О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№287
[населено място] 21.10.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на двадесет и осми септември,през две хиляди и петнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 66 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „П Б М„ДОО – дружество регистрирано в Република Х., конституирано като трето лице – помагач на страната на ответника – [фирма], против решение № 183 / 02.07.2014 год. по т.д.№ 267/2014 год. на Варненски апелативен съд,с което е потвърдено допълнително решение № 240/06.03.2014 год. по т.д.№ 2270 / 2012 год. на Варненски окръжен съд, с което и предвид уважаването на исковете на Д. Т. Ч. и Т. Л. Р.,за прекратяване на основание чл.155 т.1 ТЗ дружеството – ответник – [фирма], решението за което като необжалвано е влязло в сила , е назначен ликвидатор на същото – управителя на дружеството М. К. К.. Касаторът – съдружник в прекратеното дружество, позовавайки се на представено в хода на производството пред въззивна инстанция решение на ОС на дружеството – за прекратяването му, по съгласие на съдружниците, макар взето с едноличното му решение, както и за избор на ликвидатор – различно от управителя на [фирма] лице, оспорва правилността на въззивното решение , като недопустимо осъществяващо контрол за законосъобразност на представеното решение на ОС,извън хипотезата на иск по чл.74 ТЗ , поради което и неправилно,с оглед незачитане волята на съдружниците за личността на ликвидатора, противно на диспозитивната норма на чл.156 ал.2 ТЗ.
Писмени отговори са депозирали всички главни страни,като оспорват касационната жалба, вкл. наличието на основания за допускане на касационното обжалване .
Върховен касационен съд,първо търговско отделение намира,че касационната жалба е в срока по чл.283 ГПК и изхожда от легитимирана принципно да обжалва страна,но е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт,какъвто впрочем е бил и акта на първоинстанционния съд,с който е назначен ликвидатор,поради следното :
Определянето на ликвидатор е последица от уважаването на иска по чл.155 т.1 ТЗ, чийто предмет не съставлява част от спорното право по което се формира сила на пресъдено нещо.Същата има охранителни функции,каквато е и характеристиката на производството по ликвидация като цяло, и след като не е постановен отказ за определяне на ликвидатор, определянето на такъв не подлежи на обжалване,доколкото и такова не е изрично предвидено в закона.Алтернативният,според чл.156 ал.2 ТЗ, начин за определяне на ликвидатор,на който се позовава касаторът, не е преграден от постановеното от съда и е изцяло във възможностите на съдружниците. Интересът на съдружниците,ако действително е налице общ такъв,за определяне на друго лице за ликвидатор,на каквото формално се позовава касаторът,би било постижимо и в хода на ликвидационното производство, чрез смяна на назначения от съда.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационната жалба на „П Б М дружество регистрирано в Република Х.,конституирано като трето лице – помагач на страната на ответника – [фирма], против решение № 183 / 02.07.2014 год. по т.д.№ 267 / 2014 год. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА „П Б М„ ДОО , на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.10 ГПК, да заплати на Д. Ч. и Т. Р. разноски за настоящата инстанция, в размер от по 1 400 лева на всеки – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението може да се обжалва с частна жалба, пред друг състав на Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :