О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
С., 27.06.2011 година
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 263 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
С определение №79,постановено на 04.04.2011г. от тричленен състав на ВКС, ІІ ГО по гр.д.№290/2011г. е оставена без разглеждане касационната жалба,подадена от З. А. Г. и Ф. А. Е. против решение №1715/07.12.2010г.,постановено по гр.д.№2372/2010г. от Окръжен съд-Пловдив,VІ състав.
Определението е обжалвано от З. А. Г. и Ф. А. Е. с оплаквания,че същото е неправилно и незаконосъобразно и с искане да бъде отменено. Поддържат,че изменението на редакцията на чл.280,ал.2 ГПК,което влиза в сила от 21.12.2010г. в случая не следва да намери приложение,тъй като атакуваното от тях въззивно решение е постановено преди тази дата. Излагат също така и съображения,че не е взето предвид обстоятелството,че представените по делото данъчни оценки са само за терена,но не и за къщата и стопанската постройка,за която съдът е следвало да определи цена на иска по реда на чл.70,ал.3 ГПК,което обаче не е сторил.
Частната жалба е допустима,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извода,че подадената от З. А. Г. и Ф. А. Е. касационна жалба срещу въззивното решение на Окръжен съд-Пловдив,постановено на 07.12.2010г. по гр.д.№2372/2010г., следва да бъде оставена без разглеждане поради недопустимост на касационното обжалване,тричленният състав на ІІ ГО на ВКС е приел,че в случая цената на иска е под 5000лв. с оглед приложените в първоинстанционното производство удостоверения за данъчна оценка, сочещи,че данъчната оценка на първия спорен имот е 1868.10лв. и 1844.70лв. за втория спорен имот,като сборът на тези две суми е под 5000лв., което с оглед разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК /изм.ДВ.бр.100/2010г.,в сила от 21.12.2010г./ обуславя недопустимостта на касационното обжалване.
Така изложените съображения за недопустимост на касационното обжалване следва да бъдат споделени изцяло по причина,че на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК/ред. ДВ.бр.100/2010г./ подлежат само решенията по въззивни дела с цена на иска над 5000лв., каквато хипотеза в случая не е налице.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите,че приложение следва да намери онази редакция на разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК,която е действувала към момента на постановяване на въззивното решение. Както сочи разпоредбата на §25 ПЗР на ЗИД на ГПК/ДВ.бр.100/2010г./ по досегашния ред се разглеждат само висящите производства,с оглед на което следва да се приеме,че досегашния ред не намира приложение за касационни производства,образувани след влизане в сила на ЗИД на ГПК, обн.ДВ.бр.100/2010г. В случая касационното производство е образувано на 06.01.2011г.,на която дата в регистратурата на Окръжен съд-Пловдив е постъпила касационна жалба вх.№335,а не на 07.12.2010г., когато е постановено въззивното решение,поради което изводите на тричленния състав на ІІ ГО на ВКС в обжалваното определение за приложимата редакция на разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК следва да бъдат споделени изцяло.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателите,че за определяне на цената на иска към посочените в удостоверенията за данъчна оценка суми следва да бъде прибавена допълнително и оценка на сградата в УПИ *,която според тях не е била посочена в удостоверението за данъчна оценка и е следвало да бъде определена допълнително от съда. В удостоверение за данъчна оценка №15-264-1140/23.05.2008г.,издадено от [община] /лист 29 от гр.д.№1462/2008г. по описа на Пловдивския районен съд/ изрично е посочено,че общата данъчна оценка на УПИ * в размер на 1868.10лв. включва данъчна оценка за жилище /435.50лв./ и за земя /1432.60лв./. По посочената в това удостоверение данъчна оценка не е възникнал спор и при определяне на цената на иска от първоинстанционния съд с оглед определяне на родовата подсъдност и дължимата държавна такса ищците не са възразили и не са поискали допълнително да бъде определена различна цена на иска от посочената в удостоверението по правилата на чл.70,ал.3 ГПК. Тази цена на иска е посочена от ищците,възприета е от съда и не е оспорена от ответника до приключване на производството пред първоинстанционния съд,с оглед на което следва да се приеме,че и преценката за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.2 ГПК следва да се извърши въз основа на така определената цена на иска,доколкото процесуалният закон не установява други критерии за това,както е прието и в обжалваното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №79/04.04.2011г. на тричленен състав на ВКС,ІІ ГО,постановено по гр.д.№290/2011г.
Председател:
Членове: