О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
София, 25.06. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело №2380/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], чрез пълномощника и адвокат И. В., срещу въззивно решение №38 от 13.01.2014г. по гр.д. № 864/2013г. на Пернишкия окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен установителен иск за собственост на недвижим имот – сграда с предназначение трафопост „К.” на един етаж с площ 34 кв.м., представляващ имот идентификатор 55871.515.352.1, построен в имот с идентификатор 55871.515.352 по ККК на [населено място] и енергийно съоръжение. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280,ал.1,т.1-3 ГПК по следните въпроси : 1.При наличие на положителните предпоставки и съответно липса на отрицателните предпоставки на чл.7,ал.1 и ал.2 ЗМСМА процесният енергиен обект сграда-трафопост преминал ли е в в собственост на общината към момента на влизане в сила на закона – 17.09.1991г. 2.Ако съответният енергиен обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на §7, ал.1 ЗМСМА, дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа. 3.допустимо ли е съдът при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество към 17.09.1991г. да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумпция, че става по силата на ЗЕ /отм./. 4. След преминаване дейността на електроразпределението от държавните предприятия в търговското дружество [фирма], преминали ли са трафопостовете в баланса на търговското дружество, респ. в неговите правоприемници при липса на документация за предоставяне правото на стопанисване и оперативно управление. 5.Каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната, която се позовава на тях при условията на пълно и главно доказване да установи, че са редовно водени. 6.Длъжен ли е съдът да укаже на страната, която се позовава на счетоводни записвания, че е нейна доказателствената тежест да установи редовността на тези записвания. 7.Допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материалноправна норма- §7,ал.2 ЗМСМА, създавайки задължителна практика по реда на чл.290 ГПК, след като законодателят по силата на императивната разпоредба на чл.14,ал.1 ЗНА не и е предал такова действие. Прилагат се съдебни решения.
Ответникът по касация [фирма] счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл.287 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваната част от въззивното решение е потвърдено решение №811/22.07.2013г. по гр.д.№7752/2011г. на Пернишкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от [община] установителен иск за собственост на недвижим имот – сграда с предназначение трафопост „К.” на един етаж с площ 34 кв.м., представляващ имот идентификатор 55871.515.352.1, построен в имот с идентификатор 55871.515.352 по ККК на [населено място] и енергийно съоръжение. В останалата част, с която е уважен установителният иск за собственост на част от имот идентификатор 55871.515.352 с площ 48 кв.м., защрихована по схема на вещото лице, първоинстанционното решение е влязло в сила.
Въззивният съд е приел, че предпоставките на §7,ал.1,т.7 ПЗР ЗМСМА за трансформация на държавната собственост върху трафопоста със съоръжението в общинска собственост не са били налице, тъй като същият не е обект на общинската инфраструктура с местно значение, доколкото енергийната система е единна и непрекъсваема и трафопостът не може да се разглежда като отделен изцяло самостоятелен обект на собственост, а само като част от тази система, която е била държавна – чл.4,ал.1 ЗЕ /отм./ и чл.68 ЗЕЕЕ /отм./. Наред с това е прието, че не е налице и втората предпоставка за уважаването на иска, тъй като имотът е включен в баланса на търговското дружество.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК.
Първият от поставените въпроси не е обусловил правните изводи на съда поради което е неотносим. Това е така, защото въззивният съд не е приел, че искът е неоснователен въпреки наличието на положителните и липсата на отрицателните предпоставки на §7, ал.1 и ал.2 ПЗР ЗМСМА, а обратното – че поради липса на положителните и наличие на отрицателните предпоставки на закона трафопостът не е преминал в собственост на общината. Решаващият извод на въззивния съд по отношение правото на собственост е основан на приетото, че не е доказана сочената от ищеца хипотези на §7,ал.1,т.7 ПЗР ЗМСМА, за да се приеме, че имотът е преминал в собственост на общината с влизане в сила на този закон /ДВ,бр.77,1991г./, а именно,че се касае за обект на общинската инфраструктура с местно значение. Вторият въпрос е решен в съответствие със задължителната за въззивния съд практика на ВКС – решение №258 по гр.д.№1679/2009г., ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Според него тези съоръжения по принцип са собственост на енергоразпределителните дружества. При това положение решение №1337 по гр.д.№4282/2007г., ВКС, ІV г.о., представляващо незадължителна практика не може да послужи като основание за допускане касационно обжалване на решението.Соченото от касатора решение №921/2009г. по гр.д.№2704/2008г., І г.о. не е относимо, тъй като дава отговор на процесуални въпроси по правомощията на въззивната инстанция като инстанция по съществото на спора съгласно т.19 от ТР №1/2001г., ОСГК. Освен това приетото в това решение, че имотите, отредени за изграждане на енергийни обекти, могат да бъдат както частна държавна, така и частна общинска собственост, касаят статута на терена, а не на съоръженията. С оглед на това и предвид липсата на необходимост съдебната практика по чл.290 ГПК да бъде променяна, не е налице и релевираното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Доколкото въззивният съд в решаващите си изводи е приел в съответствие със задължителната практика на ВКС, че първата предпоставка на §7,ал.1,т.7 ПЗР ЗМСМА не е налице, тъй като трафопостът не е обект на общинската инфраструктура с местно значение, то следващите въпроси по т.3-т.6 самостоятелно не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението. Те не са обуславящи за изхода на делото и не са относими към решаващите изводи в обжалваното решение. Освен това приложените решения на ВКС касаят различни от настоящата хипотеза случаи, поради което не могат да се преценят като относими към хипотезите на чл.280,ал.1,т.1 или т.2 ГПК. Съществувалото противоречие в съдебната практика, изразено в решения на ВКС, постановени до влизане в сила на ГПК /2007г./ по отношение на седмия въпрос вече е преодоляно с постановени по реда на чл.290 ГПК решения /Р№244 по гр.д.№99/09г., І г.о., Р№ 96 по гр.д.№ 3122/2008г., І г.о./ поради което няма основание за допускане касационно обжалване на решението и по този въпрос. Обжалваното решение е в съответствие с цитираните решения на ВКС.
Посоченото в последната част на изложението във връзка с разпределяне доказателствената тежест в процеса не може да послужи като релевантен за изхода на спора правен въпрос, който да обуслови допускане касационно обжалване на решението. Освен това въззивният съд в съответствие с установената съдебна практика е възложил доказателствената тежест на касатора като ищец по предявения от него положителен установителен иск, да доказва правото си на собственост върху имота на твърдяното правно основание. В останалата част на изложението се релевират касационни оплаквания във връзка с обосноваността на обжалваното решение, която не може да обуслови допускане на касационно обжалване на решението. Това е основание по чл.281,т.3 ГПК за касиране на едно допуснато в процедурата по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК до касационно обжалване въззивно решение.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски, в размер на 240 лева, съгласно приложения списък и доказателства към него.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №38 от 13.01.2014г. по гр.д. № 864/2013г. на Пернишкия окръжен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма] разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 240 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: