О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
Гр.София, 23.05.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 482/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] В. против определение № 3585/2.11.2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 1 състав, постановено по ч.гр.д.№ 5418/2017 г., с което е потвърдено определение на ОС Монтана от 1 август 2017 г. за оставяне без разглеждане жалбата на [фирма] против определение на РС Монтана по ч.гр.д.№ 1272/2017 г. от 11 май 2017 г. поради просрочие. В частната жалба на [фирма] – ответник в обезпечително производство, се поддържа, че обжалваното определение на въззивния съд е неправилно по съображения за нарушение на разпоредбата на чл.62 ал.2 ГПК. Претендира се отмяната му поради подаване на жалбата срещу допуснатото обезпечение в полза на [фирма] М. в законоустановения едноседмичен срок от връчване на съобщението за наложените обезпечителни мерки от съдебния изпълнител чрез куриерска фирма. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос по приложението на чл. 62 ал.2 изр.1 ГПК.
В срока за отговор на частната жалба насрещната страна [фирма] М. изразява становище, че същата е неоснователна.
При преценка на допустимостта на частната жалба с вх. № 19769/23.11.2017 г. на САС настоящият съдебен състав съобрази следното:
Жалбата е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу определение на въззивен съд, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение от вида на преграждащите развитието на делото по чл.274 ал.3 т.1 ГПК, подлежащо на непряк касационен контрол. Нередовностите й са отстранени по указание на администриращия движението й въззивен съд, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че е останало недоказано твърдението на жалбоподателя за подаването на частната жалба против определението по допускане на обезпечение чрез куриерска фирма на 16 юни 2017 г. Представеното пред въззивната инстанция известие с баркод 20874025 не би могло да се отнесе към частната жалба, за която се твърди, че е подадена по пощенски път. При подаването на процесната жалба до ОС Монтана не са представени известие за доставяне на пощенска пратка, товарителница с посочен подател и съдържание на пратката, фискален бон, издаден на съответната дата, за която се твърди, че е дата на подаване съгласно пощенско клеймо. С. пощенски плик удостоверява спазването на срока за изпълнение на указанията на съда за установяване дата на получаване на запорното съобщение по изп.д.№ 157/2017 г. на ДСИ при РС Монтана и няма отношение към подаването на жалбата с вх. № 14212. Върху нея липсва отбелязване в горния ляв ъгъл за подаване по пощенски път. По делото няма приложен плик, удостоверяващ изпращане по пощата преди датата 20 юни 2017 г., поради което въззивният съд е приел, че жалбата е постъпила на посочената дата в деловодството на РС Монтана след изтичане на преклузивния срок за обжалване на 19 юни 2017 г. Датата на връчване на запорното съобщение е 12.6.2017 г. съгласно неоспорената разписка по изп.д.№ 2011630410157 и срокът за обжалване е изтекъл на 19 юни 2017 г., присъствен ден.
Частната жалба и изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не съдържат ясно формулиран правен въпрос то значение за изхода на спора. Върховният касационен съд не е овластен да извежда от твърденията на жалбоподателя и изложените от него обстоятелства в частната касационна жалба правен въпрос от значение за изхода на делото, а непосочването на такъв само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване съгласно т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от горното обжалваното определение не е постановено в противоречие с цитираната задължителна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК и чл.274 ал.3 ГПК. Решение № 440/от 31 май 2010 г. на Трето ГО на ВКС по гр.д.№ 1504/2009 г. е неотносимо към спора относно начина на подаване на жалбата, то визира хипотеза на изпращане на книжа чрез куриерска служба и спор относно датата на подаване на пратката при ползване услугите на лицензиран пощенски оператор, чието извършване не е оспорено, докато в обжалваното определение съдът не е приложил разпоредбата на чл.62 ал.2 ГПК поради липса на доказателства, че жалбата е подадена по пощата.
С оглед изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят не установява и соченото допълнително селективно основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ т.о. на основание чл.274 ал.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 3585/2.11.2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 1 състав, постановено по ч.гр.д.№ 5418/2017 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: