27.06.11г.по гр.д.№ 1467/10г.на ІІІ г.о./,като е прието,че срокът по чл.345 ал.1 КТ започва да тече от получаване на изпратеното от първоинстанционния съд съобщение след влизане в сила на решението за възстановяване на работа,ако не изпратено такова съобщение – от момента,в който работникът несъмнено е узнал за влязлото в сила решение.Изпращането на съобщение от съда е не само с цел да се уведоми работника за правата му,но и да се постави началото на срока по чл.345 ал.1 КТ,т.е.да се установи по категоричен начин ,че работникът е узнал,че е възстановен на работа.В решение № 440 от 10.06.10г.по гр.дело № 537/09г.е посочено,че правилата за връчване на съобщения по ГПК чрез пълномощник по делото са относими към съдопроизводствените действия по време на висящия исков процес. След влизане на решението в сила, пълномощията на адвоката по делото са прекратени, поради което чрез него не могат да бъдат връчвани съобщения до страната, нито да се презумира, че узнаването на определен факт от адвоката, действието на чието пълномощно е прекратено, е достигнало до страната. Съобщението по чл. 345, ал.1 КТ не може да бъде връчено чрез процесуалния пълномощник на възстановения на заеманата преди уволнението длъжност работник, нито узнаването за влязлото в сила решение за възстановяване на работа от адвоката поставя начало на двуседмичния срок по чл. 345, ал.1 КТ.
Обжалваното решение не се разминава по правните си изводи със задължителната практика.
По изложените съображения настоящият състав приема,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
На основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на адв.Г. Н. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв,определено съгласно чл.9 ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.04г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 241 от 30.11.15г.,постановено по гр.дело № 332/15г.на Окръжен съд – Габрово.
ОСЪЖДА /фирма/ гр.Г. да заплати на адв.Г. Н.,В.,гр.Велико Т., [улица] сумата 500 лв /петстотин/адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.