4
определение по гр.д.№ 2960 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
[населено място], 28. 05. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2960 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. А. К. срещу решение № 138 от 29.12.2012 г. по гр.д.№ 9136 от 2011 г. на Софийския градски съд, IV А въззивен състав в частта му, с която е отменено решение от 15.10.2008 г. по гр.д.№ 7997 от 2006 г. на Софийския районен съд, 30-ти състав и вместо него е постановено ново решение за признаване за установено по предявения от Р. Б. А., П. В. С., В. П. В., С. П. Ц., Р. П. М., С. Б. А., В. Ц. М., И. Ц. В., Ц. Л. В., Т. Л. В., И. П. Н., Г. П. Н. и Д. М. К. срещу Ц. А. К., И. Н. А., Е. Н. Б., Б. Й. Ш. и М. Й. М. иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за установяване, че общите на страните наследодатели М. Г. Б., починал през 1959 г. и Г. М. Б., починала през 1970 г. са притежавали правото на собственост върху 12 земеделски имота, подробно описани в решението.
Като основания за допускане на касационното обжалване са посочени чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Твърди се противоречие на решението в обжалваната му част с посочена от касаторката задължителна практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС, решение № 642 от 11.04.2011 г. по гр.д.№ 885 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 376 от 19.10.2010 г. по гр.д.№ 641 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 34 от 21.03.2011 г. по гр.д.№ 1112 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 490 от 16.06.2010 г. по гр.д.№ 1225 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 224 от 15.03.2010 г. по гр.д.№ 109 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 337 от 15.07.2010 г. по гр.д.№ 389 от 2010 г. на Второ г.о., решение № 402 от 13.02.2012 г. по гр.д.№ 1395 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 497 от 08.07.2010 г. по гр.д.№ 5122 от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 1395 от 11.02.2009 г. по гр.д.№ 5704 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 431 от 13.01.2012 г. по гр.д.№ 5 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 344 от 01.10.2012 г. по гр.д.№ 114 от 2012 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 348 от 18.06.2010 г. по гр.д.№ 657 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 752 от 28.04.2011 г. по гр.д.№ 1624 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 176 от 20.05.2010 г. по гр.д.№ 452 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о./ по следните правни въпроси: 1. Допустим ли е иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ в хипотеза, в която ищецът не е подал заявление за възстановяване на земеделската земя, 2. Допустим ли е иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ в хипотеза, при която правото на собственост върху земеделския имот е възстановено в нови реални граници с план за земеразделяне и 3. Чия е доказателствената тежест за доказване на правото на собственост върху спорните земеделски земи в производството по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Освен това се твърди, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 22.04.2013 г.пълномощникът на ищците по делото оспорва жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: Не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване по нито един от посочените от касаторката правни въпроси:
1. Първият посочен правен въпрос /допустим ли е иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ в хипотеза, в която ищецът не е подал заявление за възстановяване на земеделската земя/ е бил решен от ВКС при първото разглеждане на делото, поради което не може да бъде разглеждан и пререшаван при второто касационно обжалване- с определение № 782 от 08.09.2010 г. по гр.д.№ 1130 от 2009 г. състав на ВКС, Първо г.о. е допуснал касационно обжалване на постановеното по настоящото дело първо решение на въззивния съд на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК именно по въпроса дали е допустим настоящия иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и с решение № 6 от 29.06.2011 г. по същото дело ВКС се е произнесъл, че искът е допустим, поради което е върнал делото на въззивния съд с указание да се произнесе по съществото на спора. Съгласно чл.294, ал.1, изр.последно от ГПК тези указания на ВКС са били задължителни за въззивния съд, поради което той се е съобразил с тях при постановяване на решението, което се обжалва по настоящото дело. При настоящото второ касационно обжалване ВКС не е компетентен да се произнася по въпроси, които са разрешени при първото касационно обжалване.
2. По втория посочен от касаторката правен въпрос /допустим ли е иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ в хипотеза, при която правото на собственост върху земеделския имот е възстановено в нови реални граници с план за земеразделяне/ няма противоречие между обжалваното решение и посочената от касаторката практика на ВКС: Действително, някои от земеделските имоти- предмет на настоящото дело са били възстановени на прекия наследодател на касаторката с план за земеразделяне. Това обаче не прави недопустим иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, предявен от наследниците на общите наследодатели срещу наследници на техен син, които са възстановили имота само за себе си. Посочената от касаторката практика на ВКС, в която е прието, че иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за земеделски земи, възстановени с план за земеразделяне е недопустим, касае друга различна от настоящата хипотеза- когато спорът за материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е не между наследниците на общия наследодател, а между наследниците на различни лица- собственици на съседни имоти и по същество касае точното местоположение на тези имоти, в която хипотеза при възстановяване на собствеността върху спорния имот с план за земеразделяне, а не в стари реални граници, действително искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е недопустим.
3. По третия посочен правен въпрос /чия е доказателствената тежест за доказване на правото на собственост върху спорните земеделски земи в производството по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ/ няма противоречие между обжалваното решение и посочената съдебна практика. В тази съдебна практика /решение № 348 от 18.06.2010 г. по гр.д.№ 657 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 752 от 28.04.2011 г. по гр.д.№ 1624 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 176 от 20.05.2010 г. по гр.д.№ 452 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о./, както и в останалата задължителна практика на ВКС е прието, че при спор по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ между наследници на общ наследодател- бивш собственик на земеделска земя ищците следва да докажат правото на собственост на общия наследодател, а ответниците следва да докажат, че са придобили правото на собственост върху тези земи на друго основание, различно от наследяването от общия наследодател. Същото по същество е приел и въззивният съд в обжалваното решение- счел е, че ищците са ангажирали достатъчно доказателства за правото на собственост на общите на страните наследодатели върху 12-те спорни земеделски имота и че ответниците не са доказали придобиването на тези имоти на друго валидно правно основание, различно от наследяването от общите наследодатели. Тоест, няма противоречие между това решение и съдебната практика.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато някои от приложимите към спора материалноправни или процесуалноправни норми са непълни, противоречиви или неясни, поради което се налага прилагане на закона или на правото по аналогия или тълкуване на тези норми или когато поради промени в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на конкретна правна норма. В настоящия случай, по всички поставени от касаторката правни въпроси има задължителна съдебна практика на ВКС /самата касаторка посочва такава практика/, на която обжалваното решение не противоречи и от постановяването на която не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяната на тази практика.
С оглед на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да бъде допускано.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 138 от 29.12.2012 г. по гр.д.№ 9136 от 2011 г. на Софийския градски съд, IV А въззивен състав в обжалваната му част за уважаване на предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.