3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 287
София, 20. 03. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 6756/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. Р. и М. Р. и двамата от [населено място] против решение № 338/27.06.2014 год., постановено по в. гр.д. №443/2014 год. на Русенския окръжен съд, с което се потвърждава решение №260/21.02.2014 г. по гр.д. №5263/2013 год. на Русенския районен съд,, с което двамата са осъдени да заплатят на Р. Д. К. сумата от 13 940 лв. , представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствения й недвижим имот – апартамент , находящ се в г. Р. за периода от 03.09.2010 год. до 23.08.2013 г., ведно със законната лихва , считано от 22.08.2013 год. до окончателното и изплащане , както и сумата 1569,60 лв. разноски . Осъдени са и за разноски за въззивната инстанция в размер на 950 лв.
С касационната жалба е представено Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване.
Ответницата по касационната жалба Р. Д. К., чрез адв. Г. П. оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд , с оглед правомощията му по чл. 288 ГПК, приема следното: .
Предвид представеното с касационната жалба Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване, касаторът счита, че касационното обжалване следва да се допусне по материалноправния въпрос относно приложението на чл. 71ЗС, чл.73ЗС и чл. 57ЗЗД относно момента , от който се дължи връщане на получените граждански плодове от имот, придобит по нищожна сделка. Счита, че по този въпрос е налице противоречива практика на съдилищата, поради което по отношение на него е изпълнено допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК.В тази връзка се позовава на решение №66/19.06.2012 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. №19/2011 год. , където е прието, че добросъвестния владелец се ползва от вещта и получава добивите , които тя е дала до предявяването на иска за връщането й.Н. владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите от които го е лишил като се приспаднат направените за това разноски, т.е. дължи връщане на плодовете и без покана за това.
Твърди, че по въпроса за момента, от който се дължи връщането на плодовете или за размера на неоснователното обогатяване , решението е постановено в противоречие и с практиката на ВКС като цитира части от решение, без да посочва номера и годината на образуване на делото по което е постановено.
Обжалваното решение е постановено по иск с пр. осн чл. 59 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че жалбоподателите са били добросъвестни владелци на процесния недвижим имот – апартамент до момента, в който срещу тях не е бил предявен ревандикационен иск ,уважен с влязло в сила решение по предходно дело.След предявяването на иска -03.09.2010 год., същите са станали недобросъвестни владелци и на осн. чл. 73 ЗС дължат на собственика обезщетение за ползването на имота , от което е бил лишен в размер на средния месечен наем, което е присъдено.По делото няма спор, че касаторите са придобили собствеността на имота от несобственик , поради които са и били отстранени от него след успешното провеждане на ревандикационния иск.
При тези решаващи мотиви, очевидно обжалваното решение не е постановено в противоречие , а е в съответствие с цитираното решение №66/19.06.2012 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 19/2011 год. , което е постановено при условията на чл. 290 ГПК и има задължителен характер, поради което противоречието с него би обосновавало критерия по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, а не този по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, както е посочено от касатора. Същевременно формулираният въпрос е и некоректо поставен, доколкото в случая касаторите не са придобили имота по силата на нищожна сделка, а от несобственик, както се посочи вече. Това обаче няма отношение към въпроса от кой момент дължат обезщетението и че същото се дължи без покана.
По изложените съображения не са изпълнени законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване и такова не следва да се допуска.
Ответникът по касационната жалба е направил искане за присъждане на разноски за тази инстанция в размер на 700 лв. адвокатско възнаграждение. По делото няма доказателства обаче, че такива са направени, поради което не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 338/27.06.2014 год., по в. гр.д. №443/2014 год. на Русенския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: